Н.Н.Рангелова
СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА - МЯСТОТО, КЪДЕТО БОГ ГОВОРИ С ЧОВЕКА
" О, да имаха такова сърце, че да се боят от Мене
И винаги да спазват всичките Ми заповеди,
За да благоденстват вечно, те и чадата им."
Второзаконие 5 : 29
" Ако човек се отказва да следва наставленията на Господа,
Тогава Той няма да чуе неговата молитва."
Притчи 28 : 9
" Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си
И не бивайте вече коравовратни."
Второзаконие 10 : 6
Бог говори в сърцето на човека. Сърцето на човека е съсредоточие, място, където той чува гласа на Бога. Както вече казах в предишна статия, Бог говори персонално. Това е поток от самопроизволни мисли в нашето сърце. Ние не сме в състояние да го произведем сами. Това не са наши, но Божии мисли в нас, които ние чуваме в сърцето си. Затова е от особено значение да знаем как сърцето ни може да приема мислите на Бога и какъв е ключът за това ние да чуваме Божия глас.
От състоянието на нашето сърце зависи дали ние ще чуваме Божия глас. Защото от страна на Бога - Той говори постоянно и има желание да говори с човека! Затова по - подробно ще се спра на този въпрос - въпроса за нашето сърце! Човешкото сърце! На Бога не са Му нужни нашите жертви и приношения, нито нашите големи служения! На Бога е нужно нашето сърце!
Как така сърцето ни чува гласа на Бога? Не става въпрос за анатомичния орган сърце, както вече казах в предишен бюлетин. Когато говоря, че човек чува Божия глас в сърцето си, това означава - в духа си. Във вътрешния си човек, в най - вътрешното на съществото си. В святая святих - човешкото сърце или подсъзнанието, или още го наричат "сърце".
Библията казва, че в сърцето си човек може да пази Словото Божие и заповедите на Бога. Бог също така е обещал да напише на сърцата ни Своите закони. Библията още казва, че в сърцето на човека има мисли! Там може да има или добро, или зло. Или добри мисли, или зли мисли могат да "живеят" в човешкото сърце. Не е мозъка тоя, дето "кацат и живеят" мислите. Библията още казва, че човекът е такъв, каквито са мислите в сърцето му. В живота си той не може да надхвърли онова, което има в сърцето му. Каквито са мислите на човека в сърцето му, такъв е и живота му.
" Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти..."
Второзаконие 15 : 9
" Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти,
За да я изпълняваш." ( Второзаконие 30 : 14).
От състоянието на сърцето зависи дали ние ще чуем Божия глас или не. Адам чуваше Божия глас. Той си говореше с Бога ежедневно. И имаше голям успех и велика радост в живота си! Бог го учеше как да назове всичките животни по видовете им, учеше го как да управлява Земята и да се грижи за нея, учеше го на всичко, което му е потребно. Но един ден, след като първите човеци бяха вече съгрешили, Адам не пожела да чуе Божия глас, защото се страхуваше.
" И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога,
Като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха
От лицето на Бога между градинските дървета.
Но Господ Бог повика човека и му рече : Где си?
А той рече : Чух гласа Ти и уплаших се, защото съм гол;
И се скрих."
Битие 3 : 8 - 10
Виждаме, че Бог обитава с човека, посещава го и го търси, има огромно желание да разговаря с него в прохладата на деня!
Грехът отделя човека от Бога. Когато сърцето на човека не е право пред Бога, но в него се таи грях, нечиста мисъл, съмнение, непокорство, поклонение на идол, или когато човекът избира да слуша и гласа на сатана или на друг човек, тогава слушането на Божия глас в сърцето на човека е затруднено.
Не е възможно да се чуе гласът на Бога, ако сърцето на човека не е свободно! Бог няма да дели място с никого! Реакцията на човека, когато сърцето му не е правилно пред Бога, е да се скрие от лицето на Бога "между градинските дървета ". А Бог винаги говори! Винаги! Постоянно! Въпросът е в това, че човекът не винаги може да чуе гласа Му. Защо?
Поради изискването на Бога към хората : да не грешат! Когато човек не вярва на думата Божия, той извършва грях. Когато човек се страхува пред нещо в живота си - да не загуби работата си, да не се разболее, да не умре, да не го отхвърлят, да не остане без пари....- той извършва грях! Когато човек завижда, когато се жалва постоянно, когато не иска да прости на някого, когато търси преди всичко мнението и одобрението на човек, когато търси единствено или преди всичко човешка помощ, той прави грях. Когато се страхува от човек - прави грях. Като избират да съгрешат, хората съзнателно се отклоняват да не слушат Божия глас! Особено когато човек си е направил друг човек свой идол, на когото да се покланя!
Така също и евреите са казали на Мойсей, че не искат да слушат Божия глас, но той, Мойсей, да им преразказва какво бил казал Бог! Колко много хора днес правят същия избор! И това не води към нищо добро!
Историята е описана в книгата Изход 20 глава. Когато израилският народ под предводителството на Мойсей излиза от Египет, имало такъв момент, когато Бог искал лично да им говори като на Свое дете - с всеки човек лично! Но онези, които чули гласа Му "се примолиха да не им се говори вече и дума, ( Защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше"( Евреите 12 : 19 - 20).
Хората се отказали от привилегията да говорят с Бога! И днес това става по същата причина! Хората се отказват да говорят с Бога - не желаят да слушат Божия глас, защото когато Бог говори, никой човек не може да остане неизменен! Когато човек се намира в Божието присъствие, това те променя! Ти си изправен пред избор - да промениш онова, които ти пречи и което е неправилно пред Бога, или да си останеш с него. Мнозина не искат Бог да им се бърка в сърцето и да ги променя! Когато човек избира да не се променя, да не изпълнява повеленията на Бога, да не пази думите Му в сърцето си, тогава престава да чува Божия глас. Избира си да слуша човешки глас, защото никой човек не може да го задължи да се промени!
Последно време хората са си избрали такива проповедници, които галят техните уши и им говорят само онова, които те самите биха искали да чуят! Така се слага край на отношенията с Бога и на слушането на гласа Му! Защото когато Бог говори, човек не остава същия, той се променя! А това означава, че се разделя с неща от своя характер и живот, променя навиците си.... което е свързано с излизане от зоната на комфорта. А то от своя страна води до конфликт с някои "приятели"в живота на човека....
Затова ако ние не чуваме гласа на Господа една от причините може да бъде таен грях. И както вече казах, да правиш грях съвсем не означава да убиваш хора или да прелюбодействуваш! Да имаш грях означава да имаш горчиви мисли или мисли на недоволство.. .може да има в някой ъгъл на сърцето ни злоба или непрошка. Може да има недоверие към Бога по въпросите от личен характер. А може ние да продължаваме да зависим от мнението на хората или от парите...
Запознах се с една дама, която много силно ме молеше да се помоля за нея. Аз й обясних, че Бог отговаря на нашите молитви, когато се молим по Неговото слово и я помолих да намери в Библията какво казва Бог за нейната ситуация. Тя, обаче, не пожела, но настояваше да се помоля аз. Да се молим един за друг е добро за нас и е волята на Бога, но да имаме неправилно сърце не е волята на Бога и така няма да получим от Бога желаното от нас! Нито ще чуем гласа Му. Жената казваше, че знае Новия Завет наизуст! Че четяла Библията и се молела, но не чувала гласа на Бога! Когато поставим Бога на първо място и искаме Неговия глас да чуваме, а не хорските гласове, Той ни говори и няма пречка да чуем гласа Му. Но когато има в сърцето ни грях, той ни пречи да чуем гласа на Бога. Най - правилната ни реакция на тази ситуация е да седнем в тишина и да видим какво е това, което свързва сърцето ни и ни пречи да слушаме Божия глас. Слушането на Божия глас е от особена важност, защото слушайки Божия глас, в нас расте вярата.
" Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш...."( Второзаконие 30 : 17)
Често в нашето сърце си правим идол и не желаем да се откажем от него. Идолът е това, което ни отделя от Бога и което заема Неговото място в сърцето ни. На него, а не на Бога, ние принасяме нашите хваления. На него отдаваме най - ценното си време и него търсим, когато сме в сложна ситуация - нашите надежди са в този наш идол. Първо при него прибягваме. Ако останем без работа си казваме : "Няма страшно, ще се обадя на еди кого си и хоп..." Когато имаме проблем, тичаме да молим хората да се помолят за нас да излезим от тая ситуация. Тичаме при идола си! И не желаем да си признаем, че този наш идол е на голяма почит в сърцето ни!
Тогава не желаем да чуваме Божия глас. Страхуваме се да говорим с Бога за това. Други си мислят, че Бог не знае за идола в нас! Защото да слушаш Божия глас не е забавление или трупане на "точки" пред хората! Но слушането на Божия глас е преди всичко отговорност! Защото след като си чул какво ти е казал Бог, ти трябва и да го направиш! Трябва да се подчиниш, да се покориш, да се смириш! Не се слуша гласа на Господа просто заради самото слушане! Но след чуването, идва и правенето!
Мвозина от вярващите се провалят тук! Защо? Често Бог ни казва нещо, което не влиза в нашите планове! Това означава, че човек трябва да се посвети на Бога! Да остави своето "аз" на задаен план! Или дори въобще да елиминира своето "аз искам" и да го замени с "каквото искаш Ти, Господи!" Когато ние искаме на всяка цена да задържим своите " златни телета", то няма да имаме желание да слушаме Божия глас, защото Той ще ни постави пред избор - рано или късно! Така ние отхвърляме правдата Божия, защото не ни е потребна! Боде ни в очите! Всичко друго, на което се покланяме, не струва и пукнат грош! Много добре разбрах това, когато бях оставена от Бога в тишина, защото бях си надигнала пред Бога твърде много главата. Когато разбрах какво означава Бог да не ти говори, тогава бях готова от всичко да се откажа, само и само да чуя познатия глас!
Друг случай от моята практика на ходене с Бога е когато исках от Него онова, което Той не искаше да ме даде. Неговата воля ясно ми бе показана, ясно чух какво е добро за мен да правя. Но аз исках точно обратното. Известно време спрях да говоря на Бога за това мое желание. А после пак Му казах. Тогава Той веднага ми отговори :" Искаш Аз ли да променя мнението си?" Това чух. Срещите ни с Бога ни променят, ако сърцето ни е право пред Него.
Слушането на Божия глас променя характера ни, прави ни послушни на словото, дава ни сила да преминем през онова, през което ни предстои да минем, дава ни виждане и стратегия как да го направим, дава ни мъдрост и съвет, наставлява ни ежедневно, назидава, учи, показва, дава ни познание и разбиране за Божия характер, прави ни да различаваме истинското от фалшивото - в личните отношения с Господа е ключът на живота!
Слушането на Божия глас изисква време. Човек получава Божия отговор не в същата тази минута, когато му е казал нещо. Но минава време, през което време се изисква от човека да търси Бога, да чете и размисля над словото, да остане във вяра. Да остане с настроена "антена" да приема, внимателно да чака, в състояние на очакване, настроен на Божия вълнá.
Бог разговаря с човека по Своите правила. Не може човек да поставя пред Бога своите условия как Той ще говори с него. Понякога искаме от Бога Той да извърши онова, което ние желаем и да го направи по начина, по който ние желаем. Работата е в това, че Бог, а не човека, поставя условията. Ето това е неправилно сърце пред Бога! Необрязано сърце. Веднъж разговарях с Бога, разказвах Му за моите проблеми. Той ме слушаше, но не ми отговаряше. После, като че ли не Го молих за себе си, Той започна да ми дава отговор на молитвата на мои близки. Много често ми се е случвало това. Човек трябва много внимателно да слуша онова, което Бог му говори и да изпълнява онова, което му е казано.
Има вярващи, които не са обърнали голямо внимание на това да разберат кои са те в действителност. Без лично откровение за това каква е самоличността ни, ние не можем да говорим с Бога. Само като приемем Духа на осиновение, можем да извикаме към Бога и да се надяваме да ни отговори! Мнозина подценяват този въпрос. Без лично откровение за това, че лично ти си възлюбено дете на живия Бог, осиновено, прието, желано, предопределено за това, никой не ще има желание да слуша гласа на Господа своя Бог. Отношенията, които се изграждат между човека и Бога, това са отношения на любов между любещ и нежен Баща и Неговото любимо дете. Ако човек не проумее това, няма смисъл да започва да строи отношения с Бога, защото само когато разбере, че е любимо дете, само тогава може да има трайни и истински отношения с Исус.
И накрая искам да ви кажа, че всеки, който казва, че ще слуша само и единствено Божия глас, без да чете Словото, се заблуждава. Бог не говори това, което го няма в Словото. Колкото повече Словото ни е познато, толкова повече можем да чуваме от Бога. Да слушаме гласа на Господа не означава да не четем Словото Му. Четенето на Библията е друг начин ние да говорим с Бога. Когато четем Словото, ние виждаме Бога, срещаме се с Него.
Слушането на Божия глас не е възможно без да обрежем сърцето си. Когато нашето сърце е заето с идоли или там има грях, ние не търсим Бога и бягаме от Неговия глас. Сега е времето да очистим сърцето си и да го приготвим да чува гласа на Господа. Сега е времето на подготовка преди да влезем в новия сезон на великото изливане на Святия Дух на земята. Сега е времето! Да настроим своята антена и прилежно да слушаме Неговия глас. Всичко, което ни отделя от Бога, не заслужава да има място в нас. От нас зависи дали ще чуваме Божия глас или не. Бог всичко е направил ние да чуваме гласа Му. Но ще пожелаем ли да чуем истината, която може да ни освободи от онова, което е окупирало сърцето ни? Ще пожелаем ли да чуваме лично Божия глас и да сме му покорни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.