СТОЙ ТВЪРДО ВЪВ ВЯРА!

                                             СТОЙ ТВЪРДО ВЪВ ВЯРА!


                                                         (ВИДЕНИЕ)

Н.Н.Рангелова
5.април 2018 г.

Тези дни като се молех, Духът на Бога ме взе и ме издигна високо, високо в небето. Издигна ме над земната повърхност. В  пространството между земята и небето. Сложи ме над земния полюс.
Наблюдавах земята от високо. Усещането е наистина зашеметяващо. Като че ли бях извън времето и пространството.  Нямаше интернет, нито телефон. Нямаше никакъв шум. Беше много тихо. Така жадувана тишина!

Наблюдавах отвисоко земята. В началото виждах само земния глобус, увиснал в пространството и заобиколен от всякъде с тъмнината на Вселената. Постепенно погледа ми проникваше все по - надолу и надолу до Земята и различаваше онова, което от Космоса не можеше да се види. Постепенно ми се откриваха нови и нови детайли. Тук - там имаше облаци. Като памук, разхвърлян по небето.  Тук - там - зеленеещо, на други места - синьо, а на други - стръмнини, нарязани от дълги извиващи се като върви реки.

Все по - внимателно и по - внимателно изследвах земята от високо. Постепенно всичките ми мисли се избистриха.  Проблемите, за които току що се молих, като че се стопиха някъде в  пространството под мен. Не знаех още какво търся. Беше ми казано да гледам и аз гледах земята от високо, от много високо. Беше студено, но аз не изпитвах студ.

Вторачих се надолу към земята и гледах, изследвах релефа й, наблюдавах огромните й полета, така си мислех, че тия зелени петна са полета. Виждах планините й, забучили горди върхове в небето. Някои от тях имаха снежни шапки. Земният релеф бе прорязан от реки, извиващи се като захвърлен конец. Но хора не видях. Не можех да видя никакви хора. Планините си продължаваха да стоят неподвижни! Реките - също! Не мърдаха от мястото си! Сините петна, които бяха океани и морета, също не се движеха и продължаваха да си стоят. Стояха така с години, векове.

Бях пренесена във времето ( човешкото време). Разбрах, че минава време, а нищо не се променя, нищо не престава да съществува, нищо не става от мястото си и не си сменя мястото! Някаква огромна сила го държеше всичкото това в продължение на векове непокътнато. Държеше планините и те не лягаха на земята, нито се разливаха като вода.
Държеше водите и те не се изпаряваха от мястото си, не се разливаха, не отиваха на друго място, а лежаха там, където бяха сложени - да покриват земните недра.
Звездите не падаха на земята, не сменяха мястото си, не спираха да стоят там, където бяха поставени и не спираха да светят!

Тогава Духът Божий ми каза така :
"Аз поставих тези звезди тук, всяка една от тях. Извиках ги по име и те се явиха. Аз направих всичкото това и никой не Ми е бил съветник! Аз съм начало и Аз съм край! Аз държа всичко ! И всичко Ми се покори! Аз измерих пръстта на земята и претеглих небето й с шепи! Ако от планините липсва само една малка част, те ще се разпаднат! Но не го правят! Ако в природата баланса се наруши само с една малка част, всичко ще се разпадне! Но то стои! Моето Слово го държи!

Моето Слово държи всеки един от вас! Всяко Мое обещание, ако и да не се вижда сега още, ще се извърши! Аз съм силен да го направя! Всичко, което съм казал, че ще стане, ако и да не го виждате още и да си мислите, че се е отдалечило от вас, ще стане! Ускорявам нещата! Въпреки работата на врага в живота ви, това, което Аз обещах, ще го направя! Моето Слово ще извърши това, за което е било изпратено! То няма да падне на земята празно! Моето Слово се извършва! Ето, сега се извършва! Приемете го с вяра! Дръжте го с вяра! Не давайте на нищо и на никой да ви отнеме вярата! Стойте така твърдо във вярата, както тези планини и звездите по небето! Стойте твърдо!"

Разбрах, че има място, където фокусът ти се променя! Когато стоиш на това място, твоят фокус се променя и ти започваш по друг начин да виждаш нещата в живота и самия живот. Като фокуса на фотоапарат! Има само едно правилно място, където този фокус е точен! И тогава снимката е ясна, а не размита! Така и мястото, където стои Бог, е единственото вярно място, където нашият фокус е настроен правилно и ние можем ясно да видим "картината" на живота!

Има само едно място във Вселената, където фокусът ни е точен - в Словото на Бога и в личните, много близки отношения с Него! Когато се научим да мислим както Бога и имаме Неговите мисли, ние ще имаме и онова, което очакваме и всичко, което ни принадлежи по право! Разбрах, че това е времето, когато ние трябва да настроим нашия фокус! За да видим ясно онова, което очакваме! Когато настроим фокуса си правилно, ще можем да получим с вяра онова, което ни принадлежи по статус!

Над земния полюс бяхме само аз и Бог! Нямаше никакъв посредник между нас! Нямаше и врагове, които да ми пречат и да ме атакуват! Там нямаше нито вятър, нямаше нито урагани, не видях ни една вълнá, не усетих земетръс. Нищо! Пълна тишина! И мир!
Разбрах, че сега врагът атакува вярващите, за да им измести фокуса! Когато атакува мястото, на което стоиш в Исуса Христа и успее да те убеди да се изместиш от това място, твоят фокус също се измества! Неправилно е настроен! Тогава и "снимката" в съзнанието ти е погрешна- размазана, неясна, нечетлива : значи и ти ще бъдеш неуверен, несигурен в любовта на Господа към теб, а значи, победен! Защото всяка дарба чрез любов функционира! Дори и вярата работи чрез любовта на Господа към нас, чрез осъзнаването от нас на този факт - че Бог ни обича с вечна любов!

Не позволявай на никого да заеме мястото на Бога в живота ти! Истината е в Бога! А не в човешките "истини"! Не в човешките мерки! Не в човешките морални норми, нито в човешките правила и рамки! Само Бог е Тоя, Който е направил всичко видимо и невидимо и го държи в шепата Си! Него трябва да питаме за всяко нещо, което ни интересува! Той знае за всеки наш проблем и знае решението му!

Нашите проблеми служат само за да стигнем при Бога! Нашите проблеми са като уредите във фитнесцентъра! Служат само да ни направят такива, каквито трябва да бъдем и да ни отведат на мястото, където трябва да бъдем! Призвани сме да бъдем Божии деца и управители на тази Земя, а все още не можем да различим истината от лъжата!

Видях, че всичко, което Бог е направил, стои непоклатимо на мястото, на което Той го е поставил! Всяко слово, което е излязло от Божиите уста, стои здраво на основата си и изпълнява онова, за което е дошло! Въпросът не в Бога дали може да направи това или онова, а в нас! Разбрах, че сега Бог поставя началото на нещо ново, свежо; нещо, за което Той си е мечтал! Дошло е това време! Времето на жътвата! Видях, как самия Бог учи Своите деца и ги вдига на един нов, съвършено нов етап. Бог учи Своите, хванал ги е за дясната ръка и ги води към етап, който се нарича " Зрелост".


Затова : Стой твърдо във вярата! Стой до край! Вземи обещаното от Бога! Не се съмнявай нито за миг! Ако и да ти се струва, че Бог закъснява, Той винаги идва навреме! Само СТОЙ ТВЪРДО! Стой във ВЯРА!