НЕВЯСТАТА ХРИСТОВА
ВИДЕНИЕ ОТ 2005 ГОД.
Нели Н. Рангелова
Испания
Септември 2015 г.
Когато служех в една руска църква, както говорех пред цялото събрание, ми бе показано видение. Открито видение. А след това и още едно.
Първото видение бе свързано с тази църква, с нейното бъдеще, цели и пречки по пътя за осъществяването им .
Но второто видение бе свързано с Невястата Христова .
Когато го видях , аз не го разбрах. Но то беше за мен като запечатано писмо. Молех се, но никакъв проблясък. Споделих го с познат пастор, но и тогава не получих откровение от Бога какво означава това видение .
Тогава разбрах , че видението не е за онези дни , а за по - късен период. Затова то е запечатано .
И един ден тази година , точно десет години след получаването му, когато бях в молитвената стаичка, чух Духа да ми казва : " А помниш ли онова видение? " И в момента, в който ми бе зададен въпроса, Той ми показа на екрана на съзнанието ми за кое видение става въпрос. Отново го видях в себе си и ясно си го спомних, като че ли беше от преди минута.
На брега на езеро, голямо като море, видях една голяма група от хора, на брой около няколко хиляди. Групата беше достатъчно голяма, такава , каквато се събира, когато има манифестация. Те бяха различно облечени, кой с разкошни дрехи, а кой - облечен като за работа, с различни цветове и стилове .
Около тази група от хора обикаляха, сновяха на горе - на долу лидери , които нещо казваха на хората, нещо оправяха в тях, съветваха ги, непрекъснато ги преброяваха, постоянно нещо нареждаха на хората и ги подреждаха в редици и колони .
А голямата група от хора бе разделена на групички от по десетина - петнадесетина. Малките групички бяха сформирани от лидерите. Така, на 10 - 15 души се падаше по един лидер. Всеки лидер обикаляше групичката си и непрестанно говореше нещо на хората в групата. Много се движеше и много бързаше. Отвреме на време всички отговорници на групи се събираха и правеха заседание, на което обсъждаха досегашните си действия по намирането на хора, подреждането им в определения от тях ред и по - нататьшните си планове .
След едно такова събиране те раздадоха на хората обувки, друг път им дадоха геги (дървени пръчки, подобни на овчарските). Раздадени бяха и дървени кутийки, в които трябваше да поставят свещи.
И пак съветване, и пак обикаляне на групичките от хора, и пак им говореха, искаха да ги научат нещо и постоянно си мислеха, че нищо не са се научили, но че трябва още, и още, и още...... За това се събираха много често самите те, лидерите /така ги нарекох аз /, за да се питат какво още да направят, че да подготвят множеството. Те смятаха, че хората са прекалено глупави, за да запомнят това, което им говореха.
Съвсем близо до събраните хора имаше голям, широк, здрав и стабилен мост, който свързваше единия край на езерото с другия край. Хората се бяха събрали до самия мост , но не му обръщаха внимание. Не го и поглеждаха дори .
На другата страна на езерото, на брега, който дори не беше много далеч от мястото, където се бяха събрали хората, стоеше в очакване Един, за Когото получих знание, че е Исус !
Исус очакваше хората да минат при Него на другия бряг !

Той ги зовеше, но хората не Го чуваха. Те бяха научени да слушат гласа на своите лидери, чиито гласове заглушаваха Исусовия. Те постоянно насочваха вниманието на хората към това, което имат в ръцете си, и че не е достатъчно. Друго, което казваха и мислеха тези отговорници на групи е, че само те могат да заведат хората на другия бряг, но още е рано, още не са готови. Но и самите те не гледаха към Исус на другия бряг, нито се интересуваха от това, че Той е там, те дори и не Го виждаха. Не разпознаваха гласа Му.
Така като се движеха, говореха на людете и им даваха по нещо много важно за екипирането им и непрекъснато ги подреждаха в групата, отново ги пренареждаха и ги пренареждаха (както учителките в детската градина нареждат и пренареждат децата, без обаче да ги изведат някъде).
Но от множеството се отделяха единици, които навлизаха във водата, газейки, и я преминаваха, съсредоточили погледа си върху Исус.
Някои, които не можаха да изхвърлят товара си и да се отпуснат да плуват, ("да се доверят") потънаха .
Това, че започнаха да се отделят хора, много смути отговорниците. Те брояха постоянно хората и се страхуваха, че ще намалеят. Затова пак хукнаха да ги пренареждат. Вече имаше съревнование между отделните отговорници кой ще има по - голяма група и кой ще съумее да я опази, без да намалее. Тогава разбрах, че на хората им се даваше нещо, което би предизвикало у тях интерес; нещо, което ги заинтригуваше; нещо особено, напомнящо магическа пръчица, без която магьосникът не може да направи фокуса си - това бяха различни предмети, но те по никакъв начин не бяха свързани с Бога, с Неговата безусловна любов, с жертвата Му на кръста за цялото човечество, със завършените Му на кръста дела, с победата Му в живота на всеки един вярващ, с благодатта Му и великата Му милост.
Групата от хора беше нещо, което принадлежеше на лидера, собственост. И той сам преценяваше какво й е необходимо и какво - не. Това ми напомни много недалечното тоталитарно общество. Затова не можех да изтълкувам видинието толкова дълго време. В това видение не ставаше въпрос за тоталитарен строй, а за Църквата Христова....
А множеството си оставаше там, където си беше в началото, без никаква промяна. Нищо не се променяше ни около тях, ни в тях. Те така и не се помръднаха от местата си. Не се промени и външния им вид. Нищо! Не стигнаха до Исус на другия бряг, не Го разпознаха, че е Той, не чуваха Неговия глас, защото не бяха така научени. Дори и не гледаха в посока на Исус, не чакаха Неговото идване, не се стремяха да Го познаят. Тези хора гледаха само да угодят на лидерите. Да завоюват тяхното уважение и признание. Хората гледаха отговорниците си като отговор на въпросите им, имаха ги като богове.
Тогава насочих погледа си към Исус. Разбрах, че Неговото желание е хората да преминат водата и да стигнат при Него. Разбрах , че нещо ги спира, препятствува.
Това е видението .
Хилядите събрани хора са Църквата, тези, които се нуждаят от живия Бог, от Исус, за да живеят и ходят в победа. Само чрез лично познаване и непрекъснато общуване с живия Бог е възможно човек да бъде обновен и преобразуван в образ и подобие Божие ! Само живия Бог може да оправи стъпките на човека !
Само Светият Дух знае от какво се нуждае всеки един от нас и чрез докосването Си Той ни променя.
Само познавайки Го ЛИЧНО и близко може да стане изменение в човека, а не само чувайки за Бога. Да чуем за Бога и да познаваме Бога са две различни неща, които водят до различни резултати .
Църквата Христова не е на определен човек, нито на една шепа "избранници ", наричащи себе си пастори , пророци , апостоли - помазаници.....
Църквата Христова не е физическо, материално сборище от хора, тя е духовно тяло. Това е Тялото на Исус. Независимо дали нашите земни мозъци го разбират или не.
Човек, който не познава Бога, а само е чувал за Него, само му е говорено за Бога, не може да заведе НИКОГО при Него! Чрез човешки плътски методи не може да се ръководи Тялото Христово. Не човек, а Светият Дух е лидера на Невястата Христова. Не човек, а Духът Божий определя какво, кога, къде...
Хората , които принадлежат на Бога, които Той изначално предузна и избра да бъдат Негов народ, тези хора, принадлежат на Бога и само на Него. И никой не може да открадне от Исус дори само един от тях .
Спасяват се хора от ада, но не ги спасява човек! А сам Бог! И Той е дал право на човеците да участвуват в спасението на народите! Но никой да не се заблуждава : Бог не се нуждае от помощници !!! Той не е слабак някакъв, който, ако не е някой избранник да Му помогне, не ще може да се справи !!!
Църквата е Божието Тяло. Не пипайте с мръсни ръце това Тяло !
Църквата е духовна структура. Тя се състои от духовни същества, от нови творения в Христа Исуса. Тя е водена от Дух! Святия Дух! Седем духа Божии имат ръководство над Тялото Господне. Как тогава човек ще си мисли, че нещо зависи от него?
Как тогава човек си говори : " Моята църква ...." ?
Как се управлява нещо духовно от недуховно, плътско, душевно ?
Някои от хората, алчни за богатства, слава и почести, водени от жажда за властвуване над други хора, са се поставили на място, което не им принадлежи. Бидейки плътски, те си мислят, че могат да създадат духовна структура и да я управляват. А и да не е духовна, кой ще забележи ? Чрез коннтрол, всяване на страх, манипулации,като им се дава това, което желаят, а също и чрез системно промиване на мозъците на множествата, тези множества могат да се държат под контрол. Важното е да не престават да ги слушат. За това ги държат в страх.
Къде е това ли ? Навсякъде, където не присъства Исус. Навсякъде, където ги няма признаците на Неговото присъствие.
Защо хората стоят на едно място ?
Защо не се променя както вътрешния им човек, така и обстоятелствата им ?
Защо както са си били бедни, така са си и останали в мизерия ?
Защо както са си били угнетени , така са си останали в угнетение ?
Защо нямат промяна ситуациите в живота им ?
Защо 20 , 30 , 40 , 50 години те стоят на едно място? Защо топлят столовете в огромните, модерни и построени от човешки усилия здания, а не отидат да намерят Исус и да бъдат изменени от Него, излекувани, превързани, освободени, оправдани, възстановени, те и семействата им?
Защо не отидат да свидетелствуват за Исус по целия свят? Защото не са Го намерили. Защото не им е бил изявен Исус, Спасителят, Божият Агнец, заклан за нас, когато бяхме още отделени от Бога и зли.
Ние сме призвани да бъдем Негови свидетели, както Исус свидетелствува за Отца, Който Го е пратил, и показва Неговите дела ; както Павел свидетелствува за Исус и показва Неговите дела, така и ние сме призвани да свидетелствуваме за Исус и Неговите дела! За завършените Му на кръста дела!
Не може сляп слепеца да води, защото и двамата ще паднат в рова. Тогава какво да правим, казват някои ...?
Тогава махнете се от там и излезте от това място! Бог казва, че отговорността е на самия човек! Той е сложил във всеки човек определена мярка да познава и да отличава доброто от злото, истинското от фалшивото, Божието от човешкото .
" Людете Ми бяха като изгубени овце; пастирите им ги заблудиха, накараха ги да се скитат по планините; те се скитаха от планина на хълм и забравиха кошарата си.
Всички, които ги намираха, ги изяждаха; и противниците им казваха: Не сме ние виновни, че те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, да, против Господа, надеждата на бащите им.
Бягайте от Вавилон, излезте от земята на халдейците ....."
Еремия 50 : 6 - 8
" Бягайте отсред Вавилон!
Отървете всеки живота си!
Да не загинете в беззаконието му, защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата ......"
Еремия 51 : 6
В словото на Бога Вавилон символизира не само света, невярващия свят, политическия Вавилон, но има и духовен Вавилон. И задача на човека е да бяга от него, да излезе от Вавилон! Да се отсъедини, да се отдели от системата на управление на Вавилон! От Вавилонската система, която ограбва и убива!
Тези, които сами тръгнаха през морето, показват, че са изпълнили Словото на Бога .
А как да се тълкува това, че някои от тръгналите сами, се удавиха?
Това се тълкува така : тези, които тръгнаха през водата сами, но се удавиха, и не сигнаха до Исус, са онези, които излязоха от Тялото Христово с обида, горчив корен, не прошка, с осъждение в сърцата си.
Те така и не познаха Любовта! Отказаха да я познаят, защото болката в сърцата им я заглуши. Те отказаха да простят и да бъдат изцелени. Те осъдиха и произнесоха присъда : "всички вярващи са такива ...."
Може и така да е, няма ни един свят. Но това не трябва да е фокуса, на който да се съсредоточи християнинът. Защото и те не са святи. Въпросът не трябва да е в търсенето на светостта, защото тя не е свързана с поведението и делата ни.
Да, трябва да се стремим към святост, защото и Отец ни е свят! Исус Христос е нашата святост!
Но тук въпросът по - скоро е до това, да осъзнаем, че Бог ни е направил праведни. Оправдал ни е, очистил ни е от греховете ни, от миналите ни грехове, от настоящите и от бъдещите. Фокусът не е върху делата и самоправедността ни, а върху Исус, върху това, че Той стана жертва за нас, за да ни направи праведни. Не това е същността на въпроса, а послушанието ни на Словото - да простим и да забравим - като децата! Да отпуснем!
От къде, обаче, идва осъждането?
Всяко осъждане убива ! Осъждането носи в себе си отрова. Носи чувство на вина.
От къде идва непрошката?
От къде идва горчивия корен?
От къде идва обидата?
От закона! От десетте заповеди!
Това означават вещите, които водачите на групи постоянно им даваха. Те учеха народа на закона, и по този начин идваше проклятие в живота на хората, вместо благословение! Не показваха Исус и благодатта, не показваха Отец и Любовта, безграничната Му, безлимитна и безусловна Негова Любов.
Те показваха закона, когото Исус забоде на кръста. Защото законът не е направил никого съвършен, но служи за да изяви греха. Законът носи смърт, а благодатта носи живот. Не е отменен закона! Не може вярващият да живее както си иска, но Исус отмени нещо, и то е, че вече НЕ СМЕ ПОД ЗАКОНА, А ПОД БЛАГОДАТТА!
Много църкви явно не знаят за това, и проповядват закона като по този начин хората бяха научени да осъждат и да не прощават. За това като влезе някой нов в църквата, хората, които отдавна бяха там, започваха да му говорят : Ти това не прави, онова не прави, това не знаеш, онова не правиш, ти си грешен, Бог не може да те благослови, защото това не правиш, онова не правиш, не се молиш достатъчно, не постиш достатъчно .... Още повече забиваха пръста си в раната му на новоповярвалия и я правеха да кръвоточи, вместо да го облеят с любовта Божия и да го превържат с мехлема на Святия Дух, говорейки думи на живот, думите на Словото, думи на благодат.
" Защото законът на животворящия Дух ме освободи от закона на греха и на смъртта ."
Посланието към Римляните 8 : 2
Какво означават обувките ?
Всеки от групата хора получи по чифт обувки. Това означава, че в църквата е поставено друго основание, а не това, което е Исус. Да се постави друго основание, означава да се отхвърли вече това, което Отец е поставил, а именно Исус. И да се сложи друго, човешко основание . Основата, поставена в днешните църкви, е уповаване на делата! На плътта! На човек! И злато, пари, слава, много пари...
А това е вече отрова. Но не се говори благата вест за благодатта и любовта на Бога!
" Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос ".
1 во послание към Коринтяните 3 : 11
Гегите символизират самоправедност, с която да се следи да не би някой от присъствуващите да се отдели от останалите. Дадоха се на хората в църквата права да завръщат " непокорните ", новоповярвалите и всички християни. С гегите овчарите завръщат тези овце, които са се отдалечили от стадото. С гегите лидерите дават право на своите подопечни да правят също така, както и те самите правят .
Кутийките символизират заблуда. В кутийките на някои имаше светлина. Хората бяха учени, че това е истинското учение, че това са знаменията - да ти светне кутийката! Значи , че си станал свят и се различаваш вече от хорската маса. Добре си научен в училището, направено от лидерите, значи имаш светлина в кутийката .
Но Бог вече не обитава в кутийка! Той вече обитава в сърцата на вярващите!..
Тъй като не могат да подправят движението на Святия Дух - няма, не стават знамения, спасения, освобождения, няма никаква промяна в живота на посещаващите събранията, тогава лидерите на църквата решават да ЗАМЕНЯТ движението на Духа с фалшиво! Това символизират тези кутийки, на някои те светеха отвътре, а на други още не. Това е всеобщо заблуждение. За да се забрави какво върши Духът Господен и да се подмени Неговата работа с тая на лидерите. За да забравят хората "кошарата си " .
Разноцветните дрехи и различния им стил не символизират нещо по - различно, но това е нееднаквост с Твореца, нееднаквост в мислите, нееднаквост в духа. Неосветеност от словото, незрелост.
Във видението присъстваше мост. Широк, здрав, голям! Това означава, че Бог отначало още се е погрижил за пътя. За изхода! За това, да доведе Своите Си при Себе Си. Бог е верен! Той се грижи за всеки човек и нищо от Неговото няма да бъде загубено! Нищо и никой! Бог е верен! Той не пожали Своя Единороден Син заради нас с вас, за да имаме спасение и живот с изобилие, да живеем в победа, да станем повече от победители, да Го познаем и да се приближим при Него - нашия Баща!
Бог има приготвен мост, по който да стигнем при Него. Чрез благодатта и дара, включен в благодатта - праведността ни, ние имаме вход в Божия дом! Защото благодатта, подарена ни от Бога, е сила, незаслужена от нас ; сила за спасяването ни. Сила, която ни открива благия Божи дар и чудесната Божия любов към нас. Не сме спасени чрез делата си и никой не може да се спаси чрез дела, изискани от закона. Не десетте заповеди трябват на хората, а среща с Исус. Исус трябва на обременения човек, а не нравоучения .
Исус е благодат. Исус е истината. Исус е пътя. Това е мостът от единия бряг до другия - до свободата, победата, спасението .
Няма друга истина, освен Исус. Само Той е пътят. Само Той може да ни отведе при Бога - Баща .
Чрез осъзнаване на факта, че сме Божии възлюбени деца, приети, оправдани, желани и много обичани, ние стигаме до познаването Му, изграждаме близки, интимни отношения с Исус, което е Неговата блага воля. Децата да признаят Баща си, да Го почитат като Баща , да зависят от Него, да Го познават .
А Той ще оправи пътищата на децата Си. Ще ги научи на пътищата Си! Ще научи ръцете им да запъват лък! Ще ги направи без недостатък, без петно или бръчки, свети, отделени за Бога, Негов народ! И Той ще обитава сред тях и зло няма да има вече. Той ще е техен защитник, обезпечител , техен мир и тяхна утеха !