ТЕСТ ЗА ЗРЕЛОСТ

                                                       ТЕСТ ЗА ЗРЕЛОСТ

Н.Н.Рангелова
15. 03. 2020 г




Живеем във време, когато се правят изпити. Ситуациите, които ни атакуват, служат за контролна работа, след което получаваме оценка. Ситуацията с коронавируса ни завари неподготвени за този тест за зрелост. Което ми говори, че ще има следващ тест, на който трябва да покажем по - добри резултати.



                                   Защо имаме тестове?

Когато учехме в училище, от време на време ни даваха контролни работи, обикновено в края на срока и на годината. Живеем в края на времената и е нормално да имаме тестове. И те ще зачестяват. Все повече и повече тестове ще имаме, целта на които е да ни научат да живеем във вяра, да се научим да слушаме Божия глас, да имаме с Бога живи отношения, да ходим във власт и сила и да се научим да съуправляваме земята заедно с Бога. А най - висшата цел на вярващия човек е и си остава да се научи да обича.

Ежедневно в живота си правим тестове. Всяка ситуация, която чука на нашата врата, за нас е тест за зрелост. Важното е да знаем това и да бъдем отговорни. Това е така, защото нашия живот е един диалог между Бога и човека. В този диалог Бог ни говори чрез всяко нещо, чрез всяка ситуация, чрез абсолютно всичко и всеки. Независимо дали осъзнаваме това или не, нашият живот е постоянен диалог между Бога и нас самите. А защо Бог ни говори постоянно? За да ни подготви, да ни научи, понеже като любещ Баща иска децата Му да са успешни и да имат всичко! Затова често минаваме през изпити.  Има тестове отделно за всеки вярващ, понеже всеки преминава през строго определени траектории на живота. А има и тестове за Тялото Христово като цяло.

        Как коронавируса ни бе даден като изпит за зрелост?

Бог вдига Своята Невяста и й дава съвършено нови дрехи. Предстои появата на ново поколение пророци и апостоли, които ще ходят в съвършено ново висше ниво на пророческо откровение и сила, помазание и знание на Всесилния.

Задача на вярващия човек е да се подготви за това ново ниво на помазание и Божия сила. Навлязохме в нова ера, в която никога преди това не сме били и ще се сблъскаме с неща, с които никога преди това не сме се сблъсквали. Предизвикателствата пред Тялото Христово са вече съвсем други. Скоро в света ще настъпят промени, а дотогава Тялото Христово трябва да се вдигне и да ходи облечено в славните си дрехи.

Живеем в последните времена. В кратко време трябва да усвоим доста знания, навици и опит! Много неща в нашите концепции не устояват на изпитанието на тестовете. Започнала е реконструкция  и реставрация на онова, което подлежи на реформация, а също така и изява на онова, което не подлежи на такъв процес.

Има определено време, през което ние трябва да усвоим определени знания и опит. Има ново помазание, което трябва да се излее на главите на вярващите хора. Помазанието е духовна сила, способност за решаване на определени задачи в рамките на дадено време. Когато човекът не е готов да приеме такова помазание, то може да го разруши.

Като разсъждавах във връзка с епидемията от коронавирус, получих някои откровения. Те са свързани преди всичко с лидерите на Тялото Христово.  Лидерите не са дали на вярващите необходимото бойно снаряжение и не са научили вярващите да слушат Божия глас.  Вместо това са ги привързали за себе си и са ги направили зависими от своя глас. Не са научили вярващите да вземат сами дадените от Бога обещания, а са заставяли народа да повтаря думите на молитвите, които самите те са измислили. Така се фокусира вниманието на вярващия човек върху самия лидер, върху неговия глас, върху машинално повтаряне на чужди думи, но не се развива прилежното слушане на гласа Божий, нито са научени вярващите да уповават на Господа, а на човек. Култ към личността. Наследство от близкото минало...

Лъжливите учения са разпространени в църквата и поради това вярващият човек не търси истината. Колкото и странно да е, но Бог казва, че отговорността за това е на лидерите. Някои лидери, вместо да съработят със Святия Дух и да дадат право на Божия Свят Дух да работи в сърцата на вярващите, са заставяли народа да приеме Бога или да извършат нещо за Него  насила или чрез страх от загуба на спасението (или страх от наказание от Бога, страх, че ще идат в ада, страх, че няма да бъдат достойни и др.). Насаждани са във вярващите гордост от това, че си спасен, лицемерие, завист, злоба. По този начин "спасените" се разграничават от неспасените и се възприемат за нещо повече от тях, висша класа, избранници.
Научавали са вярващите да бъдат самонадеяни като сляпо повтарят заучени машинално думи, но не са разкривали характера на Отца и не са довели хората при Твореца им. В един случай учението за благодатта е служило за покриване на греха на лидерите, а в друг случай е препятствало на Божията спасителна любов да действа.
Друго лъжливо учение е виждало във всички успешни проповедници врагове и така е насаждало в хората мнителност и е отвличало вниманието им към търсене на някакъв външен враг, вместо да се насочи вниманието им към коригиране състоянието на сърцата им. Исус казва да се очисти първо вътрешното( сърцето на човека), и тогава цялото им тяло ще бъде чисто. Извеждането фокуса на вярващия човек извън самия него го кара да сравнява себе си с другите, да осъжда ближния, да злослови.

Мотивите. Ако мотивите на лидера са неправилни, то и учението им ще бъде изкривено, а значи, и ще вкарат народа в заблуда или идолослужение. С какво сърце пристъпваме към Бога? Какво целим като пожелаваме да изградим свои служения? Много често лидерът е започнал с право сърце, но впоследствие мотивите му се изопачават и той започва да води народа не при Бога.

Лидерите от съвременната църква не подготвят вярващите за последните времена, а галят ушите им с онези думи, които хората искат да чуят, осигуряват им удобства, настройват ги на компромис, съобразяват се с нещо друго, но не с Бога. Те учат хората, че някога, когато умрат, ще имат компенсация за бедността и робското положение сега, тук на земята. Някога, но не сега. Да бъдат бедни, защото било по - добре за тях, понеже някога щели да имат компенсация на небето като умрат. По този начин те ги водят в заблуда. И не на последно място - комерсиализация на църквата. Самата идея да се искат пари от вярващите под различна форма, поражда в тях чувство на вина и насажда осъждение. Затова е така силно разпространено съденето на другите за това, че не постъпват или не живеят като тях самите, критиката, сплетните, клюките, одумването, завистта.

Тестовете на Господа служат, за да изявят какво ни пречи да се справим с поставените ни задачи и с онези задачи, които ще имаме в едно далечно или близко бъдеще. Оценката, която получаваме на тези тестове за зрелост, се различава радикално от онази оценка в шестобална или десетобална система, която ни поставят в училище. Свикнали сме да ни пишат  шестица( според българската система за оценяване), когато всичко ни е било решено без нито една грешка.

А при Божието оценяване не е така! Бог гледа на сърце. Може вярващият да не е могъл да отвори устата си да се моли поради огромния натиск, психически, емоционален, физически, духовен, а Бог да каже, че е минал теста, понеже в сърцето си е изпитвал силна болка и то е крещяло към Бога, вярвайки, че Бог чува дори и неизказаните стонове. Бог има друга система за оценяване. В тази система се оценява сърцето и неговото състояние.

Въпросът, който трябва да си зададем, е : Какво ни говори Бог чрез тази пандемия? Какво говори на Тялото като такова? На какво иска Бог да ни научи?