Н.Н.Рангелова
28. 12. 2017 година
Преди време Бог сложи в сърцето ми желание да пиша по тази тема : " Как да слушам Божия глас?". Аз не знаех какво да пиша. Нямам дори представа как да напиша тази тема. Затова се оставям единствено на Господа, Който ме води при написването на тези статии.
Когато бях на около 3 - 4 години се запознах с Исус. Тогава Той започна да идва постоянно в живота ми. Ние разговаряхме както разговарят приятели - постоянно и без лимит във времето. Той стана неразделна част от живота ми. Тъй като нямам нито сестра, нито брат, а родителите ми работеха по цял ден, Исус запълваше моето ежедневие. Той ми говореше, учеше, наставляваше. От същата възраст имах видения, можех да видя това, което ставаше на километри от моя дом. Но това не се харесваше на родителите ми. Това допринесе аз все повече да търся общуването с моя приятел Исус и все повече време да прекарвам в духовния свят. А часовете, прекарани заедно, не могат да се забравят.
Когато пораснах малко, нашите срещи с Исус се разредиха, но не престанаха. Тогава започнах да търся други хора като мен, но не намирах. Мислех си, че съм нещо болна. Чувствувах ужасна самота, страшна самота, която можеше да ме убие. Затова започнах още по - силно да се нуждая от тези срещи с Исус. Само Той можеше да ме разбере и да ме утеши. Не знаех защо хората не виждат и не чуват. Тогава започнах да се крия от тях, за да не разберат, че съм различна и да не ми се подиграват. А още и по това време беше опасно да се говори за Бога. Но страх не изпитвах, защото само да си помислих за Исус, и Той идваше. Имах най - сигурната защита в света! Никакво зло никога не можеше да ми се случи. Виждах чудесата Му винаги и дори можех да кажа на дъжда да спре да вали докато си ида и той спираше. Това беше нормално за мен, защото произлизаше от Исус, а Той е свръхестествен.
По - късно започнах да не ценя присъствието на Господа в живота си, а по - точно - смятах Го за даденост и че Бог ми е длъжен, и Го загубих. Дойде ден, когато поради това, че минавах през процеси на очистване и израстване в познаването на Господа, духовният свят стана невидим за мен. Това беше най - страшния период в живота ми. Не знаех как да вървя, не знаех къде да стъпя, не виждах нищо и не чувах любимия глас. Приблизително тогава ми бе казано да пиша за личните отношения с Господа, защото разбрах какво е да не чуваш Божия глас. Бях в тъмнина и страшна неизвестност. Започнах да изследвам тази тема. Как тепърва да се научи човек на около 30 - 40 години да говори с Бога и да чува Неговия глас? Знам със сигурност, че Бог желае да общува с хората. Ще кажете къде го пише това в Библията?
Бог създаде света и го напълни с творения. Тогава постави в него Адам - Човекът, когото сътвори по СВОЯ образ и подобие. Адам не трябваше да се грижи за препитанието си. Не работеше по цели дни с пот на лицето. А какво правеше?
Когато Бог завърши небето и земята, и цялото множество от същества в тях, беше шестият ден и настъпи седмият - денят на Божия покой! Адам бе създаден, за да влезе заедно с Бога в Неговата почивка! И Бог идваше и разговаряше с тях - с Адам и Ева. Учеше Адам да се грижи за градината, да обработва земята и да служи на Бога, да Му се покори. Това означава думата " обработва" в стих 15 на втората глава от Битие. След това Бог заповяда на Адам - така Той го учеше как да служи на Господа. ( стих 15 - 17 : " И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш."). Как Бог му каза на Адам? Бог му говореше! А Адам слушаше! Още в Битие Бог ни говори колко е важно слушането на Божия глас и че от това зависи нашия живот!
Бог създаде ЧОВЕКА, за да общува с него. И Бог му говореше, Адам слушаше. И се учеше да служи на Господа.
След това Бог също непосредствено говореше и с Ной, и със слугата Си Авраам, с Енох, Исаак, Яков, Йосиф. В старо време Бог непосредствено разговаряше с определени хора. И те също непосредствено можеха да общуват с Бога.
След това виждаме как Бог слизаше върху определени само хора и само на тях им се откриваше. Това беше по времето на пророците и на закона. По времето на закона. Тогава Бог строеше Своите взаимоотношения с целия еврейски народ, когото сам Бог нарече Свой народ! От всичките народи на света само евреите Бог водеше лично и имаше особени взаимоотношения като Баща и любимо дете. През този период Бог определяше границите на тези взаимоотношения. Той даде на евреите закон, свещеннци и скиния, където да Му се покланят. И избра слугата Си Мойсей, на когото говореше лице в лице. Никой друг народ нямаше този закон. Нито имаше скиния и свещеници. На другите народи - на езичниците - Бог говореше само на отделни личности, рядко, много рядко. (На цар Навуходоносор, на цар Кир)
След това Бог изпрати Сина Си на земята. Исус дойде на земята, за да умре! Той стана заместителна жертва за цялото човечество. Жертва за грях! И изкупителна жертва! На Кръста когато предава Богу духа Си, Исус прави възможно за човечеството непосредственото общуване с Господа! Вече няма разлика между евреин и езичник! Всеки човек, без значение какъв е, независимо от раса или националност, благодарение на жертвата на Исус, може да влезе в пряк контакт с Господа. Завесата на храма се раздра от горе до долу! И Исус стана наш Ходатай пред Отца и Първосвещенник! Свещеник на съвършено нов Завет!
През всичкото това време единствено важно и неизменно си остава непосредственото общуване между Бога и Човека ( Израил е представен като син!). Единствено важно и значимо в живота на всеки един от нас е да слушаме гласа на Господа нашия Бог. Нещо повече : човекът е създаден от Бога и за Бога! Дори изкуплението е за Бога. Както виждаме още в Битие Бог благоволи да общува с човека.
Човекът има нужда да общува с Бога. То е заложено в самия човек. За да слуша гласа на Бога, човек трябва да Го познава. А това става в процеса на общуването с Бога. За да общува с Него, човекът трябва да го пожелае в сърцето си. Трябва да разбере защо е важно и необходимо да се изградят близки отношения с Бога и защо трябва да се слуша Неговия глас.
В Изход 15 глава се казва така :
" Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог,
И вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му,
И пазиш всичките Му повеления, не ще ти нанеса ни една от
болестите, които нанесох върху египтяните;
Защото Аз съм Господ, Който те изцелямам."
Изход 15 : 26
В оригинал два пъти се повтаря " слушам" , което показва колко е важно много внимателно да се слуша гласа на Господа. Да слушам гласа на Господа подразбира съзнателно да насоча вниманието си и да настроя слуха си към възприемане на Божия глас.
Как насочваш вниманието си, за да чуеш Божия глас? За да се насочи вниманието върху каквото и да било се изисква сила на волята! Сила на волята, за да се изключи влиянието на света и на заобикалящата ни среда.
Глаголът " слушам" подразбира внимателно и продължително да слушам : "насочвам вниманието си и настройвам слуха си да възприема нещо ". Това предполага усилие. Това предполага всецялостно отдаване на слушането. "Прилежно" също пояснява моята мисъл. Значи много внимателно! В речника на българския език срещу прилежно е отбелязано : усърдно, старателно, ревностно. Когато искаме да слушаме гласа на Господа, трябва да сме много ревностни, старателни и усърдно да слушаме. От цяло сърце! С две широко отворени уши! А също се иска настройване на слуха! Настройване на духовната вълнá!
Слушането на Божия глас ни дава здраве и успех, донася благословения в живота ни и ни прави успешни във всяко начинание!
" Ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог и внимаваш
да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам,
тогава Господ,твоят Бог, ще те въздигне над всичките народи на света.
И всички тези благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе,
Ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. "
Второзаконие 28 : 1 - 2
" И тъй, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми,
то повече от всичките народи вие ще бъдете Мой избран народ;
Защото Мой е целия свят; и вие ще Ми бъдете царство свещеници
И свят народ."
Изпод 19 : 5 -6
" Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята."
Исая 1 : 19
Това е Божието обещание. Да имаме блага, ако слушаме гласа на Господа.
Има много гласове, но ние трябва да слушаме именно този глас - " гласа на Господа твоя Бог ". Само този глас ни дава блага и ни води към благословение. А другите гласове те отвеждат в мястото, където има болка, страх, болест, смърт!
А чий глас слушаш ти? Познаваш ли гласа на Господа твоя Бог? Обръщаш ли му внимание? Изключително Неговия ли глас слушаш? Защото да си християнин, това е да имаш отношения с Исус! Само така ще имаш винаги успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.