ВИДЕНИЯ

                                    1.ВИДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ


      1-2 февруари 2010г.,Торревиеха,Испания


Струва ми се,че беше сън,но не съм сигурна.Рано сутринта сънувах сън.Аз съм на море с приятелско семейство-като че ли това беше Испания.Стоя наведена над морската вода и и се любувам колко е прозрачна и чиста.Почти никакво движение,красота и девственност на природата!В този момент идват 2 рибки-едната е като змиорка,а другата -като златната рибка от приказките.Едната рибка си надиго главата от водата и си отваря устата.Но устата и се отваря много,цялата и уста се отвори,като че ли излезе от свръзките си.Чувам гласът и,който казва:"Тръгвайте веднага от тук,на север идете/север като посока/ видях картата/като че ли беше на Испания/.Не се бавете!Не се спирайте в къщи,не вземайте нищо ценно,само малко хляб и вода,защото нямате време!Сега тук ще започне нещо ужасно!Бягайте на север бързо,защото да можете да се придвижите с колата.Хората като разберат,когато се случи ужасното,ще хукнат и те да бягат и няма да може да се пътува поради хаоса по пътищата."Другата риба не приказва,но подтвърди това с човешки жест с глава и тяло.А в началото си помислих,че ще ме клъвнат и затова се наведох,да проверя това.А чух човешка реч.Тогава казах на моите приятели новината,но те ми се присмяха и искаха да им продемонстрирам как рибата си отворила устата.Аз им показах с ръце,но това още повече възбуди присмехите им.Говореха ми колко бил хубав слънчев ден,нищо не предвещавало буря,природно бедствие или ураган,тих,спокоен ден,прекрасен ден,хората се пекът на слънце,необезпокоявани от нищо...водата е толкова спокойна,тиха,нищо от природата не говори за приближаващо се нещастие.Но че трябвало аз да се замисля за здравето си и да си помисля дали може риба да говори...и от този род неща ми говореха,вместо да предприемем нещо.А рибата също ми беше обяснила какво ще е това ужасно,което ще се случи,но без думи,а някак си много бързо.Разбрах,че далеко навътре в морето или от другата му страна,ще избухне нещо,а после ще излезе отровен газ,подобен на сяра,но много остър и задушлив и едновременно с това ще има и радиационен ефект и никой не ще може да се отърве  жив от газа.
Но никой не искаше да ме чуе.Хукнах по плажа да викам на хората,да ги предупредя за идващата беда,но никой не ме чуваше.Хората бяха заети със себе си,живееха по принципа"Не ме закачай и аз няма да те закачам",или"Не навлизай в моето лично пространство-то е неприкосновенно".Те просто ме изгледаха като полезно изкопаемо и продължиха това,с което се занимаваха-а именно къпеха се,любуваха се на почивката си...Но затова пък моите приятели започнаха да разбират като че ли,че не си фантазирам, или аз така си мислех,но продължаваха да питат,да задават въпроси.Този път те ме питаха къде именно ще идем,как,колко вода да вземем,да вземем ли бидон с вода,за в случай,че не намерим по пътя...
Тогава се чу глух ,но много зловещ тътен,който разтърси цялата земя.Много зловещ!И до сега ме побиват тръпки от тътена.Небето тутакси се промени-стана черно,нямаше слънце...Всички погледнахме по посока на тътена...Докато набързо събираха приятелите ми багажа и се качваха в колата-припряно,бързо, аз гледах все още към морето и видях от страната на морето да долитат,но много,много бавно,като че ли беше на забавен кадър от някой филм,много бавно,едва,едва махайки с крила се приближаваха черни птици.Те имаха омърлушен,зловещ вид,като че ли са загубили всичко,но това е характерно повече за хората,а не за птиците.Тези птици изпитваха човешки чувствования.Изгледът им показваше пълна трагедия.Птиците бяха загубили всяка радост и сила,видях,че са обречени и че го знаят.
В това време и  хора започнаха да излизат от морето  на сушата.И хората излизаха много,много бавно,като че ли са на погребение.Всички хора съжаляваха задето им се е нарушила почивката на море.Докато птиците разбираха точно какво става,ако и да бяха жестоко изненадани,то хората,които излизаха от морето, не разбираха какво става.Те и нямаха представа какво ги е застигнало.
През това време морето се беше вече надигнало като до небето-беше страшно дори да го помислиш,а камоли да го видиш,да знаеш,че огромни маси с вода те преследват стремглаво и скорострелно и ти си малък като прашинка, не можеш да управляваш стихията,защото нещо огромно я движи и направлява към сушата.Чувството за безпомощност,за това,че ти си нищо пред Този,Който те е създал и Който е създал цялата природа,целия универсум,е неописуемо.И наистина тогава хората разбират и си дават отчет,че са нищо,че има НЯКОЙ,КОЙТО ГИ Е СЪЗДАЛ,на КОГОТО принадлежи всичкото това...Но вече е късно за тях.Те не са обръщали внимание на Този глас години и години...пренебрегвали са го...мислели са,че самите те управляват животите си,съдбите си и всичко,което имат..
Тогава дойде този вонящ смрад,задушаващ и убиващ.Но ние вече пътувахме и се отдалечавахме бързо.По шосетата имаше много коли,но рибата ни беше казала точно по кой второстепенен път да караме,казала ни беше да цепим през гората,защото хората ще искат бързо да избягат и ще карат по магистрали-т.е. по най-преките пътища.А за Бог най-прекия път не е най-късия.И тогава някой дойде и ни взе,вдигна ни в друго измерение.
Аз видях как колата ни се издига на високо и знаех Кой е Този,Който ни взе.
За сега ще оставя съня-видение без коментар.










     2. Видение и Слово за България
04 март 2008година


    Получих словото през 2008 година,но то беше непонятно за мен-просто беше запечатано и не го разбирах.А след това видение за морето,словото оживя в мен.Тогава го отворихи започнах да се моля.А ето и самото слово:
Видях два серафима,които стояха над България.Това са огромни същества,облечени с искрящо бели пера като с дрехи,толкова бели,че чак не могат с човешко око да се гледат.И снегът е бял,но има оттенъци,а вечер дори е тъмен цвят,докато серафимите не променят цвета си от светлината,те сами излъчват светлина,но цветът на перата им не се променя като снега.Той е постоянен.Те са мното големи и високи същества.Сами произвеждат светлина.Стоят на нещо като земя,но бяла и пухкава като памук/напомня ми,когато летях на самолет и самолетът се издигна над облаците,те  са нещо подобно на тази земя,върху която бяха серафимите/,но твърда и много здрава.Тази бяла,но твърда земя се движи сама,но мисля,че съществата имаха крака във вид на колела,които издават силен грохот когато се движат.Видях ги над България.Единият от тях имаше в себе си нещо като пещ, в която има горящ огън.Другият серафим взе от там с нещо като щипки няколко горящи въглена.Те горяха с жълто-светъл пламък,кръгли като малки топки за тенис и искаше да ги хвърли над България/ на земята./Но в този момент видях от дясната му страна да стои един подобен на човек.Дясната му ръка е изнесена напред като показва на серафимите да хвърлят огяня върху територията на България,но чух глас,който каза/"Не,не още!Давам още време,та дано да се опомнят и да се покаят".И серафимите не хвърлиха огъня,но го задържаха в ръцете си.
"Плачете за България!Да,свикайте голямо събрание и прогласете ридание и плач.Защото "ще има посещение от Господа на Силите,с гръм,с трус и с голям шум,с буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък"
Когато започнах да се моля през 2009 г. за това слово,Духът ми показа мястото от Писанията-Исаия 29:6.Оказа се същото слово,което бях чула година преди това от подобния на човек,когато говореше със серафимите и на мен.
Чух думите:Плачете за София,плачете за децата си,за синовете си плачете.Вдигнете Търново .
Горко на вас,богати,които рязахте от Мене и го продавахте на враговете ми за жълти стотинки.Ще избълвам из устата ви всяка педя земя,а богатството,което спечелихте,ще ви осъди.Всяка стотинка ще се превърне в червей и ще изяде месата ви.
Горко на вас,силни,които се надявахте на силата си и за бедния не помислихте,а мислехте само за собственната си облага-какво да купувате и как да продавате,от къде да откраднете и кого да излъжете.Когато разпилявахте това,което не сте строили,не помислихте ли,че ще ви въздам за всичките ви беззакония?Думахте в сърцата си:"Няма Бог,няма кой да потърси".Поради такива идва Божия гняв над България.
Но дори и сега не обръщате закоравялите си сърца към Мен.
Горко на вас,блудници,защото блудствувахте безмерно пред Мен.Ето,изпратих вестителя Си,който вика в мрака:"О,събуди се,безумний народе!",но няма кой да го слуша.Заети сте да се очерняте един другиго с цел да вземете и неговия пай.
Горко на вас,планини и върхове,които издигате себе си чак до небесата и заети сте само с това си дело, вместо да се опомните и снишите.Затова ще изравня всеки хълм и всеки връх ще срина и ще разберете,че само Аз Съм Бог и друг подобен на Мене няма.
Горко на вас,служители,които омагьосвате народа с лъжи и поради вас той потъва в дрямка.
Горко на вас,които спите.Събудете се и Ме потърсете.Запалете светила,много светила и Ме търсете като заровено имане.Търсете Ме докато ме намерите!
Горко,вам,чародеи!Поради злите ви дела иде огън върху тая земя.Ще ви предам на вечен огън поради отстъпничеството ви,поради нежеланието ви   да се откажете от делата на тъмнината,поради упоритостта ви да вървите против Мен.Възвишихте себе си до звездите на небето и никак не се разкаяхте.
Горко,вам,управници,защото изкривихте Моята правда и Моята истина и няма кой да върши съд.
О,Българийо!Ще те омия от греха ти против Мен и ще те очистя!Както злато се пречиства,тъй ще те очистя седем пъти.И ти ще се покаяш.Ще Ме призовеш по име и Аз ще ти отговоря.Ще те укрепя,ще ти помогна,ще те подпра.И ти ще си спомниш миналата слава,как вярно си ми служила и какъв трепет имаше в сърцето ти преди.С още по-голяма любов ще Ме възлюбиш и послешните ти дела ще надминат многократно първите ти дела.Ще започнеш да Ми служиш вярно,с голяма любов и благоговението ти пред Мен няма да има равно на себе си.В смирението ти ще те възвиша,ще те въздигна твърде много.Царе ще ти се покланят и от теб ще търсят съвет.Ти ще разрешаваш и ти ще забраняваш на мнозина.И мнозина от теб ще зависят.И ще Ме потърсиш силно,ще въззовеш към Мен и Аз ще те послушам.И ще се наречеш мой народ и Аз ще бъда твой Татко.Ще те прегърна,изстрадала моя,и ще излекувам болките ти.Ще умножа децата ти,и един ще казва,че е Исусхристов,друг ще се нарича с Моето име,друг ще подписва с ръката си,че служи на Единственния Господ.И никога повече няма да престане радостта ти пред Мен,защото ще премахна чашата на горчивината от теб.И ще насадите лози,и ще отглеждате лозя и мирът ви ще бъде  навсякъде около вас.И няма да престанат вече песните,радостта и хората/народни танци/ и Бог Всемогъщи ще обитава всред вас!