ПРЕПОДПИСВАНЕ НА ЗАВЕТА МЕЖДУ БОГА И ЧОВЕКА
Н. Н. Рангелова
Септември 2021 година
В дните до Йом Кипур Бог ми говори за новата ера и за онова, което се е променило. Чух Духът да ми казва, че нищо повече няма да бъде същото и че много неща са се вече изменили, други - се променят, но че всички тези промени оказват пряко въздействие върху нашите души. Душа, която знае за промените и знае какво сама тя лично трябва да направи, но откаже да го направи, няма да има способност да се развива повече. Тя няма да влезе в новата ера.
Едно от нещата, за които ми говори Духът Божий, това е новото подписване на Завета между Бога и човека. Преподписване на документ на заветни отношения между Бога и Неговото дете, а така също и между Бога и Неговия народ.
Всяко ново сключване на Завет е свързано с кардинално изменение на условията на живот. Бог е подновявал Завета Си както с отделните личности, така и с избрания Си народ, и всеки път подновяването на тези заветни отношения са били свързани с такова кардинално, радикално изменение на условията на живот, за каквото сега ми говори Духът Божий.
Когато Божият избран народ е бил изведен от земята на робството - Египет - и е застанал на планината Синай, той е бил на едно ниво, а след 40 години скитане по пустинята, той е бил вече съвършено друг народ, на съвсем друго ниво : онова поколение израиляни, което се е родило и живяло като роби в египетската религиозна и културна система вече го нямало : те измрели в пустинята. Те не могли да се приспособят към новите условия на живот, защото новите условия изискват нов начин на мислене. Вместо тях дошли хора, които са били възпитани в свобода, които не познават египетския начин на мислене, очите на които не са виждали идолите на египтяните и в чиито души отсъства желанието да им се покланят на тия идоли. Новите хора в израилския стан не са изпитвали влиянието на египетската идолопоклонническа система, те са били родени при съвършено други усливия на живот, в традициите на Тората, в учението на Мойсей, техните очи са виждали огнения стълб нощем и Самия Бог денем - облак засенящ от палещото слънце! Техните очи са виждали проявленията на Всевишния и Неговите чудеса! Новите хора са били родени и са били възпитани в свобода и в стремеж към страната Израил! Те са се движили всеки ден към тази страна! Те са закърмени с образа за страната Израил, а не да бъдат роби в Египет.
По същия начин е и в нашия век : новите хора, които са израснали не под влиянието на тоталитарните ( капиталистически и комунистически) режими, не са научени да се огъват под контрола на човека. Те не познават кумира като идол, на който се покланяли техните родители! А всеки от родителите им, който не се е поклонил на идола, не е вече между живите! Новите хора не са преживели страха от репресиите, масовите убийства, разстрелите на вярващите хора, "изчезването" на хора...
Новите хора днес не са възпитани в страх, но те не са възпитани и в лицемерие, преструвки, повърхностност в отношенията! Те се гнусят от тази повърхностност в интимните отношения с Господа и с другите хора, на което са станали свидетели в дома на родителите си, не приемат лицемерието на родителите си, няма да търпят някой или нещо да ги вкара отново в робство на човешка система или на идолопоклонство! Те страстно търсят в сърцата си онези Божии чудеса, които вече са виждали, откритостта в отношенията, за които са им говорили техните лидери, те няма да пожелаят да сключват сделки със сатана. Затова така яростно ги атакува врага.
След като 40 години са се скитали по пустинята, израиляните е трябвало да се съберат при Сихем, в Моавските полета, където Господ преподписва Завета Си с тях. Сихем има ключово значение - той е вътрешната столица на Израил, духовната, където се извършва духовна работа. Сихем е свързан с коляното на Йосиф. Това място е отдадено на Йосиф, тук се намира и гроба му. Йосиф е символ на духовността, на практическата реализация на материалното. Затова Сихем е място, което символизира практическата реализация на материалното във връзка с Бога, при практическата реалност в живота.
Ние влизаме в съвършено нова ера. Условията на живот в тази нова ера коренно се различават от условията на живот преди пандемията и преди да е настъпила тази нова ера. Те изискват връзката ни с Бога да се преосмисли! Коренно новите условия на живот в новата ера налагат ние да осъзнаем връзката си Бога на новия етап. Това, което чух от Духа Божий е, че по същия начин, по който сме живели до сега, от сега нататък няма да можем така да продължим! Новите условия изискват осъзнаване, преосмисляне и ново построяване на отношенията ни с Бога. Това виждане на Господа, което сме имали до сега, е недостатъчно и неефективно по - нататък! Връзката ни с Бога трябва да се осъзнае по нов начин в новата ера. Тя трябва да се построи на ново основание. Не лицемерни отношения, не половинчати брачни отношения, не повърхностни отношения, не отношения, подчинени на страх от наказание, не поклонение на идоли, не служение на идоли, а нова основа - на любов и безгранична вярност, живи разговори с Бога, нови отношения, съвършено нови! И мнозина от вас вече са усетили позива на Господа в сърцата си! Мнозина от вас са чули Неговия страстен вик да бъде намерен! Мнозина вече са чули този глас, но не са знаели какво да направят, защото не са били така научени!
Новото преподписване на Завета с Бога, на заветни брачни отношения между Бога и човека, изисква построяване на нова основа в отношенията ни с Бога - като се мине през смирение, покаяние, посвещение във вярност, истинска, не подправена любов, преданост, искреност, чистота, святост. Иначе те няма да могат да бъдат реализирани в нашия живот, когато постепенно усвояваме страната Израил. Трябва да разберем, че ние не сме дошли на тази земя да натрупаме богатство, да се изучим в елитно учебно заведение, да окачим на стената в дома си няколко дипломи, да се оженим добре, да бъдем успешни, много успешни, винаги успешни.... Не сме дошли да трупаме богатство и да се удоволстваме в безгрижност. Макар че богатството и безопасността също са важни, но те са само инструменти за извършване на мисията ни. Нашата задача на тази земя е да извършим онази мисия, с която сме били изпратени на нея.
Влизането ни в страната Израил не е свързано с някакви особени чувства или емоции, или със съзнанието, че земята, в която живеем, е нашата родина, наша майка, която е длъжна да се грижи за нас, да ни храни. Влизането ни в страната Израил и напредването ни в нея, превземането на територии в нея, е преди всичко осъзнаване, че това е страната, където ние трябва да реализираме Божествената си мисия. Практически да я реализираме. И това е част от преподписванато на Завета между Бога и човека. Защото никой не подписва нов трудов договор, с внесени в него поправки, без да го прочете, осмисли и осъзнае написаното там. И едва тогава подписва!
Подписването на новия Завет между Бога и човека става по желание, ако човек пожелае. И то става когато човек сам стигне до идеята за подписване на Завет. Постепенно човек идва на това ниво, в Моавските полета - в низината - в пълно смирение и покаяние. И това е първата част от новите условия на живот. Това е началото - преподписването на / брачния/ договор.
