ЗАЩО СВЕТЪТ ТАКА СИЛНО МРАЗИ ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД?
ПРЕДИСТОРИЯ : КОИ СА ЕВРЕИТЕ?
ВАВИЛОНСКОТО ЦАРСТВО - НИМРОД ( ЧАСТ 1 )
Н. Н. Рангелова
Битие 11 глава ни разказва за Вавилонското царство : как хората, които живели по това време и говорели един само език, решили да си построят град и кула, висока до небето. Император на това вавилонско царство бил Нимрод.
А КОЙ Е НИМРОД?
За него книгата Битие ни казва, че е син на Куш, който е син на Хам, а Хам е син на Ной. Ако помните историята на Хам ще си спомните, че той бе прокълнат поради греха, който извърши и поради злото си сърце. И от него произлиза този Нимрод. Името му е образувано от корена на "марад", което означава "въстание", " бунт". За сина на Куш се знае, че е известен с три имена : наричали го също като баща му Куш поради черната му кожа. Наричали го също Амрафел, както сочат и археологическите находки. Това име означа " този, който заповядал да хвърлят Авраам в пещта". Но най - известно е името му Нимрод, което в превод означава " този, който накарал всички да въстават против Бога". За Нимрод е написано, че пръв е станал силен воин, пръв е станал голям ловец, пръв е започнал да яде месо. А по - късно и пръв е започнал да воюва против другите си братя, а също така пръв е направил собственото си изображение и е заповядал да му се покланят, когато бил вече цар на всички хора над цялата земя. А неговото царстване се определя към 1788 година от сътворението на света или 1972 г. преди н.е.
В началото, докато бил само ловец, носел жертви на Господа от улова си, но по - късно като почувствал силата на властта, отстъпил от Господа и въстанал против него. Нещо повече - той подстрекавал и всички други хора на бунт против Бога. С думите си "улавял" хората и ги подстрекавал към бунт против Всевишния. И всички негови поданици също се отдалечили от Господа, всички заедно живеели в съгласие едни с други, имали общи ценности: искали да живеят в безопасност, без войни, без катаклизми, без заплахи от нов потоп, стремили се да създадат със свои сили благополучно общество, което да бъдело ръководено от силно правителство. При това обаче тяхна обща цел била и тази - да утвърдят силата и мощта на единен човешки род, да създадат толкова единно и мощно общество, което да бъде независимо от Бога. И колкото повече се движели в тази насока,толкова повече ставали богоненавистници и стигнали до там, че да желаят с меч да "бодат" Бога.
В ЦАРСТВОТО НА НИМРОД
Терах, бащата на Аврам, преди да се роди Аврам, станал приближен на царя - бил назначен за главен везир на Нимрод. А също така той служел и като главен жрец в храма, приготвял статуите на божествата - идоли и ги продавал.
Нимрод два пъти е издавал смъртна присъда за Аврам и два пъти се е опитвал да го убие, но и двата пъти животът на Аврам е бил избавян по свръхестествен начин. Случило се така, че астролизите от Вавилонското царство предрекли на царя според както видели по звездите, че скоро в царството щяло да се появи дете, което щяло да оспори божествеността на Нимрод и да победи непобедимия тиранин Нимрод! Затова царят заповядал да убиват всеки младенец от мъжки род.
В нощта, когато се родил Аврам, астролозите и магьосниците на Нимрод видели знамение на небето : видели голяма комета, която стремително преминала през небето като "глътнала" четири други звезди. Астролозите пак предупредили царя. Предсказали на царя, че синът на Терах ще стане много велик сред хората на земята, ще придобие небивало величие, сила и мощ и че неговото потомство ще наследи "всичките четири страни на света" за вечни векове. Тогава Нимрод казал на слугата си Терах да донесе новороденото бебе. Замислял да умъртви опасния си конкурент поради пророчествата на астролозите. Но Терах му донесъл друг младенец като го представил за своя син. А в това време бащата скрил новородения си син Аврам далеч от царския дворец на Нимрод в една подземна пещера.
Аврам живял в пещерата докато навършил десет години. Когато бил на три години той за пръв път "познал" Твореца. Веднъж за пръв път му разрешили да излезе до реката и там той видял за пръв път изгряващото слънце и си помислил, че то е Владиката на света. Цял ден се молил на това слънце, но привечер слънцето се скрило зад хоризонта и се появила луната и множество звезди. Аврам си помислил, че луната е Владиката на света, а звездите са нейни слуги. Той се молил на луната в тази нощ, но на сутринта отново изгряло слънцето. Аврам наблюдавал всичкото това, разсъждавал върху видяното и постепенно дошъл до извода, че в света има някоя единна и висша сила, която е създала и слънцето, и луната, и звездите, и него самия. Малкото момче Аврам непрекъснато мислело как така слънцето се скрива и идват звездите, и пак си отиват в определеното време, те сами не са можели да се движат, явно зад това стои нещо друго. И не е имал учител, който да му покаже истината, тъй като Аврам е живял сред звездопоклонници, езичници, които се покланяли и на небесните тела, и на небесните сили. Докато накрая малкото момче не разбрало, че има един единствен Бог, който довежда небесните тела в движение, и че този Бог е създал вселената и всичко останало и че няма в нея друга подобна сила - няма нищо друго, освен Него, който има власт над всичко и над всеки човек. Така той стигнал до мисълта, че целия свят се заблуждава като се покланя на силите на природата, на съзвездията. И започнал да убеждава в тази истина всеки човек, с когото се срещал.
Като станал на 10 години Аврам излязал от пещерата и отишъл да живее при Ной, където в продължение на 39 години се учил от него, а също и от Сим и Евер, от които наследява съкровената традиция, водеща началото си от първия човек. Тъй като до всемирния потоп продължителността на живота била доста голяма, много поколения се засичали по време на живота им. Така Адам в напреднала възраст бил учител на Матусал - син на Енох, а Матусал обучавал сина на Ной, Сим, който на свой ред предал древната мъдрост на Аврам и потомците му. Аврам започнал да съветва съгражданите си да не се противят на Господа, убеждавал ги да се покаят и да се върнат при Бога. Но те му се подигравали. Сим също старателно учел децата си да не се съединяват с нечестивите и заедно с тях да участват в строежа на тази кула. Само Ашур се вслушал в думите на баща си и напуснал строежа.
След време Нимрод отменил жестоката си заповед за убиване на всеки младенец от мъжки род поради това, че минало доста време, а предсказанията на астролозите така и не се изпълнили. Така Аврам могъл да се върне в дома на баща си. А баща му изготвял и продавал идоли. Аврам убеждавал всички купувачи да не купуват нищо не можещите идоли. Веднъж се случило така, че по времето, когато баща му отсъствал от къщи, Аврам изпотрошил всички малки статуйки на идоли, същото сторил и в двореца на Нимрод, за което бил хвърлен в затвора за десет години. През тези 10 години Нимрод се опитвал да сломи волята на Аврам, но и Аврам се опитвал да убеди царя да не служи на идоли, а да се обърне към Господа, тъй като само Той е Бог и няма никой друг Бог! Това било огромна наглост по това време, когато поданиците на Нимрод ходели пред него скланяйки до земята главите си и не е било възможно някой от простосмъртните да изрече нещо против думата на царя или да не се съгласи с него. Аврам с упоритост и голяма мъдрост задавал на царя въпроси, на които царят не можел да отговори. На призива да се покланят на огъня, Аврам казал, че има нещо, което е по - мощно от него - водата, която угасяла огъня. Но царят се ядосал, понеже огънят бил негов кумир, идол, на който се кланял. Заповядал да нажежят пещта до червено и да хвърлят в нея Аврам. За целта наклали огън и вътре в пещта, и отвън нея.
След като прекарал три дена в нажежената до червено пещ, дърва за която донесли всички жители на Вавилон, царят заповядал да отворят пещта! Там вътре в нея се разхождал Аврам, на когото огънят изгорил само въжетата, с които били свързани ръцете му. Господ заповядал на огъня в пещта да не причини никаква вреда на Аврам, а на огъня отвън - да си гори. И когато се опитали да извадят от пещта Аврам, огънят отвън убил слугите на Нимрод. Аврам излязал от пещта според както му рекъл Господ. И това е вторият път, когато Нимрод е искал да погуби живота на Аврам.
ВАВИЛОНСКАТА КУЛА - БУНТ ПРОТИВ БОГА
През 1996 от сътворението на света ( 1764 г до н.е) по призива на Нимрод неговите поданици се установили в долината Шинар и започнали да строят град и кула до небето. Тази кула трябвало да бъде толкова голяма, мощна и величествена, толкова висока, че да олицетворява мощта на човека, неговата власт над целия свят. Тя трябвало да стига до небето и била призвана да установи окултната власт на Нимрод не само над силите на природата, но и над висшите духовни измерения, дори над самия Бог. Нещо повече : Нимрод обявил себе си за "бог" и заповядал всеки да му се покланя. За целта даже изваял своя статуя. Само няколко благочестиви хора се отделили от цялото човечество и съхранили вярата в единия Творец. Това били Ной, неговия син Сим, и правнука му Евер. Така се е образувала една много малка група от хора, които имали друго мислене, запазили твърда вяра в Господа и Му останали верни въпреки всички опасности!
