Н.Н.Рангелова
1. 09. 2018 г.
Както вече казах в предишни статии, Бог най - често говори с хората чрез мисли. Човекът е като антена и приема както мисли от Бога, така и мисли от дявола, приема и свои мисли. Тогава как да разберем коя мисъл е от Бога, коя мисъл е на дявола и коя е наша мисъл? Как да различаваме мислите, които постъпват в нашия разум?
Слушането на Божия глас е наше собствено решение. Слушането на Божия глас започва с решението ни да слушаме този глас и да му се покорим. Но мнозина се отчайват много бързо и престават да слушат гласа на Господа, защото се объркват от многото други гласове, които звучат в тях. А може и това да е изпитанието на Бога, през което те трябва да преминат! Други пък слушат всеки глас, отдават внимание на всяка мисъл в сърцето си и така се изговарят лъжепророчества.
Как да се научим да различаваме чуждите мисли от Божиите? Кои са критериите за това? Когато идва при вас мисъл, трябва да се убедите, че тази мисъл е от Бога. Как става това? Има няколко критерия, които е необходимо да се приложат. Това са своеобразни лакмуси, които показват истинността на дадена мисъл и нейния произход. Първата проверка е Библията - писаното Слово Божие. Всяка мисъл, която не съответства, която противоречи на Писанието, не е и не може да бъде от Бога.
Първи критерий : БОЖИЕТО СЛОВО.
Когато влезе във вас мисъл, първото нещо, което трябва да направите, е да определите дали е Божия или не! Ако не е Божия, въобще не я пускайте в себе си, но започнете да провъзгласявате Божието Слово срещу нея.
Не винаги Бог ни говори неща, които са написани в Словото Му, но ако това, което чувате със сърцето си ПРОТИВОРЕЧИ на Библията, то не е от Бога. Бог не може да ни говори нещо, което противоречи на Неговото Слово!
Писаното слово Божие - това е най - първия критерий за истинността на дадена мисъл. Затова имаме Библии. Да четем написаното там и да имаме представа какви са Божиите мисли, какво може да ни каже и какво няма да ни каже Бог.
Щом като една мисъл не е от Бога, значи тя идва или от нашия интелект, или от сатана. Тук е моментът да отсечем всяка мисъл, която не идва от Бога и да не я приемем като дадена от Него. Но също така важно е да знаем какво е писано в Библията! Без да знаем какво пише там, ние не можем да определим коя мисъл е Божия! И ни остава само да се опрем на човек, за да научим какво иска да ни каже Бог на нас. А това не води до добри последствия! Когато сме в началото на своите отношения с Бога, ние не можем да изключим човешка намеса, защото тези, които са научили вече как да разпознават Божия глас, могат да ни научат и нас. И трябва! Лидерите са хора, които Бог е изпратил в живота ни, за да ни учат да стигнем до Бога. Но когато изберем вместо да слушаме гласа на Господа, винаги да чакаме човек да ни каже какво иска Бог да ни каже - това е вече проблем!
Например :
Пример 1
Идва мисъл при вас, че вие трябва да си отмъстите на оня, който е говорил зле за вас вчера вечерта, иначе той пак ще ви обижда по тоя начин!
Проверка чрез Библията :
Лука 6 : 28
Но на вас, които слушате, казвам :
Обичайте неприятелите си, правете добро на тези,
които ви мразят, благословяйте тези, които ви
кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.
1 Петрово 3 : 9
Не въздавайте зло за зло или хула за хула,
А напротив , благославяйте.
Римляните 12 : 14
Благославяйте онези, които ви гонят,
благославяйте, а не кълнете.
Това не са всички стихове, потвърждаващи дали дадената мисъл е от Бога, привеждам само тези, за да дам пример как се прави проверка на мисълта. Всяка мисъл се съпоставя с писаното Слово на Бога и се прави анализ на базата на това дали тя съответствува или не на Словото Божие. Също като игра на пъзел! Имаш много парченца от нещо и трябва да ги поставиш на точното им място. Когато сме събрали заедно няколко пъзела, някои части не пасват, защото не са от тоя пъзел, който ние подреждаме! Така е и с Божиите мисли - ако сме получили мисъл от Бога, то тя "пасва" в нашата "картинка", а ако не е Божия мисълта, тя ясно се различава, че не е Божия!
За да знаем винаги с точност дали мислите, които чуваме, са Божии, този критерий трябва да е винаги включен в нас! Това означава ние да сме нащрек, или да сме си поставили за цел да внимаваме добре какво пускаме в сърцето си, защото от него са източниците на живота! А нашето сърце не е боклукчийско кошче!
Ако не работи нашия критерий, ако не сме го включили, в нас могат да влязат мисли, които не са Божии. Тогава в нашето сърце може да израсте плод - разочарование, обида, злоба, горчив корен, сплетни, алчност, самосъжаление, заблуда. Бунт. И да ни отдели от Бога. От това какви мисли пускаме в нашето сърце, зависи и какъв живот ще имаме. Можем да имаме живот на победители, а може и да ближем в някой ъгъл раните, които тези чужди мисли са ни причинили. Това, че ние не включваме нашата защита - първия критерий - може да ни доведе до постоянно поражение.
Някой път при човек, който не е разбран от съпруга си или съпругата си или е отхвърлен, обиден и огорчен от половинката си, могат да дойдат мисли да потърси щастието си другаде. Някъде настрани. И човек се пита дали това е от Бога или не е. Чете в Библията, че Бог иска Неговите деца да са задоволени с всичко и да са щастливи и си мисли, че да има щастие навън от семейството си е волята на Бога.
Но това противоречи на Словото Божие! Значи трябва или да се забрави тази мисъл или да се изхвърли!
Пример 2
Идва мисъл да помогнете на този човек пред вас, защото знаете, че няма работа и едва свързва двата края в пълна бедност. Знаете, че той сега се нуждае от топло одеало и всякакви средства, защото минава труден етап. Но не знаете дали мисълта е от Бога, защото и вие се нуждаете от средства.
Проверка в Словото :
1 Йоана 3 : 17
Но ако някой, който има световните блага,
вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си
от него, как ще пребъдва в него Божията любов?
Когато идват подбуди да сторите някакво добро, то много често повечето от тези мисли са от Бога. Не винаги, понякога и самия човек има такива мисли, и ако се съмняваме все още дали дадената мисъл е от Бога, можем да използваме и втория критерий! Това е нашето вътрешно свидетелство.
Втори критерий : СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА!
Както вече казах, човек се състои от дух, душа и тяло. Духът му е изкупен и той знае истината. Знае Божията истина. Знае кое е добро от гледна точка на Бога и кое не е добро. Знае повече, отколкото си представяме. Това е нашето подсъзнание. Нашето най - вътрешно. Понякога дори и чувствата ни, които изпитваме, свидетелствуват дали дадена мисъл е от Бога или не. Разбира се, не трябва изцяло да се доверим само и единствено на нашите чувства. Но и те са създадени от Бога!
Свидетелството на нашия вътрешен човек е много важно! Много често ще чуеш майката да казва на детето си :" Слушай своя вътрешен глас, гласа на сърцето си!"
Случи ми се така, че планирахме с моето семейство пътуване, но всеки път при споменаване на думата пътуване, вътре в мен нещо се бунтуваше. Трябваше да го отложим. Винаги, когато вашия вътрешен глас ви говори нещо, слушайте го. Този вътрешен глас, гласът на вашето сърце, се проявява в стресови ситуации, в особено критични и опасни за живота ситуации. И тогава казваме, че Бог ни е предупредил! Да, така е!
Но Бог иска да ви говори не само в особено критични и опасни за живота ситуации, но ежедневно! Той говори на всеки човек по различен начин и чрез различни методи. За всеки един от нас Той използва специфични думи, начини и средства. Нашата работа е да ги развиваме тези способности да чуваме Божия глас и да се научим да Го различаваме сред другите гласове.
Когато бях в депресия често имах едно и също видение. То се прожектираше върху екрана на съзнанието ми както филм върху екрана. И не мърдаше от там! Скоро разбрах значението му. Бог ме приканваше да общувам с Него. Защото в Неговото присъствие никаква депресия не може да остане! Така е и с мислите на Бога, които Той праща на човека!
Научете се да чувствате своя вътрешен глас. Научете се да го чувате. Дори когато влизате в ново място, питайте се какво чувствате. Ако ви предстои нещо важно и решаващо, в мир и спокойствие седнете и помислете какво ви говори вътрешния глас. Ако слушахме вътрешното си свидетелство, от много трудности и проблеми бихме били избавени! Понякога чувстваме буря, притеснение, неспокойствие, а понякога е тихо, спокойно. Забелязвали ли сте, че понякога като срещнете непознат човек нещо ви тегли към него като магнит, без да можете да си го обясните това. А друг път, без видими причини, не можете спокойно да търпите някого. Така е и с мислите вътре във вас! Научете се да слушате вътрешния си глас, гласът на вашето сърце. Наблюдавайте се, изучавайте се, развивайте вътрешното чувство!
В Библията има разказ за това как се почувствал цар Валтасар след като видял и чул какво е написал Бог на стената срещу него. В книгата на пророк Даниил се казва, че цар Валтасар твърде много се разтревожил, вида на лицето му се изменил и краката му омекнали от уплаха. ( Даниил 5 : 9).
В книгата на пророк Даниил се казва още така :
" Царю, да си жив до века! Да не те смущават мислите ти,
нито да се изменя лицето ти..."( Даниил 5 : 10).
Вътрешното свидетелство прави да се смущаваме, да сме напрегнати и да сме неспокойни, а в други случаи ни утешава и ни успокоява, че всичко ще бъде наред! И ни дава такъв мир, такова спокойствие сред бурята, че никой човек не може да ни разбере и си мислят за нас, че не сме добре с главата( полудели сме!).
Така когато дойде някоя мисъл, вътрешното ни свидетелство може толкова ясно да ни каже, че е от Бога, че няма защо да се съмняваме!
Друг пример за силата на вътрешното свидетелство може да бъде случая с Елисавета. Когато майката на Йоан Кръстител, която била бременна още, чула гласа на майката на Исус, която също била бременна, вътрешността й се развълнувала радостно, дори детенцето в нея радостно заиграло и тя се изпълнила със Святия Дух!
" И щом чу Елисавета Марииния поздрав,
младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни
със Святия Дух...."
Лука 1 : 41
Когато пророк Илия чу думите, които каза Езавел за него, неговият дух се смути твърде много и той се уплаши. Затова се скри в една пещера.
Понякога не сме уверени и в чувствата си. Когато сме под напрежение обикновено не разчитаме на вътрешния си глас, понеже не сме развили тая наша способност. Тогава имаме друг критерий за разпознаване на мисълта, която сме получили! Много често прибягвам до този критерий и аз самата. Правя го почти машинално. Не само когато различавам дошлите в мен мисли, но и когато слушам някого да говори. Защото човеците говорят мисли! Тези мисли много лесно могат да влязат в нас. Когато влязат, ще бъде вече по - трудно да се изгонят, защото ще е необходимо и много време, и много усилия! Ще трябва постоянно да цитирам словото Божие, за да заменя с него влязлата вече мисъл и да й попреча да се загнезди в мен.
Този критерий е да определя кой е източникът на това съобщение, или от къде идва мисълта, кой я праща! Понякога дори само определянето на мотива ми е достатъчно, за да знам дали е от Бога или не е.
Трети критерий : ИЗТОЧНИКЪТ НА МИСЪЛТА. КОЙ ПРАЩА МИСЪЛТА ПРИ МЕН!
Какво означава това източник на мисълта?
Когато видим нечия сянка, ние знаем със сигурност, че преди тази сянка да се появи, има източник на светлина, а след това е и обектът. Когато видим излъчването на спектъра от някой скъпоценен камък, сме на ясно, че за да видим това отражение на светлината, някъде там има и някакъв източник на светлина! Така е и с мислите! Те могат да идват от дявола и неговите демони, от Бога или от нашия ум. Когато се съмняваме откъде е дошла мисълта при нас, я проверяваме от къде е започнала, кой е източникът на този поток мисли, кое е началото им и кой ги праща при мен.
Това ми беше особено полезно, когато бях в депресия. Постоянно идваха негативни мисли при мен. Когато ни говори сатана, той не казва : Така каза сатана : "Ти няма да излезеш от тая ситуация и никой няма да ти помогне." Но напротив, когато говори сатана, той изказва мислите си в 1 лице единствено число : Аз се чувствам зле, аз съм сама, аз няма да се справя... Тогава започнах да се уча да отхвърлям всяка негативна мисъл като неполезна за мен! Тогава Бог ме научи, че зад всяка мисъл стои разумно същество. Това същество може да е БОГ, но може и да е сатана, може и аз сама да си мисля, подбудена о егоизъм, състрадание или друго чувство. За това трябваше да се науча да прилагам и този критерий. Да се локализира мястото, от където тръгват мислите. Да се определи кой е техния източник. Кой ги праща! Например идва мисъл да проявете хуманизъм към болен от неизлечима болест човек и да му направите инжекция, която ще го убие. Не мисля, че тази мисъл е от Бога. Или пък идва мисъл да проявете търпимост към греха. Едва ли е от Бога!
Тук при тази проверка е от особено значение познаването на Божия глас и на характера Му! Колкото повече време прекарваме заедно с Него, толкова по - добре ще познаваме Божия глас. За да определим кой е източникът на някоя мисъл не е необходима голяма философия и много знания! Необходимо е да се знаят характеристиките на Бога, на сатана и своите собствени! За това говорихме в предишни статии и няма да се спирам тук.
Всеки много добре познава сам себе си. Може идеално да познае дали някоя мисъл е негова или не е, само трябва да си постави за цел това. Например на някого му харесва да изпъква, да го забелязват другите, да е на почит и уважение, харесва му да получава похвали. Тогава ако в такъв човек дойде мисъл, че не са го похвалили или не са го забелязали, много е вероятно тази мисъл да е негова. Или ако силен физически и душевно човек получи мисъл, че няма защо да разчита на помощ, но може и сам да се справи, също може да излиза от него самия. Или когато идва някоя логическа мисъл.
Като знаем характерните черти на Бога, на дявола и на нас самите, можем според характера на мисълта да разберем от къде може да е дошла. Дяволът няма да ви каже да се молите и да търсите Бога! Няма да ви каже да обичате ближните си както себе си! И никога няма да ви каже, че чрез Кръвта на Исус вие сте изцелени вече! Сатана ще ви каже да всявате раздори чрез многото си говорене и чрез сплетни! Той мрази и мрази и мрази!
Така също и Бога не може да ви каже да намразите някого за злото, дето ви е причинил! Няма да ви каже да стоите настрани от събранието на светиите! Но ако дойде мисъл, че сте направили всичко възможно, а ситуацията ви няма да се промени, тази мисъл не е от Бога! Или ако си мислите, че на всички други Бог е отговорил, но на вас няма да ви отговори - също не е от Бога! Или мисъл, че тая болест е от Бога или Бог ви е взел детето, за да ви накаже - бъдете сигурни - ТОВА НЕ Е БОГ!
Ненавиждам мисли като тая : Ако не споделиш това съобщение, ще те постигне зло. Или : Ако вярваш в Бога, препрати това .....ако искаш да имаш пари, изпрати това на тридесет и трима твои познати!
Трябва да сте наясно, че такива мисли Бог не дава! Трябва да сте наясно и кой е източника им - сам дявола!
Приближавайте се при Бога, опознавайте Го! Четете Словото бавно и разсъждавайте върху прочетеното! Опознавайте характера на Бога и спецификата на Неговия глас, когато ви говори лично на вас. Това ще ви помогне да различавате и своите мисли от Божиите. Обръщайте внимание на обстоятелствата и ситуациите и какви мисли идват при вас във връзка с тях. Така Бог ще ви учи как да разграничавате Неговия глас от чуждите гласове. Понякога само Бог може да ви покаже истината.
Четвърти критерий : ОПИТЪТ, МЪДРОСТТА, ПРИДОБИТА В ОПИТА.
Когато ходите заедно с Бога и Го опознавате, вие минавате и през жизнени ситуации, през които сам Бог ви води! Когато излизате от всяка една от тях, забелязвайте на какво ви е научил Бог. Всичко съдейства за доброто на онези, които се надяват на Бога. Най - надеждния критерий за разпознаване на мисълта дали е от Бога или не е от Бога, това е именно опита, натрупан с годините! Практиката заедно с Бога! Или с други думи казано - да си извадим поуката! Поуката - това е именно най - надежния критерий за разпознаване. Защо? Колкото повече общуваш с Бога, толкова по - точно можеш да кажеш чий глас си чул. Преминавайки през разни сложности в живота, минавайки през води и огън, през страшни битки с многочислени врагове, сражения с гиганти, преминаването през пустинята - това са опитности, които не могат да се купят с пари! Мъдростта е най - великата! Казва се в Словото да продадем всичко и да си купим мъдрост, но да не я продаваме!
Много точно всеки ще може да определи от кого е получил мисъл и защо. Опитът, практическото ходене с Бога, прави това възможно! Дори ще можете да определяте чия е мисълта - на Бога - Отец, на Святия Дух или на Исус! Единственото, което е необходимо, е решение да се практикуват близките отношения с Бога и да не се отчайваме при първата грешка или при първата трудност. Защото едва ли ще започнем да чуваме ясно Божия глас още в самото начало.
Искам да ви ободря в опитите ви да изградите такива близки отношения с Бога. Когато вашето дете не постъпи според вашите очаквания, вие не го гоните от дома и не преставате да общувате с него! Важното при отношенията с Бога е да продължаваме да Го търсим!
А Той е верен! Това добро, което е започнал в нас, Той е способен да доведе до съвършенство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.