ВЪОБРАЖЕНИЕТО - ИНСТРУМЕНТ, ЧРЕЗ КОЙТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ И ОПЕРИРА ЕДНОВРЕМЕННО В ДВЕ ИЗМЕРЕНИЯ - ФИЗИЧЕСКОТО И ДУХОВНОТО
Н.Н.Рангелова
Април 2020 г
" ....дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец,
ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,
И да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква
е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството
между светиите на славното Негово наследство и колко
Превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите....."
Ефесяните 1 : 17 - 19
" ДА ПРОСВЕТЛИ ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО ВИ..." КОИ СА ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА? КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО? ИМА ЛИ СЪРЦЕТО ОЧИ? ЗА КОЕ СЪРЦЕ СТАВА ДУМА ТУКА?
Бог ни говори за нашия дух, чрез който ние общуваме с Него. Ако се вгледаме в оригиналния текст, ще открием, че става дума за вътрешното зрение. Кое наричаме "вътрешно зрение" и имат ли го всички човеци? Всеки един човек има вътрешно зрение. Както казах в предишната статия, човек се ражда с вътрешно зрение, то е "вградено" в човека! И всеки човек има очи на сърцето си - вътрешното зрение на всеки човек има очи, чрез които той вижда невидимия духовен свят, прави анализ на физическия и получава отговори - решения за жизнените си ситуации. Това вътрешно зрение е инструментът, чрез който Бог ни показва образи, картини, сънища и видения. Без този инструмент човек не би могъл правилно да се развива в умствено, емоционално и психическо отношение. Бог е създал човека, за да общува той с Него! Човекът е създаден да общува със свръхестествения си Творец! Това е основната цел на човека - да общува с Твореца си, и за това Отец му го е снабдил с всичко необходимо!
ИНСТРУМЕНТЪТ, ЧРЕЗ КОЙТО ЧОВЕК ПОЛУЧАВА ВИДЕНИЯ, СЕ НАРИЧА ВЪОБРАЖЕНИЕ. ВЪОБРАЖЕНИЕТО Е ТОЗИ ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО БОГ Е ДАЛ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ЧОВЕКА И ГО Е ВГРАДИЛ ВЪТРЕ В НЕГО, ПОСРЕДСТВОМ КОЙТО ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ЕДНОВРЕМЕННО В ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА : В ДВЕ ПАРАЛЕЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ - ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.
Великият учен и изобретател Никола Тесла е имал изключително въображение. За него не е имало нещо невъзможно. За него е било достатъчно да затвори очите си, за да може първо да "види" в ума си, и едва след това да възпроизведе на практика тази идея, която го е озарила. Той казва, че е черпил идеи от огромната библиотека на Вселената. Той казва за метода си така :
" Аз не бързам да пристъпя към практическата работа. Когато в мен се ражда някаква идея, веднага започвам да я развивам във въображението си : променям конструкцията, внасям подобрения и мисленно привеждам механизма в движение. За мен е абсолютно без значение дали аз управлявам турбината в мислите си или я изпитвам в работилницата. Аз даже забелязвам кога се е нарушил баланса в нея. По този начин мога много бързо да развивам и усъвършенствам концепцията си, без да се докосвам до каквото и било с ръце."
Според Тесла не трябва да се започва на практика да се въплъщава дадена идея, докато тя не бъде докарана до съвършенство във въображението на човека.
Алберт Айнщайн е известен на всички хора. Той казва за въображението така :
" В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по - важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят. "
Без да видя във въображението си дадена статия, която трябва да напиша, аз не мога да пристъпя към работа. Още като малка ме научи Бог да виждам във въображението си всеки въпрос, който учителят ми задава в училище, всяка тема, която ни дават по литература, всяка картина, която искат от нас да нарисуваме, всяко упражнение, което учителят иска от нас да извършим, всичко. Без да получа образ във въображението си, аз не мога да отговоря на който и да било въпрос, който някой човек ми задава.
Питали са ме как съм могла да разбирам чуждоезични хора, които искат да получат отговор от Бога чрез мен. Винаги са мислели, че тайно съм изучила дадения език и поради това съм можела да разбера чужденеца, който ми задава въпрос, за да му помогна. Питали са ме как разбирам нeпълни изречения, неизказани с думи мисли, когато някой идва при мен да иска помощ от Бога. Всичко е много просто : аз получавам във видения чрез въображението си това, за което упорито търси отговор дадения човек и питам Бога как мога да му помогна. С какво, какъв точно отговор да му дам. Всичко е във въображението! Въображението е нещо много повече, отколкото човек си мисли или отколкото то може да бъде обяснено.
Години наред Бог развива в мен въображението, този Божествен инструмент, чрез който човек въобще може да съществува на този свят, защото без помощта на въображението, човек не би могъл дори да разбира текстовете, които чете. И когато се молих за написването на този материал, получих заповед да пиша за въображението! То е тема, която се избягва от проповедниците. Поради религиозни скрупули или поради невежеството, хората избягват дори да споменават за въображението. Мнозина даже не правят разлика между въображението и празните фантазии например. Както казах в предната статия, тук ще става дума само за ВЪОБРАЖЕНИЕТО, което е инструментът, сътворен от Бога и чиито образи се получават само и единствено чрез влизане във вратата, която е Исус - Синът Божий! Има и друга врата, през която като се влезе, също може да се получат видения и образи, но всеки, който влиза през други врати, освен вратата Исус Христос, е крадец и убиец, а образите, получени чрез влизането през друга врата, разрушават и унищожават човека - някои много бързо, други бавно и методично, но сигурно! Влизането през която и да е друга врата, не е безопасно. И аз още сега заявявам на всеки търсач на видения, че тук той няма да намери онова, което търси. Този материал не е за търсачите на видения, за онези, които търсят само чудесата и знаменията.
Защо не е безопасно влизането през която и да било друга врата в света на виденията? На екрана на въображението може да се показват образи както от Бога, така и от демони, а дори и от сатана. Когато в нас пускаме образи, видения, картинки, мисли, идеи, становища, които са продиктувани от дух на страх, те чертаят на екрана на нашето въображение страховити картини на ужас, паника, безпомощност, безнадеждност. Човек започва да вижда чрез очите на вътрешното си зрение образи, които са дадени от духа на страха. Когато тези образи и идеи се закрепят достатъчно здраво в нашия ум, те се превръщат в крепости на неправдата. Ако не се разрушат тези крепости в ума на човека, той няма да може да получи освобождение от влиянието на какъвото и да бил демон. Тези картинки, които са дадени от демона на страх, когато се затвърдят в човека, могат да предизвикат болестни състояния и болести. Като например диабет, нервни състояния, кашлица, която лекарствата не я лекуват и много други.
КАКВО Е ВЪОБРАЖЕНИЕТО?
● Въображението е способност на душата да създава нови, уникални образи в ума чрез обработка и преобразуване на възприемания материал / информация/ от представи, дошли от вече придобит опит.
● Въображението е умствен процес : то е визуално - образно мислене, с помощта на което човек може да се ориентира, да анализира и намира решения на създадени проблемни ситуации без пряка намеса на практическа дейност.
● Въображението е процес на познание на света. В съзнанието на човека като чрез регистратор се отбелязват всички външни обекти, предмети, явления, а също и всяко вътрешно чувство, всяка емоция, представа, като при това мозъкът на човека прави връзки между възникналите емоции и дадено събитие или личност. По този начин е установено, че въобржението е тясно свързано с ПАМЕТТА. Така човек може чрез въображението си да си спомня стари и по - нови събития; може да програмира, да анализира.
Освен това в човешкия дух има записана духовна информация от самия Бог, като например кое е добро и кое - зло, стремеж и желание всеки човек да търси Бога, стремеж да обича и да бъде обичан, загадъчно желание да надникне в бъдещето или в свръхестественото и много други. Тази духовна информация преминава от духа през душата и също може да бъде обработвана от мозъка и преработвана в съвършено нови образи, които никога преди това не са съществували. По този начин човек може да си представя бъдещето, даже да го създава като моделира образи, удържа ги достатъчно дълго време в паметта си докато те станат реалност. Създадените във въображението образи на бъдещи неща, които са много ярки и емоционални, когато се удържат достатъчно дълго в паметта, могат да станат реални предмети, идеи, състояния. Могат да се превърнат в действителност.
Думи и негативни изрази, изречени от някой лекар или насадени в ума на човека от преподавател, думи на страх, отхвърленост, осъждане, могат да причинят реална беда в човека и дори да предизвикат болести или смърт. Например, ако лекар ви каже, че сте болни от рак и скоро ще умрете, ако тези думи останат във въображението ви и там образуват нов образ/ в случая - ако се видите вече умрял/, когато образа е достатъчно силно емоционално наситен, самият създаден образ от вашето въображение може наистина да предизвика смъртта ви.
Или ако някой учител ви осъжда доста силно, това може да създаде във въображението ви образ, който когато се закрепи здраво там, може да предизвика депресивни състояния или нерни заболявания, нерешителност, страхливост, затвореност, самота.
По същия начин, когато някой ви говори думи на надежда, на утеха, на ободрение и подкрепа, тези думи могат да създадат във въображението ви нови образи, които имат способността да се материализират. Всичкото тава е възможно благодарение на способността на човека да създава уникални нови неочаквани образи във въображението си на базата на запаметени там предишни опитности, а чрез силата на волята тези образи могат да станат реално съществуващи. Човекът е творческа натура!
Въображението е висш познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека като при това се получават съвършено нови, оригинални, често необичайни и неочаквани образи, представи или идеи, които не са продукт на физическия свят. Създават се нови мисловни образи, които са получени чрез преработка на вече съществуваща в паметта на човека информация, получена чрез възприемането и представата от предшестващ опит. За този предшестващ опит или натрупаните в паметта информации ще поговорим в следващата статия, когато разкриваме начините за получаване на видения и за това как можем да получим повече видения.
При това техниката на "въобразяване" или "виждане" е изключително сложна и трудно достъпна. Тя е защитена от чуждо вмешателство, Бог я е скрил от всички съзнателно, за да не бъде изопачена и изкривена, да не бъде достъпна за никой друг човек, видението е индивидуално и много лично, то е разговор с Бога. Образите, представите, идеите, получени във въображението, са таен език, чрез който Бог разговаря индивидуално с всеки един от нас.
Въображението е висш психичен процес, който е в много тясна и неотделима връзка с процесите на МИСЛЕНЕ, ПАМЕТТА, ВНИМАНИЕТО, ВЪЗПРИЕМАНЕТО, волята, благодарение на които се създават такива образи, които човек никога дотогава не е възприемал, нови образи.
I. Отразяващи обективната действителност образи; образи - изображения ( репрезентация на предмети в ума на човека) на реален предмет, обект или явление от заобикалящия човека свят, които човешкият ум възприема по точно определен или оригинален начин. Ние можем да си представяме пейзажи, картини от природата, несъществуващи вече исторически градове и личности, като по този начин мисленно става трансформация и преобразуване на съответните обекти. В този случай въображението е тясно свързано с възприятието, а този вид на използването на образите се нарича перцептивно въображение.
1. Има образи на онова, което в действителност съществува. Например : образ, получен в нашия ум на пустинята Сахара, която човек никога преди това не е виждал, но може да си я представи по картинки, които някога е виждал или по отделни само детайли, свързани с пустинята - пясъци, оазис. И тя действително съществува в реалния живот.
2. Исторически образи, например : може човек да си представи как е изглеждал свещеника в стария завет, как е изглеждал първия човек или някое изчезнало вече същество, например саблезъбия тигър.
II. Мисловни/ въображаеми/ образи, които са символично изразяване на някакво значително съдържание; образи - символи, които обаче, сравнени с изначалното си съдържание, са КОНКРЕТНИ И ВЕЩЕСТВЕНИ. ТЕ НЕ СА НЕЗНАЧИТЕЛНИ. ТЕ ОСТАВЯТ СЪЩАТА СЛЕДА, КАКВАТО БИ ОСТАВИЛ ЖИВ И РЕАЛЕН ЧОВЕК ИЛИ НЕГОВО ДЕЙСТВИЕ. ТЕЗИ ОБРАЗИ СА ТОЛКОВА РЕАЛНИ ВЪВ ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА ЧОВЕКА, ЧЕ ОСТАВЯТ ТРАЙНИ СЛЕДИ. ТЕ СА ЕМОЦИОНАЛНО НАСИТЕНИ. ОБРАЗИТЕ - СИМВОЛИ ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ЧОВЕКА ПО СЪЩИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО БИХА ДЕЙСТВАЛИ И РЕАЛНИ СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ, ОБЕКТИ. Такива образи като Баба Яга, баба Марта, дядо Торбалан, злия вълк от "Червената шапчица ", или други страховити образи, появили се в нашето съзнание, оказват същото влияние на нас самите, ако тези същества биха били реални. Като знаем това, наша отговорност е да следим какви образи - символи получаваме във въображението си - дали символи, дадени от Бога или образи, извикани от нашите страхове. Тези образи - символи оказват огромно влияние както върху нашата психика, така и върху живота ни.
3. Образи от приказките. Снежанка, седемте джуджета, златната рибка, летящото килимче на Аладин и др.
4. Образи от бъдещето- например как ще изглежда автомобила на XXII век
Въображението е тясно свързано с ПАМЕТТА на човека. То се опира на нйните процеси, преработва и преобразува онова, което се съхранява в нея. Въображението е активно задействано и в процеса на ВЪЗПРИЯТИЕТО като обогатява възприеманите образи. Например пейзажа и картините от природата или художествените творби стават по - емоционални и съдържателни, когато в този процес взема участие въображението. Въображението е в тясна връзка и с процеса на МИСЛЕНЕТО. Особено ярко това е проявено в проблемните ситуации, когато човек трябва да намери отговор на създала се ситуация, а не разполага с достатъчно информация - например : как да реагирам на създалата се ситуация с коронавируса. Под действието на страха в някои хора се създават образи на ужас, апокалипсис, края на света. Те настойчиво започват да търсят помощ, "сламка" на надежда, за която да се хванат, за да не ги съкрушат новосъздадените образи от тяхното въображение.
Други хора пък, пак под действието на страха, започват напълно да отричат ставащото около тях. Това е така поради оня материал, който се съхранява в депото на тяхната памет. Всеки път, когато е имало тревога в живота им, тях са ги учили да не я приемат, но да се съпротивят на всички събития от реалността. Тях са ги учили, че общественият ред е зло, че правителството е зло и само зло да очакват от него, и това излиза на повърхността, когато са поставени в такава стресова ситуация. За това е важно ние да се опираме единствено на здравия разум, на мъдростта от Бога и да останем в непрекъснат контакт с Бога. Много е важно какво съхранява човек в паметта си.
Всеки човек вижда видения. Посредством въображението си, човек получава ежедневно огромно количество видения. Нещо повече, без въображението ние не бихме могли да разберем съдържанието на коя да е книга. Като се научим да разпознаваме образите на въображението си и да ги запазваме в паметта си, ние ще можем да разберем кога и как получаваме видения. От основно значение е да разберем, че виждаме постоянно видения и че апаратът, посредством който приемаме, преработваме и създаваме видения, е въображението ни.
Има неволево въображение, при което се създават образи с най - малко участие на мисълта. Това е пасивното въображение или неволевото въображение. Сънищата принадлежат към неволевите въображаеми видения. Това става без предварително планиране от страна на човека, спонтанно. И както виждаме, това е също видение, само че по време на сън. Спонтанно се създават образи в съзнанието на човека, без участието на волята му. Тук спадат също и мечтите, бляновете. Мечтите са вид въображаеми образи - видения за едно желано бъдеще. В много случаи мечтите са стимулатори за човека. Те го подкрепят в трудни моменти, дават му надежда за едно по - добро бъдеще или служат като прицелна точка, към която човек се стреми.
Има и активно въображение. При активното въображение човек по свое собствено желание и целенасочено, чрез усилие на волята си, създава нови образи. То е подобно на творческото въображение - на художниците, писателите, конструкторите. Като знаем за активното въображение, можем да си поставим задача да го открием кога възниква в нас, да разпознаем виденията, получени от това въображение и да се научем да го използваме максимално в живота и работата си.
В зависимост от степента на уникалност на създадения образ има репродуктивно и продуктивно ( творческо ) въображение. Репродуктивното въображение създава почти не преработен образ : каквото вижда пред себе си човек, това и отразява в най - малки подробности в съзнанието си и така създадения въображаем образ е копие на нещо от заобикалящата среда. Такива образи се получават при пресъздаване на картина - натюрморт, пейзаж. Или когато съставяме образ по словесно описание на някой предмет. При тези образи на въображението всеки човек пресъздава заобикалящата обстановка по свой неповторим и индивидуален начин. Никой не може да създаде точно същите образи. Всеки по свой начин вижда това, което го заобикаля. И всеки трябва да изучава получените при този метод видения, защото те са уникални!
Продуктивното или творческото въображение предполага преобразуването на реалните образи от действителността и създаването върху тяхната основа на нови, оригинални субективни образи. Това е творческа дейност. Това въображение е характерно за всички процеси на обучение,професионални умения, при изучаването на текстове, когато четем съзнателно Библията и искаме да надникнем в нея, когато прилагаме на практика заучените текстове от Словото Божие, когато при възникнала ситуация намираме в ума си именно тези образи от въображението ни, които са приложими точно за тази ситуация.
Така става възобновяване на асоциации от образи за онова, което вече сме прочели в по - ранен етап от време, или сме писали, при правенето на бележки, или сме чертали или сме заучвали наизуст. Това въображение е от особена полза за адвокати, следователи, географи, историци.
Всеки човек е индивидуален и създава неповторими, уникални нови образи. Те са следствие от това как той е израснал, в каква среда, как е бил възпитан, какъв е мирогледа му и др. Всеки образ е уникален и неповторим! Огромна сила има в образите! Те въздействат особено силно върху всеки човек! Това е така, защото зрението като рецептор е най - силно! Това се отнася както за физическите очи, така и за вътрешното зрение. А с помощта на въображението човек може да оказва влияние и върху здравето си - чрез определени образи и с участието на волята, човек може да повишава или намалява пулса си, температурата на тялото си. Това говори за силата, които тези образи имат върху нас. Всеки образ на нашето въображение, всяко видение на вътрешното зрение, ни променя в една или друга насока.
Прагматичното въображение има ясно практическа цел. То за човека е като инструмент за решаването на конкретни житейски задачи. Особено силно се проявява в проблемните житейски ситуации като : предстои празник и трябва да се украси залата, създаване на празнично меню, украса на масата за някой празник, новаторски идеи при житейски ситуации, каква форма да е тортата, какъв модел рокля да се измисли, която да се различава от роклите на всички други хора, как да направим нова прическа, която съвършено да се различава от досегашните ни, как да сменим обстановката в къщите си като разместим мебелите така, че да стане съвършено нов дизайн.
КАК СЕ СЪЗДАВАТ НОВИ ОБРАЗИ И ИДЕИ ВЪВ ВИДЕНИЯТА
Как се създават новите идеи и образи? Как получаваме видения? Как може този процес да стане предсказуем и да имаме повече видения? Как да се отнасяме към новите образи, които нашето въображение само е създало? По какъв начин става създаването на видението? Какви начини има да се създаде видение? Трябва ли да си велик пророк, за да получиш видение? И въобще какво да бъде нашето отношение към виденията? Време е да се пролее виделина върху този въпрос! Време е по нов начин да погледнем на тази тема за виденията, съновиденията, образите в нашата памет, въображаемите образи в нашия ум.
Образите се създават по няколко начина. Това е също много важен момент от темата за виденията, които получаваме и ние трябва да се научим да различаваме всеки образ на вътрешното зрение, да го "претегляме" на везни и да разбираме кога е максимално "реален", кога е заблуждение. Често под действието на страха ние сме склонни да преувичаваме нещата, силата на врага, големината на частите му, или силата на атаката му. Например когато хората са нападани от грабители или просто от хулигани, под въздействието на изпитания ужас те са склонни да преувеличават както силата на нападателя, така и големината му - височина, тегло, ръст.
Този начин на създаване на въображаем образ се нарича хиперболизация. Като знаем това, можем сами да регулираме създаването от нашето въображение видение доколко реално отразява действителността.
Друг начин за създаването на въображаем образ е слепването. Както по глинен съд, който току що правим, можем да прибавяме още глина, така и с този вид видения. Новият образ се получава посредством прибавяне на нови качества, свойства или детайли. Ярък пример за такъв образ има в гръцката митология - създаването на образа на кентавър - туловище на човек, крайни части на кон; или образа на русалската - туловище на жена, крайни части на риба. Така са създадени много образи. Такива образи ще срещате и вие във вашите видения. За това просто трябва да знаете, че това е начин на вътрешното ни зрение да създава нови образи.
Други начини за пресъздаване на нов образ са : акцентирането, типизацията, скицирането. При акцентирането се прави акцент върху някоя част от предмета, тялото, явлението, отделя се някой признак от другите. Това е възможно и в сънищата и ни показва, че акцентираният елемент е от особена важност. Например можете да видите сина си на сън или във видение, при което неговият нос е особено голям. Трябва да се научим правилно да интерпретираме такива образи и видения. В положителен смисъл такъв акцент може да се тълкува като силно развито качеството проницателност. Прекалено голямо ухо във видение би могло да означава способност за слушане. Акцентира се да се слуша. Върху дадено качество се поставя акцент.
Типизацията е метод на създаване на нов образ, при който се обединяват общи черти в един образ. Това е сравнително сложен начин за създаване на нов образ, най - сложния начин! От конкретни образи се изваждат и се отделят най - характерните, най - значимите, най - съществените качества, свойства, характеристики и върху тяхната основа се създава нов образ. За да стане ясно на читателя, ще спомена тук образа на бай Ганьо. Той типизира едно цяло поколение или въобще една цяла нация.
При схематизацията образите се създават по пътя на абстрахирането. Използват се определени схематични структури на предметите, които се отразяват от въображението ни. Схемата на една мисъл или даден природен обект се появява в ума ни благодарение на въображението ни. Така преди написването на дадена статия, писателят"вижда" в ума си схемата, скелета на произведението, преди то да бъде създадено. Често във видения виждаме схеми на букви, на ДНК клетката, схеми на изпита, който ни предстои. Схематизацията показва чрез малко символи много голямо съдържание. С една схема на нещо можем да разкажем много материал.
Виждаме, че виденията не са нещо особено, което е характерно само на един - двама. То е начин, по който Бог ни говори на всички нас. Наша задача е да свикнем в това, което ни се говори, да разберем, че на всички нас ни се говори по този начин, постоянно, винаги! Да се получават видения и въображаеми образи е нещо напълно нормално и обикновено! То е като да преглътне слюнката си човек или като да премигне с клепачи. Като знаем всичкото това, а и начините за създаване на образи, видения, можем смело да пристъпим напред към изучаването на тази тема! Всеки може и трябва да има видения! Без тях не можем да живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.