САМОПРАВЕДНОСТТА

              САМОПРАВЕДНОСТТА

Н.Н.Рангелова
28.02. 2016 г.




В Евангелието от Лука се дава много точна характеристика на самоправедността. Това е плод . Плод от дейността на духа на религия.  Самоправедността довежда до ослепяване. Духовна слепота.  Наречена е още фарисейски квас. Исус дава това определение на самоправедността като предупреждава да се пазим от него. А това говори, че е в нашите сили да се опазим от това проклятие .

В 18 - тата глава в Евангелието от Лука , от 9 - тия до 14 стих се разказва притчата за фарисея и бирника.

     " 9. И на някои , които уповаваха на себе си , че са праведни, и презираха  другите, каза и тази притча :
      10. Двама души влязоха в храма да се помолят , единият фарисей, а другият бирник.
      11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така : Боже, Благодаря Ти , че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
      12. Постя  дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
      13. А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето , но удряше се в гърдите и казваше : Боже, бъди милостив към мене, грешника.
      14. Казвам ви , че тоя слезе у дома си оправдан , а не онзи;  защото всеки , който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси."

            Евангелието от Лука 18 : 9 - 14


Мислите на човека показват какъв е той без маска. Показват неговата истинска същност.

Тук в този откъс виждаме един фарисей как се моли в храма , а също и един събирач на данъци.
На времето се е считало, че фарисеите са учени и познават добре закона. Знаят добре Библията и я изследват. Цялия стар завет го знаят наизуст.
Докато за бирниците се говорело зле от учените хора. Считало се, че бирниците били големи грешници, защото вземали от парите и изисквали несправедливо от хората за своя облага.
За това учените фарисеи се смятали и се смятат за праведни по право. За нещо повече от другите. В тази притча ясно виждаме, че фарисеят се е считал за праведен и е уповавал в своята праведност. Поради своите дела.
Но когато влизат в храма , виждаме кой какво носи в сърцето си.

     1. Самоправедните хора са концентрирани върху самите себе си.  Те са напълно егоцентрични.  Занимава ги само и единствено собствената им персона. Те разчитат на самите себе си. Това са хора, които са зациклени изключително върху себе си и своята религиозност. Те не могат да разберат това. Защото са заслепени  от сатана. Виждат само себе си с цел да се самоизтъкнат и да придобият слава. Всичко в живота им  се върти около тях самите,  около това, което те желаят , което ценят. За тях са много важни собствените им преживявания , благополучие и успех. За да имат това , което смятат , че трябва да им принадлежи,  те не се спират дори пред любимите си деца или семейството си.  Всички и всичко трябва да се върти около тях , задоволявайки техните интереси.
Дори когато се молят, не отправят молитвите си към Бога. Виждаме, че този фарисей се моли  " вътре в себе си".
Обръща се към себе си. Разговаря сам със себе си.

      2. Той унижава другите. Самоправедните хора са убедени в своята правота. И в същото време, сравнявайки се надменно с другите хора, те си мислят , че няма като тях. Поставят се сами над всички други хора.  Превъзнасят се , издигат себе си над другите хора. Като в същото време изпитват презрение към другите. Считат ги на по - ниско ниво . "Презират" означава не само мислено да мразят хората, но и да ги унижават физически, морално , вербално и да упражняват насилие върху тях.
 А това може да  е смъртоносно опасно. Този фарисей бил уверен в своята праведност. Доверявал , уповавал в себе си  на това, че е праведен. И поради тая причина се възгордял и сърцето му се закоравило. Тогава започнал да презира другите. Той се опира на своята собствена праведност. Самоправедните са насочили своя поглед към това, че техните дела и постъпки са съвършенни, праведни , добри. Затова унижават другите, понеже смятат, че другите хора не могат да ги стигнат . Самоправедните хора са концентрирани върху своите дела. За тях правдата на Бога не значи нищо. Важна е тяхната правда, произлизаща от многото им , и според тях , перфектни техни дела .

     3. Фарисеят от притчата в Евангелието от Лука има свой собствен списък с добри дела . Списък от правила, закони , според които да се определя като праведен.
Самоправедните хора си имат определен списък  от изисквания, правила и норми. И тези правила са подбрани така, че да отговарят на изискванията на самия човек. Добре подбрани са съобразно вкуса на дадения човек.

На първо място в този списък от добри дела на самоправедника - фарисей от притчата , стоят тези дела, които той не прави : грабежи, неправедни дела, прелюбодейство. В края на този списък са изредени две малки дела, които фарисеят прави: пости два пъти в седмицата и дава десетина. Самоправедникът има свой собствен критерий , свои си правила , които са му удобни на него самия. Съгласно тези свои правила, удобни на самия него , той съди другите хора . Но това не са Божиите стандарти , не са Божиите изисквания, не е Божията правда.

     4. Обикновено самоправедността вижда злото в другите и го увеличава. Тя търси в другите злото. Търси в другите греха. Открива грешките на другите.  Но никога не вижда , нито признава , своите собствени грешки и грехове. Дори и сега , в този момент, когато някой самоправеден човек чете тази статия, той си мисли не за себе си, не търси признаците на самоправедност в себе си, а си мисли за човека Х. или за Ф.
Това е сигурен белег за проявата на фарисейския дух в човека. Вместо да обърне погледа си към себе си и да изследва своето сърце, самоправедникът смята себе си съвършен  , но търси в другите техните грехове, обаче съгласно списъка, направен от него лично. Това е друга характерна черта на самоправедността.

     5. Неговият критерий за оценяване не е библейски , а негов си. Удобен на него самия,  избран от него самия. Така са се появили много човешки закони , които са влезли в живота на христианите, но не са библейски.
Така например , самоправедникът се сравнява с другите хора ! Това не е библейски принцип ! Бог никого никога не е сравнявал.  Той не е създал копия , а оригинали ! Как ще сравниш два оригинала!!!
А самоправедните хора сравняват себе си с другите. Сравняват научни степени, ученост, как ходят , как постъпват , как служат .  Когато някой ви изтъква колко много е постигнал човекът Х. в еди - коя си сфера от живота в сравнение с останалите ,  знайте, че това не е нищо друго , освен проява на самоправедността.  Всеки човек е уникален . Той не може да бъде сравняван с друг човек ! Човек може да се сравнява сам със себе си: къде е бил и къде е сега.

     6. Самоправедността е закостеняла. В нея няма място за промяна. В нея хората и нещата се делят на бели и черни . И не подлежат на изменение.
Самоправедността казва, че праведността зависи от собствените дела. И предлага списък с такива дела. Работата е в това , че тези дела са различни , в зависимост от човеците.

     7. Самоправедните хора са винаги прави ! А другите са неправи!
  Търсят почести , признаване от хората. Търсят своята собствена слава. Обичат похвалата от човеците. Те се групират със себеподобни.
     8. Жестоки са. Те не прощават прегрешенията на другите. Когато открият греха в другите човеци , са готови да го линчуват.  Да го заклеймят. Публично.

     9. Привърженици са на реда, закона. Този закон те самите са измислили, нарекли са го морални норми. Божият закон се показва с пръст и се тика в очите на хората , за да го изпълняват те. Обикновено самоправедните изискват от другите  те да изпълняват закона до педантичност.  А те самите се задоволяват само с това да се показват
" правилни " за пред хората. Строго почитат този ред , но за пред хората - показно !  В този ред те самите са центъра.
Жестоко ненавиждат всички, които се отличават от тях.
Това са хора, които стриктно спазват старозаветния закон. До буквата. А буквата убива. Духът животвори. От тук идва и ослепяването им . От неприемането на Божията правда и истина. Отричат благодатта. Когато разговаряш с такива хора , те не се менят. Няма при тях изменение . Не могат да бъдат променени. Коренът на техния проблем е самоправедността. А плодът от самоправедността е духовната слепота.
Исус ги нарича слепи , слепи водачи . Това можем да го проследим в Евангелието от Матей :

Матей 23 : 16  : слепи водители;
Матей 23 :17  : безумни и слепи;
Матей 23 : 19 : безумни и слепи ;
Матей 23 : 24 : слепи водители ;
Матей 23 : 26 : слепи фарисеино;

Плодът от самоправедността в душата на фарисея , е лицемерие. Тук искам да се спра и да поразмислим.  Лицемерието е описано най - добре от Исус Христос в Евангелието от Матей . Той казва за лицемерието, че винаги , когато мислим едно, а правим съвсем друго , е лицемерие. (Сравни :Матей 23 : 13 -14; 23 :15; 23 :23;  23 :27 -28 ; 23 :29 ).

Така е и днес : на Мойсеевото седалище седят лицемерите - фарисеи. Те свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората. А сами те дори не искат с пръста си да ги помръднат. ( Матей 23 : 2 - 4 ). Тези бременна ги е взел вече върху Си , върху Своите плещи, Исус Христос.

Въпросът ми сега към всеки един от вас е : постъпвам ли лицемерно в отношенията си с Бога и с хората? Мога ли да говоря с хората това, което чувствувам в сърцето си?  Мога ли да бъда искрен? Кое ме кара да лицемеря? След като съм приел Исус Христос за свой Господ и се наричам с Неговото име, следвам Го и Той значи за мен много , решил съм да се изменя в Неговия образ и да бъда Негово подобие, аз трябва да показвам чрез живота си Него !!! Моя Цар! А не да бъда лицемерен фарисей.
Приемете сега да бъдете себе си ! Приемете сега да отразявате  Исус !
Приемете сега да говорите истината с хората ! Защото христианството не е религия!  Христианството не е мъртва религия , а осъзнат избор на живот ! Това е стандарт на живот , а не показност !  Христианството - това са отношения с Исус Христос!  Живи отношения ! А отношенията се градят върху любовта!

Това, което Бог ненавижда, е самоправедността. Бог е изпратил Сина Си в света да спаси света. Исус се е принесъл в жертва заради това , да бъде спасен света. И всички човеци. Спасението ни е подарено ! Заедно с него сме получили като подарък дара на праведността. Което означава, че сме оправдани по вяра  в Исус и чрез Исус. И когато някой човек издига своята собствена праведност, а именно , се опира на своите дела , казва , че заради  добрите си дела е праведен , то тогава този човек се отрича от Бога и презира Неговата жертва.
Самоправедността отхвърля Бога. Тя презира Бога и Неговия Божествен ред. Нещо  повече, тя поставя себе си на трона на Бога! Представя себе си за Бог!
Нека да опитаме себе си и ако намерим самоправедност и каквото и да е лицемерие , да ги изкореним от нас . Бог е любов.  Той ни води към мир чрез любов.   Чрез Исус имаме благодат и истина. Чрез завършените Му на кръста дела имаме прошка и примирение с Отца. Това, което ни е нужно , е Божията благодат и истина. Исус е наша праведност. Исус е станал праведност за нас.