ТВОРЯЩ ДУХ

                       ТВОРЯЩ ДУХ 

Н.Н.Рангелова
15. 10.2016 г.

 


Преди доста  време бях в молитвено общуване с Бога. Когато разговаряш с най - скъпата за теб личност, не бързаш за никъде. Наслаждавах се на общуването ни,  когато се отвориха очите ми и видях моя Татко. Той ме извика при Себе Си  и ме взе. Взе ме , защото безгласно се съгласих . В същата минута се озовах при Него. В Неговата длан. Беше ме поставил в лявата Си длан. На сигурно място. До сърцето Му.
Беше седнал до заседателната маса, подпрял се беше с дясната Си ръка на масата, а мен ме държеше в лявата Си ръка, на дланта Си. Бях толкова малка в сравнение с Него...

Бяхме в Тронната зала.  Това е огромно помещение, цялото в бяло , бяло. Много бяло. И много голямо. Не виждах края му.
 Пред трона на Отца има голяма бяла маса. И много столове до масата. Те също бяха бели. Това е заседателната маса. До преди малко тук са седяли Неговите генерали -  тези, които винаги са с Него. Всичко беше бяло , и Отец също,  и самата стая, и въздухът, който ни заобикаляше. Всичко бе бяло. Много чисто бяло . Бог е свят! И всичко около Него е свято.
Дрехата Му е  направена от непрестанно движеща се светлина. Бяла светлина. Пухкава като памук светлина. Нежна светлина. Излъчва сила и  огромна мощ. Тази сила и огромна мощ се проявяват в доверието и в нежната любов, които напълват това място. ( Те имат много проявления. Например , страх , респект,   трепет. ..)

 Цареше мир , спокойствие, нежна любов и ми беше толкова приятно, че се сгуших в дланта на моя Баща. Не исках това да свършва. Исках да продължи вечно.  Това е такъв мир, такова спокойствие, че нищо несъвършено не може да влезе тук.  Никакъв проблем, никакъв страх, нито болка, нито пък каквото и да е притеснение не влиза там. Само мир, спокойствие, нежна любов и тишина. Обичам да ходя в Дома на Баща ми. Не може да се сравни с нищо!


Въпреки , че това стана доста отдавна, помня го като че ли става сега .
Може би друг път ще опиша с подробности цялата обстановка , защото това, което днес иска Исус от мен , е да разкажа за това, как ме учи моя Баща.

Аз се гушех  в скута на Татко, а Той ми показа масата . Върху плота на заседателната маса имаше малки правоъгълни монитори, които се показваха , когато това беше необходимо. През другото време те оставаха незабележими. Пред всеки стол имаше такъв бял монитор, който започваше да работи без да е включен в електрическа мрежа. Всяко действие ставаше по мисловен път. Поне с такова впечатление останах. Защото не видях кабели. Не видях някой да включва монитора. Нито пък самите монитори се виждаха , когато нямаше да се използват. Те стават видими само при необходимост.
И така, моят Татко ми показа масата. Видях как започна да се вижда монитора пред мен. Той изпъкна от самата маса. Екранът се включи сам. Но остана така , не е като нашите да свети със силна светлина, която пречи на очите. Този , небесният, не се забелязваше, че работи.
Тогава Тате ми каза да нарисувам нещо. Аз се почудих как да стане това. В същия миг получих тази информация в себе си: " С пръстта си ." И тъй като още се чудех, тогава Той  ми показа със Своя пръст. Аз протегнах ръка,  замислих се какво да нарисувам, котато " видях " в съзнанието си какво искам да нарисувам , с показалеца на дясната си ръка, с несигурно движение  докоснах екрана. Получи се нещо като незатворен кръг . За моя изненада този кръг стана жив. Той изпъкна и  излезе.  Стана реален.  Искам да кажа , че се прояви на физическо ниво. Материализира се. Тогава се впуснах да
 " рисувам" . Рисувах. ...рисувах. ... Моят Татко видя, че това ми харесва и се усмихна. И така, усмихвайки се, ми каза, че  имам даден творчески дух. От мен зависи какво ще " нарисувам "  на екрана на живота ми. Имам творческа способност.  Мога да творя. Да създавам. Да извикам в съществуване това, което още не се вижда. Още го няма. Още не съществува.
То първо идва като слово. След това  словото става образ и след като се нарисува на екрана на въображението ми , тогава вече мога да го направя материално. Какво значи това? Това означава, че ако аз кажа една дума , то вие ще чуете думата и след това,  автоматически, ще я видите нарисувана на екрана на въображението си.  Дори нещо повече : ако чуете " лимон" ,  вие ще започнете да слюноотделяте.
Какво значи това?
Това означава, че думата има сила.

Думите,  които говорим , са дух! Те имат реална сила.
Това, което правим, определя нашето бъдеще. Дали ще страдаме или не, дали ще боледуваме или не , дали ще живеем в мир, любов и успех , това зависи от нас самите. Ние имаме даден творчески дух.  Да творим. Да създаваме.
В псалмите Бог казва , че на човека е дал да владичествува над делото на ръцете Си. Подчинил е всичко на човека!
Думите,  които говориш, дават или смърт, или живот. Така е и с действията ни. Те или укрепват другите, или ги разрушават.
Апостол Йоан казва, че Словото стана плът.
Думата , която излиза от устата ти,  става плът. Защото ни е даден творчески дух.  За да творим.