НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ВОДА

                                  " НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ВОДА"

Н.Н.Рангелова
17. 09. 2017 г.




     " НО НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ВОДА
       И ПРАВДАТА КАТО ПОТОК, КОЙТО НЕ ПРЕСЪХВА."

                                  АМОС 5: 24


Когато Божият Свят Дух ми говореше за българския Ариил и ми показа Остатъка в България, Той каза, че Остатъкът ще вдигне правосъдието Му от земята както се вдига дреха и ще го очисти от праха: " Ще вдигнат правосъдието Ми от площадите  и ще го очистят от праха." Това ми направи силно впечатление. И попитах защо правосъдието е на земята в праха?

Разбрах, че Бог подготвя Църквата да вземе в ръцете си властта и управлението и да прослави Бога по цялата земя. От Църквата ще излезе Истината и ще бъде извършено Правосъдието Божие. Църквата ще възстанови Божието правосъдие и с това ще стане известна ( Псалом 99 : 4; Исая 51:4).
От днешните ви ситуации и от това, как вие  реагирате на тях, зависи вашето бъдеще и мястото, където ще се намирате утре.
Сега е времето, когато се вдигат съдиите Божии. Бог възстановява семействата както в първоначалния Му план, и едновременно с това вдига любещи бащи и майки в Тялото. Наставници, които ще научат новото поколение да ходи в Любов, да прояви Любов , да познава Любовта и да яви Любовта.

И все пак защо правосъдието е на земята в праха?
Правосъдие означава, според както казва името му, да извършиш правдив съд. Правдив съд може да бъде извършен само на основание Божията истина, която е подробно описана в Словото.  Когато се пренебрегва Божията истина, и се извършва съд според човешките мерки за правда и морал, Божията правда отстъпва назад. Тогава тя е захвърлена на земята като ненужна и непотребна вещ. Когато имаме на разположение Божията истина, но не постъпваме в съответствие с нея, тя е потъпкана в праха.

Колко пъти сме се оказвали в позиция на съдии и не сме извършвали Божията правда и Божието правосъдие? В нашия живот, в нашето семейство, в квартала, където живеем, в държавата ни....навсякъде! Ако наричаме себе си Божии деца, не трябва ли Божията истина да извършваме?
Не си ли спомняте ситуации като :" Видя ли какво стана с този човек? Нека, така му се пада. Получи си заслуженото!" Стоим като странични наблюдатели и веднага, когато видим, че някой наш брат е съгрешил или има проблеми, започваме да злорадстваме зад гърба му. Или се намират    "добри " хора, които любезно ни разказват за падението на някого и ние с удоволствие започваме да го осъждаме, вместо да го обичаме, както ни учи Словото. Дори в семейството ни сме склонни понякога да осъждаме едното си дете, а с  другото да постъпваме по друг начин, меко, да си затваряме очите за провиненията му. Така е и в държавата. Колко пъти сме негодували от това, какво е направил или не е направил президента  на държавата? Или министър - председателя... Защо е построил тази или онази магистрала или защо не бил направил това, което ние самите смятаме, че е необходимо той да направи. Не разбираме ли, че на него, не на нас , му е дадено да управлява тази сфера от живота - държавната! А на нас ни е дадено да стопанисваме добре първо нашите си земи - характера ни, живота ни, чистотата на сърцето ни, семейната сфера, отношенията с децата ни, отношенията с Бога, здраве, финанси...    Без да знаем Божията истина, ние издигаме за стандарт и мярка за съдене нашата собствена истина. Ами какво ако сам Бог е допуснал това нарочно? Защото е казано в Словото да се молим за властите - и за добрите, и за злите. И Исус е показал недвусмислено Своето отношение към властта, към окупаторите в това число.

Много често ми говорят клюки за този или онзи или започват да осъждат някого. След което следва моята незабавна реакция - престанете да ми говорите това! Не участвам в такива разговори! С което си спечелих много омразници. Но така казва Божието Слово, така трябва да се прави - не да сплетничиш, а да проявиш любов. Да не участваме в делата на нечестивите. Това е неправеден съд. Според нашата собствена мярка. А всеки, който съди с неправеден съд, е вече осъден в същото със същата мярка.
Цар Давид каза, че с нечестивите няма да седи в събранието им. Така трябва да постъпи всеки, който нарича себе си християнин.

Но много често ние изпадаме в коренно противоположната ситуация : затваряме си очите и си мълчим. Затваряме си очите, когато не ни касае нас самите. Затваряме си очите за правдата,  понеже не ни е изгодно да ги отворим. Затваряме си очите поради компромиса, който сме направили със системата. Затваряме си очите заради "успешното бъдеще на децата си", без да осъзнаваме, че именно тази наша нечестивост, произнесения от нас неправеден съд именно е отдалечил нашите деца от нас самите и от Бога, понеже говорим едно, а вършим съвсем друго.
Затваряме си очите за ближните ни, защото така ни е удобно. Не ни причинява дискомфорт. Затваряме се като в черупка.
Затваряме си очите, когато става въпрос да помогнем на съседите си. Често явление е дори да не познаваме съседите, с които делим една стена в апартаментите на жилищните блокове. Понякога виждаме в какво са се забъркали децата на наши близки, но предпочитаме да затворим сърцата си и да си траем. Така няма да си имаме проблеми. Виждаме, че някой наш ближен има проблеми или се е отделил от Бога, но си казваме : " Да не съм му пазач? Защо трябва да му казвам? Да не съм му съдия? " А това е именно случая, когато трябва да извършим правосъдие. Божието правосъдие. На основание Словото Божие.  Не върху основата на нашата самоправедност. ( тук не става дума да се превърнем в следотърсачи и коректори на чужди животи. Става въпрос за това :  когато видим нашия ближен в опасност, да го предупредим; когато видим нуждата му, да станем отговор на неговата нужда; когато видим, че е стъпал накриво, да му помогнем да оправи стъпките си. Така също и за домашните му, за всичко негово.)

Отчуждили сме се един от друг. Бягаме да се скрием зад дебелите стени на нашата самоправедност. На обидата. На егоизма.

" Да не съм му пазач?"? Така отговори и Каин на Бога, когато Каин уби брат си. Бог го попита къде е Авел. На което Каин отговори : " Не зная; пазач ли съм аз на  брат си?"( Битие 4 : 9). Да не вършим Каиновите дела с ближните си! Но като имаме примера на Исус Христос, Синът Божий, нека във всичко да подражаваме на Него, като преобразяваме нашите човешки плътски мисли чрез обновление на ума в Божиите мисли. Както Бог прояви любов и продължава да проявява, така и Неговите деца да проявяваме любов, да се научим да Го обичаме и да се обичаме един другиго. Втората заповед, която Исус ни остави, е да се обичаме един другиго. Всички други заповеди опират до тези две. Изпълняването на тези две заповеди е същността на целия закон. Да се научим да се обичаме един другиго. Тя не е нова заповед, но още в Стария завет ни е дадена : " ...но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.( Левит 19: 18). Да обичаш ближния си както себе си...а теб боли ли те, когато говорят зад гърба ти? Харесва ли ти да клюкарствуват за теб и дома ти? Харесва ли ти, когато ти е нужен хляб, да ти "четат конско" и да ти показват къде си сгрешил и как те е " наказал " Бог... Харесва ли ти да те осъждат :
" Виновен!" ? Не! Не ти харесва! Тогава не прави същото! Да, ранените хора, обидените, разочарованите, измамените, и те раняват.  Но ти не отвръщай на злото със зло. Прояви любов. Благослови с любов. Помоли се. Виж каква нужда има ближния ти и му помогни.  Любовта може да върши чудеса с хората!

Какво точно да направим ? Как да обичаме ближния си? Какво да му направим, за да го обичаме? Отговор - няма по - голяма любов от тая, да положи някой живота си за другите.

Как да положим живота си за другите? Да игнорираме желанията на плътта си и да постъпим като деца на живия Бог.  Вместо да сплетничим зад гърба на ближния, можем да се помолим за него. Можем да отделим днес обяда си и да го занесем на този ближен, който няма храна. Който е изплашен, можем да го успокоим. Понякога просто да подадем ръка за помощ е достатъчен жест на любов. А понякога трябва да оставим своето спокойствие и да се грижим за ближния си, да превързваме раните му, да чистим дома му, да му помогнем да стъпи на краката си... Да проявим любов, милост и съжаление не означава да се съгласим с греха на човека или да приемем греха му. От къде знаете какво е в сърцето му ? От къде знаете как се бори той с характера си, с плътта си? От къде знаете през какво преминава този човек, когото осъждате? Проявете любов, сгрейте човека, ободрете го докато се върне на правилния път, а съда оставете за Съдията! Какво чувствувате, когато видите крадла или проститутка? Започвате да я осъждате за това, че не живее като вас или проявявате любов и съчувствие към нея? А от къде знаете през какво е минала и какво й е на душата? От къде знаете как се стига до дъното? И какво е да си там...може тя  да няма покрив над главата си, може да не е видяла светлината, може да няма пари да плати лечението на детето си...

Нашата част тук на земята е да обичаме и да станем канал на любов там, където цари ненавист и злоба! Нашата мисия на земята е да станем канал на праведност там, където цари беззаконието. Канал на светлината там, където е мрак и тъмнина. Правосъдието Божие е да постъпваме така, както изисква Съдията! Правосъдието е да не останем безучастни към това, което става около нас. Правосъдието е да приложим на практика оная власт, която ни е дадена даром от Бога! Правосъдието е възпитание в любов. Правосъдието е да бъдем отклик на нечия нужда. Но за това трябва да чуваме тази нужда и да я виждаме.