Н.Н.Рангелова
3.11.2018 г
" Името на Господа е яка кула;
Праведникът прибягва в нея и е в безопасност."
Притчи 18 : 10
Къде се криеш ти във време на беда? Кое е твоето скривалище във време на буря? Когато дойдат силни и страшни атаки къде прибягваш да се скриеш? Когато съмнението, страхът, отчаянието, отхвърлеността, обидата летят право към теб и се забиват в душата ти като огнени стрели, ти къде отиваш да се криеш? Къде ще се скриеш, когато обстоятелствата в живота ти станат неблагоприятни? Когато те изоставят най - близките ти, когато имаш огромни проблеми в дома си, когато не можеш да вдигнеш главата си и врагът те е обкръжил от всички страни? Когато си очаквал едно, а те е постигнало нещастие, и нещастие след нещастие? Къде ще скриеш главата си от злите мисли?
Давид преминаваше през ужасни нещастия, които никак не беше заслужил. И той не знаеше къде да се скрие, когато страхът го атакува. В 1 - во Царе 27 глава се разказва за това как страхът атакува Давид, Божият помазаник, помазаният за цар на Израил, избранникът Божий, Давид - човекът по сърцето на Бога, когото Бог пазеше, когато в юношеските си години побеждаваше мечките и лъвовете; когато като беше на седемнадесет години, се изправи пред огромния филистимец Голиат, Бог винаги го избавяше от враговете му, а сега пред лицето на страха, Давид реши в сърцето си да избяга в земята на врага си. В земята на този враг, когото той лично е побеждавал не един път! При тоя враг, който трепереше от името на Давид! Безстрашният Давид бягаше към земята на врага си!
"Тогава Давид каза в сърцето си : Най - сетне ще загина един ден от
Сауловата ръка; няма по - добро за мене от това да избягам по- скоро
Във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме
Търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му."
1 Царе 27 : 1
Бог ми говори, че е време да бъдат разрушени укритията ни, в които прибягваме по време на беда! Време е да излезем от дупките ( укрития), където сме се скрили и които сами сме си изкопали! Време е да разрушим кулите, в които удобно сме се скрили, като си мислим, че са надеждни и безопасни! Време е да тръгнем в обратна посока, а не да бягаме срещу и към враговете си, от които от друга старана, така силно искаме да избягаме!
Като се стараем да се скрием от страданието, обикновено се крием в скришните места на нашите собствени емоции - това са емоционални крепости в сърцето, които са дошли да ни спрат в нашето движение напрад, да ни върнат назад в болката, страха, в миналото ни и в старите ни грешни привички. Това са емоционални наши състояния, които сме създали ние самите. Това са места, които са дошли да отклонят сърцата ни, да ни вържат и обезсилят, да ни отклонят от целта ни. Това са илюзорни места, които ни разрушават отвътре, в нашите : " не ме обича никой","обиждат ме всички ", "отхвърлят ме", "на никого не съм нужен",
"нищо не мога да направя", " за нещо не съм способен", "аз съм неудачник", " никого повече няма да допусна до себе си", "не ме засяга нищо и никой!"...
В стремежа си да се защитим, да се скрием от нападките, ние често бягаме към враговете си, към онези, които всъщност ни измъчват, които ни атакуват. Движени от страх, вярващите често се крият в места, които мислят за безопасни, но които ги затварят в тъмници. И вместо да имат победно шествие в Христа Исуса, вместо да царуват на земята, към което са призвани, те страдат и стенат през целия си живот, измъчвани от онези врагове, при които самите те са отишли да се скрият!
Къде се криеш ти, когато дойдат атаки? Когато всичко около теб е тъмно и ужасно и от никъде не идва помощ? Някои се крият зад маската на лицемерието, с изкуствена усмивка на лице, зад която скриват болката си. Но те продължават да стенат от болка, от безизходност, от безпомощност и от неспособност да се справят с това, което ги измъчва и накрая се обезверяват! Губят вяра в Бога и се отделят от Него, защото не ги е измъкнал от бурята им.
Или се крият зад болшинството, "разтварят" се в масата, губейки своята собствена идентичност. Това е днес явление, наблюдавано в църквите, дори в държавите : смесени в тълпата, те загубват своето лице. Нямат свое мнение, но са водени от чуждото. Не ги интересува истината, нито издигането на правдата, защото за тях е важно те да бъдат "в сянка", в тълпата! Скрили са се в безликата тълпа, обезличени, безгласни, не защото нямат глас, а защото нямат своя самоличност.
Други се крият зад вината. Те са огромно мнозинство. Те обвиняват всички и всичко за състоянието си, само себе си не считат виновни. Те казват :
"Ако не беше моята майка, която ме изостави още като бях бебе..", ако не бях имал такова детство..., ако не бях израснал без баща... , ако имаше кой да ме защити..., ако не бяха да ме заставят родителите ми да работя още на 16 години..., ако не беше ме предал мъжа ми..., ако не беше това, ако не беше онова...." Те обвиняват, крият се зад дебелите стени на Вината. Без да си дават сметка, че стават нейни пленници, от което страдат повече.
Някои са се скрили в кулата, наречена безразличие. Те казват : " Какво от това, не ми пука за оня човек... не е моя работа!" Обидени на хората, те бягат да се скрият в земята на своите врагове, с което се обричат на по - голяма изолираност и самота. Вместо да позволят на Бога да изцели сърцето им от раните, те се втурват да се крият в крепостта на собствения си враг, тоя, който ги е наранил! Като се държат на дистанция от всички, отказват да приемат изцелителната Божия любов, сърцето им охладнява и беззаконието им се увеличава.
Къде се криеш ти, когато около теб бушуват страшни бури? Някои строят планове да не очакват нищо от никого, дори и от Бога. Като си мислят, че като не очакваш нищо - нито зло, нито добро - няма да се разочароваш! Но така те само стават лесна плячка за врага. Други се затварят зад дебелите стени на самосъжалението и прекарват дълги години в депресия, нездраво съжаление на собствената си персона. Самосъжалението е силен и страшен враг, който се маскира под маската на безобидно съжаление, желание да те съжаляват, да те "галят", да виждат колко си изтормозен, как все на теб "не ти върви", колко много страдаш!!!! И постоянно говориш за себе си, за себе си, за себе си.... за болките си, за проблемите си, за атаките, на които си подложен, изискваш да те жалят, да те съжаляват! Желаеш да бъдеш съжаляван от хората! Сам не предприемаш нищо, за да излезеш от ситуацията си, просто искаш само да те съжаляват! Нищо друго не искаш да правиш, защото се самосъжаляваш, но така ще си останеш сам винаги!
Понеже се самосъжаляват, те не предприемат никакви действия, за да не ги боли! Така бягат да се скрият от болката, силно устремени към самата болка! Прегръщат болката, бягат в прегръдките на врага си!
Други се крият в порнографията, алкохола, храната, удоволствията. Бог ми говори за укритие, наречено " Сила", "Власт". Някои се крият зад работата си, зад страстите си. Те виждат, че животът ги предизвиква, сложната ситуация в живота им ги е изправила пред конфликт, но те не искат да влизат в конфликта, не искат да излязат от комфортната си тиха зона и да влязат в турбуленция. Но зад сложния конфликт ги чака тяхното призвание! Като избягват конфликта, борбата, противопоставянето, те не могат да се променят. Ситуациите в живота ти са дошли, защото ти трябва да се измениш, трябва да промениш нещо в себе си. Поставени пред избор да се променят, някои се отказват като решават да избягат в земята на врага. Които не искат да приемат решение, бягат да се скрият в кулата на врага. Които не искат да правят никакви промени в себе си, също се крият в укритията на врага. Защото нищо не искат да променят, понеже е свързано с трудности! Затова си търсят нещо леко, за душата, някое учение, което да не ги изправя пред избор да се променят!
А понякога имаме толкова много укрития, за всеки случай - отделно!
Излез от укритието си! Твоето укритие може и да ти прилича на укритие и временно може да ти олекне в него, но истинското укритие е Бога! Влез в Неговото присъствие и ще бъдеш в безопасност!
Името на Бога е яка крепост за тия, които прибягват при Него! Там ти винаги ще намериш здраво и сигурно укритие! Под сянката на крилете Му е тихо и там не стигат нито бомбите на врага, нито огнените му стрели, нито кое и да друго оръжие! Влез в защитното прибежище на Господа! Още днес вземи това решение, когато дойдат атаките, ти да потърсиш най - сигурното укритие! Призови името Господне! Научи се да намираш покой в Него! Тренирай се в тази си дейност- да направиш името на Господа своя яка кула и непробиваема крепост!
Псалмопевецът казва, че Божието присъствие е сигурното и вярно скривалище, където наистина човек е в безопасност! В Божието присъствие чуждите замисли не могат да стигнат! В Божието присъствие няма стрели на врага и там твоя враг не може да те свърже, нито да те окове с окови, нито да те пъхне в тъмница! Няма друго такова скривалище като Божието присъствие! Бог е укрепен град, където можеш да се скриеш! Стой зад Словото на Бога! Стой зад името на Бога! Скрий се в Божията вярност! Скрий се в Неговата милост, тя е твой щит! Направи Господа свое укритие! Излез от тъмницата! Излез от затвора, където сам си отишъл да се скриеш! Излез от земята на врага!
Пророк Илия се скри в пещерата! Той се уплаши от Езавел и побягна да се скрие в пещера! Но и там тихия нежен глас на Господа го намери! Мойсей се скри далеч в чужда страна, но Бог дойде при него в пустинята, където се криеше и го призова!
Излез от скришното си място, където се криеш, което и да е то, и се обърни към Господа! Ти не трябва да бягаш при неприятеля си да се криеш! Ти си цар и свещеник на Господа! Ти си помазан лично от Бога и Святия Дух е вътре в теб! Поставен си на високо, в небесни места, отдясно на Силата в Христа Исуса! Ти няма защо да бягаш при врага си да се криеш! Защото името на Господа е яка кула! Направи Господа свое скривалище в трудни моменти !
" Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези,
Които от Тебе се боят и която си показал пред човешките чада,
Към онези, които се уповават на Тебе!
Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
От човешките замисли;
Ще ги скриеш под покров от препирането с езици.
Благословен да е Господ, защото си показал
Чудесната Си милост към мене в укрепен град."
Псалом 31 : 19 - 21
" Който живее под покрова на Всевишния, той ще пребъдва
В сянката на Всемогъщия..."
Псалом 91 : 1
" Ти си мой покров и мой щит; на Твоето слово се надявам."
Псалом 119 : 114
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.