 |
| Слушане на Божия глас |
Н.Н.Рангелова
Март 2018 г.
Дар от Бога - това е способност на човека да приема от Бога! Божий дар не означава ти да си нещо повече от другите, или нещо по - надарен! При Бога всички са надарени! Всеки е уникален, шедьовър! Нашата грешка при възприемане на духовните ценности се състои в това, че си мислим, че дарбата от Бога ни прави нещо повече от другите! Но това е лъжа от ада!
Дарба от Бога е способността на човека да приема от Господа! Човек е ресивер! Антена! Колкото по - чисто приема тази антена, толкова по - ясно ще се приема сигнала от Бога.
По същия начин става и чуването на гласа Божий. Това е вградена в човека способност да приема от Господа; има вградена във всеки човек "антена", която свързва сърцето на човека с Бога. Защото човекът не е сам по себе си, но той е създаден от Бога и за Бога. Без общуване с Твореца си човек е мъртъв! Както една къща не може сама себе си да построи и сама себе си да напълни, така и човекът - той зависи от Господа, своя Творец!
КОИ ФАКТОРИ ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРИЕМАНЕТО НА СИГНАЛА
ОТ БОГА?
Бог говори на човека чрез мисли, вътрешни мисли, които се появяват сами! Те не са предизвикани от разума на човека, не са продукт от мисловната човешка дейност и не зависят от нея. Това са самопроизволни мисли. За да получи тези мисли, човекът трябва да е разбрал значението на получаването им. Всеки християнин трябва да чува Божия глас, но не всеки човек Го чува. Защо? Преди всичко, ако човек не осъзнае важността от общение с Бога, той колкото и да се старае, няма да отдава голямо значение на слушането на гласа Му и по този начин няма да чува Бога. Исус ни каза, че който желае да Го последва, нека да се отрече от себе си, нека да вземе кръста си и така нека Го следва ежедневно. Божият глас се чува, когато човек сам съзнателно настрои духовния си инструмент, ухото си (разбирай : сърцето си). Който си играе на църква и не се интересува в действителност от истината, който не цени присъствието на Господа в живота си, той не може да чуе Божия глас.
Втората категория хора, които не могат да чуят Божия глас, са онези хора които не са повярвали в Исус. Тези хора посещават църква, принасят десетината си в храма, дори говорят на езици, имат дарби от Святия Дух, но при това не вярват в Господа, а винаги и единствено търсят хората да им помогнат и се надяват преди всичко на хората - вярват на лидерите си, на случайни хора, дошли в църквата им, на пророци и апостоли, но не търсят да чуят гласа на Бога. Те не желаят да слушат гласа на Господа, защото когато Бог говори, те чувствуват изобличението на Духа Му и са подбудени да се променят, а не желаят да го сторят. За да нямат проблеми със съвестта си, те са си избрали да слушат само и единствено хората - лидери, пастори, пророци и да уповават на тяхната сила и на тяхното слово. Защото това не ги задължава нищо!
Третата група от хора, които не могат да чуват Божия глас са онези хора, които не изпълняват това, което им е казал Бог. Когато човек чуе гласа на Бога, (защото абсолютно всеки човек чува Божия глас), но не му обръща внимание съзнателно, не изпълнява онова, което е чул, но предпочита да прави това, което сам той си е наумил, на такъв човек Бог престава въобще да говори. Когато един човек се смята за нещо много велико в своите очи, или е пожелал да върши само онова, което той сам желае - своята собствена воля - на такъв човек Бог не може да говори. Не че не е способен Бог да достигне до сърцето на такъв човек, но Бог е джентълмен и признава свободата на избора!
Факторите, които оказват влияние върху приемането (слушането ) на Божия глас са няколко.
1. На първо място това е сърцето на човека. Сърцето на човека трябва да се подготви! Да се приготви да чува Божия глас. Да се направи чувствително към Божия глас и да започне да Го разпознава. В Словото се казва, че всеки човек е създаден с ухо, което да чува. Важното е това, че тук не се говори за физически орган - слухов апарат - а за духовно чуване.
" Слушащото ухо и гледащото око -
Господ е направил и двете."
Притчи 20 : 12
Тук се казва, че Бог е създал в човека и ухо, което чува, и око, което вижда. Но за да няма никакви съмнения, че става въпрос за духовен орган, а не за физически слух, ще приведа и друг пример :
1. " Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите."
Откровение 2 : 7, 11, 19,17 ; 3 : 6, 13, 22; 13 : 9
2. " И каза:
Който има уши да слуша, нека слуша ."
Марк 4 : 9
3. " Ако има някой уши да слуша, нека слуша."
Марк 4 : 23
Исус многократно казва : "Който има ухо ( да слуша), нека слуша..." Какво означава това? Та Той едва ли е говорил на онези, които нямат ухо. Голяма рядкост са хората, които се раждат с дефект - без ухо. Така че едва ли Исус се обръща към единици от милиони хора, а по - скоро се обръща към всички хора. Но защо казва " Който има ухо, нека слуша.."?
Защото Божият глас се чува не чрез физическо ухо, а чрез духовно. Това е духовен глас, който не може да бъде "хванат" чрез естествените органи на човека за слушане. Божият глас е духовен, той се чува не с физическото ухо, не може да се запише и да се изследва; не може да се направи аудио запис и после да се прослуша. А за да се чуе гласът на Бога, човекът трябва да настрои духовното си ухо, да го направи чувствително към възприемането на тези духовни сигнали и да се научи да ги приема, да ги разпознава и да им бъде покорен!
А какво означава духовно глух човек? Кого Исус нарича ДУХОВНО глухи? Многократно Исус нарича духовно глухи онези, които не разбират притчите, които им говори. Той не нарича глухи хората, които нямат слух или нямат физическа способност да чуват! Но тези, които, ако и да са създадени от Бога със слушащо ухо, са си го затворили сами, тях е нарекъл глухи. За това ни говори термина " ожесточено сърце"
("задебеляло сърце") или "закоравяло сърце" :
" ...защото гледат, а не виждат,
Чуват, а не слушат, нито разбират.
Над тях се изпълнява Исаевото пророчество,
което казва :
" С уши ще чуете, а никак няма да разберете;
И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
Защото сърцето на тези люде е задебеляло,
И с ушите си тежко чуват......"
Матей 13 : 13 - 15
" Днес, ако чуете гласа Му, не ожесточавайте сърцата си..."
Псалом 95 : 7 - 8
Ожесточеното сърце е нечувствително към Божия глас. То вече е престанало да чува Божия глас, станало е нечуващо, неспособно да чуе Божия глас. Тук е казано, че от човека зависи дали ще пожелае да послуша гласа на Господа. За това той много внимателно трябва да се вслушва в него и да бъде послушен на чутото. Бог казва, че всеки човек слуша гласа Му, но не пожелават да разберат, нито да чуят. От това разбираме, че има разлика между слушане и чуване. От "слушам" до "чувам" има разстояние и то се измерва с човешкото послушание и смирение.
От какво задебелява човешкото сърце? Или кое е това, което ожесточава сърцето на човека?
1. Желанието на човека да върви по своите си пътища, да бъде самостоятелен. Независим от Бога.
2. Неверието и недоверието в Бога. Те водят до това, че човекът изкушава Бога.
3. Не познаването на Бога лично. Нежеланието на човека да познае Бога води до заблуда.
4. Непослушанието на Божия глас поради нежелание да бъде чут. Бунт. Пренебрежение. Липса на страх ( благоговение) пред Бога.
За това подготовката на сърцето е една от най - важните елементи на слушането на Божия глас .
2. Вторият фактор, който оказва влияние върху слушането и чуването на гласа Божий, това е разбирането, че гласът на Бога не се чува физически, с анатомическия слухов апарат. Мнозина от християните очакват да чуят нещо определено, познато, силен звучащ глас, явно, от вън. А чуването на гласа Божий става отвътре, чрез Святия Дух. Това е тих, нежен глас вътре в човека. Мислите на човека обикновено са много интензивни - той непрекъснато има множество мисли. Понякога идва мисъл, например, сещате се за някого и чувствате необходимост да се молите за този човек. Друг път може да "почувствате", че не трябва да излизате или да минавате от това място, където обикновено минавате. И има защо. Когато обръщате внимание на този "вътрешен глас", когато развивате чувствителността си към този глас, вие започвате все по - добре да го разбирате и виждате напредък в живота си. Той ви защитава или предупруждава за опасности. Той ви предпазва от заблуда, защото ви показва истината, която е от Бога.
Например, апостол Петър е казал на Исус, че Той е Божий Син. Това апостолът го е разбрал не като е ходил на гледачка, а от мисълта, дошла чрез Святия Дух в главата му, която е била изпратена от Бога, от Отца чрез познаване на Господа, чрез прекарване на достатъчно време с Него. Той е чул гласа на Господа. Така ние понякога чуваме гласа на Господа, Който ни казва, че тук не е място за нас или там - това е истинското, неподправеното ; или когато чувствуваме, че някой ни лъже; или когато усещаме приятно, радостно чувство от срещата си с човек на вярата!
3. Време. Посвещение.
Слушането на Божия глас изисква време и посвещение. Той звучи "сега", в дадения момент, и не може да се постави на пауза, понеже ние сме заети. Не можем да му кажем :" Почакай малко, сега имам работа, или от понеделник до петък съм на работа, не ме безпокой! А в неделя ела!"
Също така, за да чуваме гласа на Господа, ние трябва да сме посветени на това ни занимание. Антената не е включена от време на време. Тя е включена постоянно. Тя постоянно приема. Това е нейна способност да приема. Така и ние. Не можем да кажем на Бога : " Имам проблем, какъв е корена му и какво е решението му? Благодаря ти за отговора! " И да отидем да си гледаме работата през деня. А вечерта като се сетим, да питаме :" Какво става с отговора на моята молитва?"
Но когато сме взели решение да чуваме гласа на Господа и да Го следваме като Негови възлюбени деца, ние се посвещаваме на това си занимание изцяло.
4. Един от факторите, оказващ влияние върху приемането на Божия глас, това е способността ни да "изключим" всички други гласове и да спрем нашите собствени мисли. Както казах по - горе, човек постоянно има мисли. За да чуе Божия глас той трябва да спре своите мисли, да "изключи" от света, да изчака да настъпи тишина в главата му ( в тихата тайна стаичка, вътрешната стая) и тогава може да чуе в тишината Божия глас. Ключът тук е да се прекрати влиянието на света върху нас. Ние сме в постоянен контакт със света. Той оказва върху нас влияние - музика от улицата, викове на съседи, уличния шум, телевизионните предавания, новините, проблемите в живота ни, а и самия свят ни оказва влияние - духовно влияние. Това влияние е върху нашите сетива, емоции, чувства. То продължава да ни въздейства, дори когато е спряло да се излъчва. Затова тези трудности е необходимо да се преодолеят!
" В тишина и увереност е вашата сила. " ( Исая 30 : 15).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.