ПРОРОЧЕСКИ БЮЛЕТИН М. АВГУСТ 2016 Г.

     ПРОРОЧЕСКИ БЮЛЕТИН М. АВГУСТ 
                                     2016 Г.
                              УВЕРЕНОСТ 

Н.Н.Рангелова
31.07.2016 г.




Много христиани ходят в поражение или нямат това изобилие от живот, което ни е обещал Исус.  Една от причините за това е , че нямаме увереност.
Какво е увереност и как се развива тя в нас? Как да имаме увереност.
В българския превод на Библията, в Посланието към Евреите, 11 - тата глава в първия стих се казва :

     " А вярата е даване на твърда  увереност в нещо, за  които  се  надяваме , убеденост в неща, които не се виждат. "

     Послание към Евреите 11 : 1

Ние знаем това определение наизуст , цитираме го, дори имаме  не една , а няколко Библии. Но нямаме живот с изобилие, не получаваме това, което просим и после се разочароваме в Бога.
Изглежда, че имаме вяра, а нямаме резултати. Защо?

Какво е вярата? Вярата е  " даване " на твърда увереност.  Тя е практическо изразяване на нашата увереност в Бога и Неговото слово.
В това определение на вярата се казва, че вярата е даване на УВЕРЕНОСТ! !!
 Увереност в неща , за които се надяваме. Даване на твърда увереност.
"  Даването " е свързано с демонстриране, показване , както на думи, така и на дела.
Увереността е именно това, което ни отделя от победата!  Заради това, че нямаме увереност , ние нямаме успех в Царството на Бога.   Това е , което ни липсва.  Ние изглеждаме като духовни, като христиани, като хора на вярата. Цитираме Библията. Но нямаме увереност. Четем Библията, но нямаме жътва в живота си, защото нямаме увереност.  Дори провъзгласяваме места от словото, понякога много ентусиазирано, но нямаме увереност в него.
Затова, когато ни питат как сме,  дали сме се оправили от болестта, ние с вяра отговаряме , че сме изцелени!  Но в същото време в сърцето си стенем, болката ни разяжда и освен за болестта , за нищо друго не можем да мислим. Казваме, че имаме успех, а цялото ни естество крещи : " Неудачник!!!"

Какво е това увереност? Това е пълно доверие. Доверие , това е да доверяваме напълно в някого или  в нещо. Да имаме пълно доверие! А пълното  доверие може да се сравни с това, когато се качваме в автобус , например, ние имаме увереност, че той няма да се счупи. Доверяваме  на шофьора, че може да управлява автобуса. Практическата ни демонстрация на тази увереност се изразява в това, че отново се качваме на автобус и пътуваме , без съмнение в способностите на шофьора или на автобуса.
А в духовната сфера увереността е да имаме определено ниво на посвещение. Посвещението, което ние проявяваме, за да покажем на себе си и на другите , че сме уверени в нещо.  Защото вярата е
 " даване" на увереност. Показване на увереност. Показване , че ние сме уверени в нещо.
Съставящите части на увереността са доверието ,  предаността и търпението
в  надеждата.
Ако нямаме доверие в някого, ние няма да му вярваме. Така е и с Бога.  Йоан казва, че в началото е Словото. И Словото е от Бога.  И Словото е Бог. Ако ние нямаме доверие на Бога, няма да имаме доверие и в Словото Му.

Например, в Исая 53 глава и в Посланието на Петър се казва , че чрез Неговите рани ние сме изцелени. Ние взехме това слово и казваме, че сме предани , верни на това слово. Няма да се покоребаем от това, как се чувствуваме. Няма да се изплашим от диагнозата на лекарите, от медицинските изследвания, от симптомите, които се проявяват в нас и продължават да се проявяват. Нашата увереност в това слово,  че сме изцелени чрез Исусовите рани,  се проявява както сега, в този момент, когато сме получили словото от Бога, но така също и по - нататък , след време. Увереността ни се проявява в посвещението ни да останем в непоклатима вяра. Нашата увереност казва : " Ако и да имам сиптомите на болестта в себе си, аз вярвам на Словото и аз проявявам увереност в словото.  Моята увереност се проявява в предаността ми и верността ми към това място. Също като дървото. Дървото е вярно на мястото, където е посято. Но не се премества от там.  Аз стоя твъдро на това място и няма да се върна в страх. Няма да приема нищо, което противоречи на Словото."

Вярата е гаранция, документално подтвърждение за моето изцеление, освобождение, възстановяване, за моята победа.  Когато намеря такова подтвърждение, такава гаранция в Словото, аз го вземам това слово, хващам се за него като удавник за сламка и се държа за него .  И  ще се постарая да не го изпусна от ръцете си. Посвещавам себе си на това слово. Така строя вярата си не на основата на своите чувства, емоции, на това , което другите казват за мен , на това, което става около мен , на ситуациите и обстоятелствата,  а на Божието слово.  Посвещавам себе си на това слово. Аз съм вярна на това слово както дървото е вярно на мястото, където е посадено. Аз държа здраво това слово. То постоянно е пред очите ми.  Дори когато се проявяват симптомите на болестта в тялото ми. Аз уповавам в това слово, дори когато не виждам никакви промени в себе си или в живота си.
Увереността не е просто показност.  Увереността е неизменна преданост към това, на което уповавам. На което се надявам. Което още не се вижда, но аз имам обещание , писмена гаранция , че е изпълнено и го имам.

Как работи увереността?
Увереността не се придобива от раз. Просто се събуждам един ден и имам пълна увереност.  Не ! Тя се изработва. Постепенно. Как ?
Как да направя така , че да работи моята вяра? Да имам увереност в Бога и в Неговото слово. А за това е нужно време. И близки отношения с Бога.  Защо? Защото как ще вярваш на някого, когото не познаваш? Доверието идва с времето. Колкото повече време съм заедно с някого, толкова повече го опознавам. Когато опозная накого, аз му имам доверие. Зная, че мога ( или не мога) да му доверявам.  Това го е показало времето, прекарано заедно с дадения човек. Така е и с Бога.  Когато бях много малка,  Той ми говореше , казваше ми неща и тези неща после ставаха. Ставаше така, както Бог казваше.  Така аз му доверявах повече и повече.  Вярата се изработва с течение на времето.  Доверието се израбогва с течение на времето и след дърго време , прекарано заедно. Увереността също. И в  този процес на увеличаване на вярата ни помага посвещението ни.
Твърдата увереност се изработва . Увереността в Божието слово не е свързана с това , дали Бог може да направи това, за което се надяваме. Бог може всичко. Няма нищо невъзможно за Бога. Въпросът е в това, дали аз имам доверие в Бога! Затова е необходимо постоянно пребиваване в Бога.

Но ние не можем да получим нищо от невидимия свят във физическия, ако нямаме търпение. Търпението е съставна част на увереността. Търпението не е примирение с обстоятелствата и няма нищо общо с това. Казват " овчо търпение " . Но то няма общо с Божията представа за търпение. Какво е търпение?  Да страдаш , да си бос, гол,  беден и да търпиш всичко това ли? Това ли е търпението?
Много хора нямат търпение и за това не получават обещаното. Проблемът е в това, че ние слагаме срокове. Изцелението ни трябва да стане сега в момента. Трябва да се оженя сега, тази седмица. Трябва да се освободя именно сега.
Това не означава да се примирим с нещо.

     " И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда. Защото ви е нужно да издържите, та,  като извършите Божията воля, да получите обещаното. "

     Послание към Евреите 10 : 35 -36

Търпението ни е да останем с еднаква вяра до края. Непроменени. Твърда увереност е тази увереност, която не се променя. Търпението е неизменност. Търпението е непоклатимо постоянство. Така , когато получа слово например за изцеление, аз държа това слово до края. Независимо от ситуациите. Независимо от това, което става с мен и около мен. Аз съм изцелена, защото така казва Библията.  Изцелението ми е въз основа не на това как се чувствам, а въз основа на това, което казва Библията.  Същото е и в  другите сфери на живота ни.  Но обстоятелствата не трябва да разрушават нашата увереност.
Нужно е да се вярва в словото. Никое слово от Бога не се връща празно обратно при Бога. Но извършва това, за което е изпратено. Бог е Алфата и Омегата , първата и последната дума са Негови. Каквото и да става в света!
Бог ни е дал Словото , и то не се мени !