Н.Н.Рангелова
24. 05. 2019 г
Днес отбелязваме 24 - ти май - денят на българската култура, просвета и на българската писменост.
Научили са ни да казваме "славянската азбука", но тя е българска! Научили са ни да вярваме, че българската азбука е създадена от братята Кирил и Методий, но тя е дело на Климент Охридски.
Научили са ни да отбелязваме деня на създателите на "славянската" азбука - Кирил и Методий, но това дело не може да е и не е работа на един само човек! Това колосално по мащабите си дело е работа на цял екип от хора, и ако по някаква причина някой премахне дори само едно звено от тази система, тя би се развалила, а делото - би рухнало!
Аз съм против това да се издига в култ личността! Защото тук именно това става! Както при социализма и комунизма - култ към личността на Константин Кирил - Философ ( или двамата братя).
В Българските земи са били създавани и други азбуки! На територията на велика България са били създадени още две писмености през IV и V век - готската и тракийската. Те са създадени съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но не са запазени. Те просто изчезват във времето! Не се помнят дори! Защото зад тях не застава държава!
Нека да кажем истината за този важен период от българската история! Кой и как създава българската азбука? И защо? Кой участва в това важно и много значимо дело? На кого всъщност трябва да отдадем дължимото за това?
Българската азбука е стигнала до нас благодарение на дейността на кхан Борис I, Кирил и Методий, учениците на Кирил и Методий, патриарх Фотий, папите Адриан, Николай и Йоан VII.
Цар Борис е извършил наистина колосална по размерите си работа! Без неговото участие не само не бихме имали писменост, но дори и да беше създадена, тя щеше да има същата съдба като предишните две писмености, ако зад нея не стоеше държавата, и то толкова силна държава, каквата е била България по това време! Териториите на тогавашна България са обхващали земите от Будапеща до Одрин, и от устието на Днестър и Днепър до албанския град Драч. За да обедини различните етноси, които влизат в огромната по това време България, цар Борис е трябвало да приеме християнството. Нещо повече : цар Борис получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички народи, влизащи в териториите на тогавашна България.
А патриарх Фотий поръчва на двама висши византийски политически и духовни служители - Кирил и Методий - да създадат азбука и да преведат необходимите богослужебни книги. Това е необходимо за мисията им във Великоморавия, по настояване на великоморавския княз Ростислав, която азбука по - късно те донасят в България.
Фотий е убеден в необходимостта от създаването на азбука за българите, защото споделя идеята, че християнството може лесно да стане официална религия в България ( и в други страни), само ако се практикува на роден език. По - късно създадената от Кирил и Методий азбука е била канонически призната от църквата в лицето на патриарх Фотий. А това е едно от най - важните условия писмеността да може да съществува. Защото по това време е имало закон да се използват само три азбуки - еврейската, гръцката и латинската. В това се състои заслугата на патриарх Фотий.
Освен да бъде призната от църквата, азбуката е трябвало да бъде одобрена и разрешена и от Рим, от папата. Без "благословията " на папата, не е можело да се употребява каквато и да е азбука. Тук ще споменем и ролята на двамата братя за пробиването на тази система, която забранявала на българите да имат своя азбука, за утвърждаването на правото на българите да имат и те писменост и култура и за защитата на тази идея пред Рим. Тук са били необходими не само знания и умения за създаването на азбука, но и умението на братята да водят дипломатическа война, ораторските им способности, твърдостта на характерите им да отстояват до край своите идеи и идеите на цял народ!
Те пробиват тази система, донасят в България азбука, която обаче не е била удобна за писане. Затова по - късно Климент Охридски написва кирилицата, на която пишат и до днес много народи! Нарича я кирилица в чест на Кирил.
Нека да уточним : без помощта и участието на държавата, тази азбука не е могла да просъществува дълго. В какво се състои вдействителност заслугата на цар Борис I?
Когато при царя идват учениците на Кирил и Методий след пропадането на великоморавската мисия, те са били само петима! На плещите на тези петима лежи създаването и разпространението на богослужебни книги, защото християнството се проповядва по книга. Необходими били около 300 - 400 000 книги. По това време книгите са били от кожа. За целта е трябвало да бъдат заколени около 20 - 25 милиона агнета и ярета, от кожите на които да се направят книгите. От кожата на едно агне ставали от 4 до 8 страници, а повечето книги имат около 350 страници.
Да не говорим, че тези агнета струват пари. И процеса на технологичната обработка е бил скъп. Но освен това са били необходими и опитни специалисти, които правилно да подготвят кожите, за да може върху тях да се пише. И то в един малък период от време царят е трябвало да осигури тези специалисти!
След това от тези готови листи е трябвало да се направят книги, защото тогава не е имало печатници. ЗА целта са били необходими много научени на четмо и писмо хора, които да преписват тези книги и да ги разпространяват! Затова царят е заповядал да се отделят за целта на християнската работа около 20 000 младежи, които да бъдат обучени за свещеници. А това е огромно дело! В много малко време да се отделят от военна слежба толкова много момчета!
Необходими са били и центрове, където да става обучението и разпространението на християнската литература. Така в България биват построени над 10 000 манастира или църкви. Климент е изпратен първоначално в Охридско, където образува първия български университет, в който за седем години са подготвени над 3500 ученици. Това просто няма аналог в цялата световна история за този период!
В Плиска е създаден и друг университет, където е изпратен Наум. Неговата дейност тепърва предстои да бъде изцяло открита и осветена! Той също подготвя подобно количество ученици. А Горазд и Ангеларий са изпратени в Берат, днешна Албания. Те също подготвят почти толкова ученици. Така царят събира необходимите му свещеници за започнатото благо дело.
Ако трябва да изразя в цифри колосалната работа на цар Борис, едва ли ще мога! Става въпрос за огромна сума! Особено за времето, когато това става - средновековието. И всичкото това се случва в един отрязък от много малко време - само няколко години! Как е могло да стане, ако не е била волята на Бога? В днешни пари, това би могло да изглежда като от порядъка на няколко десетки милиарда лева. Въпреки огромните разходи, въпреки съпротивата, въпреки всички пречки от вън и от вътре, цар Борис не се е отказал!
А защо азбуката е българска, а не славянска? Петнадесет от буквите й са гръцки и много добре са били познати на българските книжовници, а другите петнадесет са всъщност знаци от прабългарското руническо писмо, на които се предава фонетично значение, а не изографично значение, каквото са имали дотогава. А и още нещо - И Климент, и другите ученици на Кирил и Методий, а и самите братя Кирил и Методий, са от български произход. Те произхождали от богати български родове и получили добро образование.
С тази статия искам да отдам дължимото значение на всички, които са направили българската азбука. И нека, когато споменаваме имената на Кирил и Методий, да си спомним и за техните ученици! Защото все пак азбуката е създадена от Климент Охридски. Без да им отнемам от славата, защото те са заставили системата, която е забранявала българите да пишат на български, да приеме правото на българите на писменост! Те са отстоявали това право! Те са се сражавали с меч в устата за това право! Но създателят на българската азбука е Климент! Нека го почитаме! Нека не идеализираме делото на един - двама! Нека не издигаме в култ името на един или двама. Но нека също така да признаем и отдадем почит на цар Борис I. Защото ако той не беше направил това, които е направил, нямаше да имаме писменост, а и държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.