Н.Н.Рангелова
Август 2020 г
СЛУШАНЕ НА БОЖИЯ ГЛАС ЧРЕЗ УРИМ И ТУМИМ
В Стария Завет Бог е говорил на Своите пророци както в сънищата им, така и наяве. На пророците Си Бог е изявявал волята Си и чрез урим и тумим.
Известен е случаят с цар Саул. В 1 - во Царство 28 : 6 четем:
" И Саул се допита до Господа, но Господ не му отговори
нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци."
Първото, на което искам да обърна вниманието ви е, че Бог ГОВОРИ на хората! И Той говори по много и различни начини! И че сънищата също са начин, по който Бог може да ни говори. Но не е единствен начин, по който Бог иска да ни предаде съобщения.
Второто нещо, на което искам да акцентирам, е свързано с факта, че нашият живот е един диалог с Всемогъщия Бог. Животът - това е диалог между Бога и човека! Бог непрекъснато говори на човека. По различни начини и чрез различни неща! И Той използва абсолютно всяко нещо, което ни заобикаля, за да достигне до нас Неговия глас и да узнаем каква е волята Му. А волята на Господа е да изградим здрави и трайни отношения с Него. Да Го познаваме лично, да чуваме и разпознаваме гласа Му и да израстваме в духовно отношение заедно с Господа.
Затова днес ще се спра и на този начин, чрез който Бог говори на хората. В горния текст прочетохме, че Бог не е отговарял на цар Саул нито чрез сънища, нито чрез Урим. Ще кажете : " А какво е това Урим и Тумим и защо днес трябва да се спираме и на този начин, по който Бог е говорил някога, но днес едва ли вече говори така?"
Урим и Тумим са неясни елементи и те не са описани добре в Писанието. За тях ние знаем твърде малко. Но в същото време, както виждаме от горния текст, а и в други места в Библията, става ясно, че те са съществували и са играли много важна роля в Стария Завет. В книгата Изход 28 - та глава четем :
" Да вземеш и два ониксови камъка и да изрежеш на тях
имената на синовете на Израил, шест от имената им
на единия камък и имената на останалите шестима
на другия камък, по реда на раждането им.
С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат,
Да изрежеш на двата камъка имената на синовете
на Израил; и да ги вложиш в златни гнезденца.
И да сложиш тези два камъка на презрамниците на ефода,
камъни за спомен на израиляните; и Аарон ще носи
имената им на двете си рамена за спомен пред Господа.
............
На съдийския нагръдник да положиш и Урим и Тумим,
които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза пред
Господа; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда"
на израиляните пред Господа. "
Изход 28 : 9 - 12; 30
Както виждаме тук, Урим и Тумим са играли много важна роля в древни времена. Нещо повече : те са били свързани със съдийския нагръдник! Без тях не е можело да се извърши съд, не е можело да се извърши правосъдие. Те трябвало да се носят от Първосвещеника до сърцето му. А сърцето е центъра на живот, както казва псалмопевецът, то е източникът на живот. Това само ни показва огромното значение на Урим и Тумим. За тези два камъка също научаваме от книгата на Неемия, в седмата глава, от 63 - ти до 65 - ти стих, където се казва, че докато не се появи свещеник с Урим и Тумим, всичките други свещеници няма да могат да служат в Храма, трябва да се отстранят от служение на Господа. Тоест, докато не се вдигне свещеник, който да може да получава отговори от Господа посредством Урим и Тумим, да бъдат отстранени от свещеничество. Виждате ли каква огромна роля са имали Урим и Тумим? Тяхната роля изпъква съществено, ако подробно се разгледа и начинът, по който са тъкани самите свещенически дрехи, всеки символ, който те означават, но тук ние няма да се спираме подробно върху тази тема, а само ще покажем каква е връзката на Урим и Тумим със съвременността.
Урим и Тумим са два камъка, върху които са били издялани всичките 22 букви от еврейската азбука, както вече прочетохме в книгата Изход. А в имената на дванадесетте синове на Яков отсъствали буквите хет, тет, куф, цади. Те трябвало да бъдат допълнително добавени. И когато се получавал отговор от Бога, започвали да светят определени букви. Чрез пророческата дарба на свещеника е било възможно да се изтълкува какъв е отговора на Господа.
Приема се, че те са два камъка, които са се намирали или на ефода на свещеника или в самия ефод. И по този начин те са били част от свещените одежди на свещенослужителя, част от неговото облекло, когато е влизал да служи в Храма. Те били зашити на нагръдника или висели в торбичка отстрани. Само онзи свещеник можел да служи в Храма, който можел да различава чрез Урим и Тумим гласа на Всевишния. Ако някой не можел да узнава така волята на Господа, той не можело да служи на Бога. Когато са идвали царе при свещениците да се допитват за Божията воля, свещеникът е узнавал волята на Господа по този начин. И, разбира се, чрез Урим и Тумим не може човек да попита "На къде да отида сега?" Или " Какво да направя в тази безизходна ситуация?". Но е можело да се зададе въпроса " Да направя ли това или не?" И тогава е идвал отговор или Да или Не.
По какъв начин е идвал отговор от Господа чрез тези два камъка? Един от камъните започвал да свети от вътре. Ако започвал да свети Урим, това означаволо "Да". Но ако започнел да свети Тумим, тогава свещеникът казвал, че отговорът на Бога е "Не". Ако никой от камъните не започвал да свети, това означавало, че Бог не иска да отговори, или отговорът Му е "Това не е твоя работа!" Или : " Нямам какво да ти кажа!" Така станало и с цар Саул. Бог не пожелал да говори с царя поради ред причини. Това е най - страшното нещо на света - когато Бог се крие и не иска да даде отговор. Тук няма да разкриваме причините за това отношение на Господа към царя, а само ще изявим по какви начини говори Бог с човека. Когато човек наистина Го търси и не пренебрегва Божия глас, Бог ще продължава да говори на хората Си.
ПРИЕМАНЕ НА ОТГОВОР ОТ БОГА ЧРЕЗ УРИМ И ТУМИМ
Как точно ставало това?
Имало моменти в живота, когато е трудно да се вземе решение дали да се преследва противника или не; дали да се водят военни действия или не; дали да се напусне дадено място или не. И ако въпросът касаел съдбата на целия народ, или пък съдбата на неговия лидер, тогава отговор получавали чрез буквите, издълбани на тези два камъка. Така постъпил цар Давид, когато трябвало да спасява живота си. ( 1 Царе 23 : 1 - 2).
Първосвещеникът трябвало да застане с лице към ковчега Господен. Зад него заставал човекът, който искал да се допита до Бога. Питащият тихо задавал въпроса си. Силата на Святия Божий Дух слизала върху Първосвещеника, някои букви от издълбаните върху камъните имена започвали да се открояват, да изпъкват в очите на Първосвещеника и той съставял от тези букви думи и малки изречения : "Да! Иди!" Или : "Не! Не ходи! Не го прави!"
Вътре в нагръдника ( хошен) е било полагано и името на Господа. Начертаването на името Господне осветявало или правело ясни отговорите на нагръдника, затова всичкото това заедно се наричало още Урим и Тумим. "Урим" - означава "даващ светлина. А "Тумим" означава "даващ изчерпателен отговор, идва от корена "ТАМ", което означава пълнота, цялостност.
Не мога да не спомена и онова място в Библията, в което се разказва за цар Давид и как той е търсел да узнае волята на Господа за всяка своя ситуация в живота. Той също е прибягнал до този начин - Урим и Тумим- за да слуша Божия глас и да узнае волята на Господа. В 1 Царе 23 : 9 - 12 е написано :
" Но Давид, като научи, че Саул крои зло против него,
рече на свещеника Авиатар: Донеси ми тук ефода.
И Давид каза : Господи, Боже Израилев,
слугата Ти чу със сигурност,
че Саул възнамерява да дойде в Кеила да съсипе града
заради мене.
Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му?
Ще слезе ли тука Саул, както чу слугата Ти? Господи,
Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си.
И рече Господ : Ще слезе.
Тогава каза Давид :
Кеилските мъже
ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка?
И рече Господ : Ще предадат."
1 Царе 23 : 9 - 12
И Бог показал отговора Си чрез Урим. Това означава "Да". Може би вие ще кажете, че това е било в Стария Завет и вече не действа, нито се среща в Новия Завет. Няма нито Храм вече, нито първосвещеник, който да носи тези святи дрехи. А някои дори биха сравнили този метод за слушане на Божия глас с врачуване. Но въпреки всичко Бог е говорил чрез Урим и Тумим и този начин е един от най - ефективните. И тъй като нищо в Стария Завет не е случайно, но всяко нещо, всеки знак или символ си имат свое значение и духовен смисъл в Новия Завет, така е и с Урим и Тумим.
Днес Урим и Тумим се намират вътре в човека, в сърцето му. В древни времена никой човек не е можел да разбере духовните категории или пък да разбере какво казва Господ. Защото още не е бил излят в сърцата им Святият Дух. Но днес ние имаме тази привилегия да имаме Святия Божий Дух вътре в самите ни сърца. Виждате ли колко велик и благ е нашият Господ? Той ни е дал възможността винаги да бъдем в контакт с Него и да знаем каква е волята на Бога във всяка една ситуация, а и за живота ни като цяло.
По всяко време всеки човек може да дойде при Бога и да Го попита : " Боже, да започна ли работа именно в тази фирма или не?" " Боже, да направя ли това или не?" Всеки вярващ може и трябва да попита Господа :"Боже, Ти искаш ли да се помоля за този човек?" И вътре в себе си можете да усетите или "Да" или "Не" - А това е духовния ни Урим и Тумим. Всичко, от което човек се нуждае, е достъпно за него. Отговорите на много въпроси се намират вътре в нас. Само трябва да се прислушваме към вътрешния си глас. Урим и Тумим са вътре във вас, те са в сърцето ви, в душата ви и в духа ви. Поради огромната милост Божия, Бог е вложил в човешкия дух духовните Урим и Тумим. Урим и Тумим - това е нашата интуиция, вътрешния ни глас. Това още веднъж доказва силното желание на Господа да води жив диалог с човека.
ПРИЕМАНЕ ОТ ДУХА ЧРЕЗ ЧУВСТВАТА
Бог е сътворил човека така, че да има възможност да приема Божиите послания. Освен това Бог е направил всичко възможно, за да бъде активирана в човека тази възможност за приемане на Божиите послания, да има открит достъп до Божия Дух и откровенията от Божия Дух да текат като пълноводна река вътре в човешкия дух. Божият Свят Дух и човешкият дух се намират в постоянен допир и непресекващ контакт. Това, което е нужно на новородения от горе човек, е да извади този поток навън.
И когато това стане, онова, което излиза от човешкия дух, докосва и маркира преди всичко душата на човека. А душата на човека - това е разумът, волята, чувствата, емоциите. По този начин става ясно, че онова послание, което идва от Божия Свят Дух в човешкия дух и излиза от духа на човека навън през душата му, оказва влияние върху цялата му душа! Ето защо когато някой човек наистина получи в непосредствен разговор с Бога Неговото послание, това послание, дори и само от една единствена дума да се състои, оказва влияние върху цялата му душа! Ти никога повече не можеш да забравиш това послание, но то е живо вътре в душата ти винаги! Неизгладимо е!
Урим и Тумим - това е чувство! Вътрешно неизгладимо чувство! Нещо, което е живо и не може да се забрави! Съществуват огромно количество примери за това. Например, човек в себе си изпитва някакво неудобство, нещо се противи вътре в неговия дух. То е чувство. И не можете да си обясните от къде се е взело. Няма никакви логични обяснения за появата му. Това притеснение или нещо като спирачки в духа, не може да се обясни нито логически, нито по друг начин, но вие ясно усещате, че не трябва да предприемете никакви действия. Преди да тръгна някъде винаги обръщам погледа си към онова чувство вътре в мен - моите Урим и Тумим - за да разбера дали да тръгвам или не. Или ако изведнъж ми се стовари някаква ситуация, в която трябва автоматически да реагирам - аз се опирам на отговора, който ми дава моят Урим и Тумим. Няма друг начин да се направи точното действие. Негативното чувство, което потиска, предизвиква вътрешно притеснение, сякаш ми говори : " Бъди внимателна! Това е лоша идея! Не бързай! Не прави! Не отивай! Не отговаряй! Отдръпни се! Пази се!"
А понякога изведнъж идва положително чувство, което ме кара автоматично да взема правилно решение и да действам веднага! Не усещам в себе си спирачките, които в други случаи съм усещала. Това е Моят духовен Урим и Тумим.
Всичкото, от което се нуждае човек: това е да се прислушва към вътрешния си глас, да изучава себе си, да се наблюдава внимателно, да бъде особено внимателен към онова, което интуицията му отвътре му подсказва. Това чувство излиза от дълбочините на човешкия дух.
ПРИЕМАНЕ ЧРЕЗ РАЗУМА
Тук съществуват определени проблеми. Обикновено човешкият разум е абсолютно винаги зает с приемане и обработване на информацията, която идва от заобикалящата ни среда. Непрекъснато в нашия мозък постъпват сигнали от средата около нас. Той постоянно приема, приема, приема.... и едновременно с това сортира постъпилите импулси. И всичкото това става без дори човек да си даде сметка за процесите, които постоянно стават в нашия мозък. И това е един непрекъснат поток от информация, която постъпва от вън навътре в духа ни и там се обработва щателно - всеки образ, мирис, звук, всичко, което идва отвън около нас, се складира в отделни "шкафчета" на паметта ни или ако трябва да се изразя с компютърния език - в отделни папки, папките се групират във "файлове"за съхраняване на информация. А когато постъпва такъв огромен и неконтролируем поток от вън навътре, то тогава онова, което се намира вътре в духа, няма как да излезе, понеже съществува само едностранно движение - или само отвън навътре, или само отвътре навън.
Другата пречка пред нашия мозък да приема от Божия Дух, това е неспособността му да се справя с нова информация - информация, която постъпва за пръв път и която досега не му е била позната. Такава информация се отхвърля от човешкия мозък. Защото все още не съществува в него "фаил" с такова име.
За да приема от Божия Дух, на нашия мозък му трябва абсолютна тишина - тоест той трябва да спре да работи : да приема от заобикалящата ни среда и да започне да изкарва от нашия дух навън.
ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЛУШАНЕТО НА БОЖИЯ
ГЛАС ЧРЕЗ УРИМ И ТУМИМ
Много често, когато се моля, усещам вътрешния ми глас да ми казва така : "Неправилно се молиш! Това е емоционална молитва! Използвай вярата си!" А друг път, когато дойде при мен някой близък човек, приятелка, роднина, и иска да се помоля за него, обикновено веднага изпитам желание да поискам да се реши нуждата му. А вътрешното ми свидетелство ми говори : " Не! Не бързай! Спри!Не моята воля, а Твоята воля да бъде, Господи!" Виждам, че това са моите емоции, и твърдо знам, че емоционалната молитва само ще навреди на човека, а и на мен! Ще го разруши. Затова отправям погледа си към Отца и питам : " Как да се помоля за този проблем?"
Когато се молим за някого и при това усещаме вътре в себе си някакво неприятно усещане, като че ли не излизат думите и трябва да ги вадим с усилие. Или пък някой те е помолил да се молиш за него, например веднага да се реши проблема му, да бъде изваден от ситуацията, и ти започваш да се молиш според както са поискали от теб, но в духа си усещаш, че нещо не е наред, като че ли нещо ти пречи. Това е твоя Урим и Тумим. Спри веднага!
Ние не си даваме сметка за това, че понякога се молим с магьоснически молитви, а те могат само да причинят вреда първо на човека, за когото се молим, а след това и на нас самите. Когато учениците попитали Исус Христос как да се молят, Той им казал : Отче, да се свети ТВОЕТО име, да дойде ТВОЕТО царство, да се извърши ТВОЯТА воля..." Когато се молим, преди да отворим уста, трябва да узнаем каква е волята на Господа за дадената ситуация и за конкретния човек. Затова : за миг спрете да мислете, отхвърлете всяка ваша мисъл, не приемайте вашата правда и отхвърлете вашето правосъдие, останете за миг в тишина, обърнете се към духа си и вижте какво чувствате. Ако усетите, че нямате думи или нещо ви пречи, ако не получите отговор за какво точно и как да се молите или в духа ви няма конкретика, увереност, вяра, сигурност, абсолютно спокойствие, въобще не се молете! Не се молете! Това е вашия Урим и Тумим и той ви казва : " Чакай! Нещо тука не е наред! Или сега не е време за това! Или неправилно се молиш!" Изчакайте да се успокои вашия дух. Да се изясни какво чувствате. Да видите за какво точно да се молите и как да го направите, и когато вече имате спокоен дух, увереност, тогава се помолете и тогава молитвата ви ще стигне при Отца.
Друг път, когато само си помислите за някого, веднага от духа ви излизат думи и вие се молите с увереност, като че ли усещате от вътре за какво да се молите. Думите сами излизат от вътре ви. Или пък изневиделица от вашия дух изниква дума, която вие сте уверени, че трябва да освободите и да я изговорите на земята! Нищо, че всичко във вас ви говори противното, вашия разум се съпротивява, или ви предупреждава, че ще ви се присимиват, ще си имате проблеми, но вие усещате, че трябва да освободите това слово! Тогава смело го направете!
Аз не мога да ви обещая, че ако днес започнете да се прислушвате към вашия дух и към онова, което Бог влага във вас, вие още днес ще имате голям успех! Не! Но усилието си заслужава! Моето най - голямо желание е всеки един човек да пожелае да слуша Божия глас. Да слушаме Божия глас чрез духовния си Урим и Тумим не е сложно! Не се изискват някакви особени усилия. Просто желание! Никой пророк не може да се движи напред в Духа, без да развие тази способност - да приема от своя дух включително чрез своя духовен Урим и Тумим.
Използвай своя Урим и Тумим. Ако се молиш на Господа, за да узнаеш волята Му как да се движиш по - нататък и накъде, в каква посока, не започвай нищо да правиш, преди да си си задал въпроса : "Какво усещам в духа си? Какво чувствам по този въпрос?" Спрете се в тишина. Наблюдавайте какви са чувставта вътре във вас.
Това не е да усетите дали да идете някъде, където ви се иска да отидете, или не ви се иска, дали да направите нещо, което ви харесва, или не. Това е да изключите вашите мисли и вашите желания да спрете! Да останете в тишина. Да не мислите, да не се опитвате да извадите вашите собствени желания, желанията на вашата плът, а да идете по - надълбокото - в духа си и там да наблюдавате чувствата на духа ви. То е като че ли се наблюдавате отстрани. От самия ви дух излизат чувства, или настроения, или нещо, което може да се нарече атмосфера. Влияние. То е като поток, който се движи независимо от вас. Вътрешно чувство, усещане за нещо.
Много свидетелства има на хора, които при атаката на блоковете - близнаци в Америка са почувствали в духа си, че не трябва да се движат по същия маршрут, по който обикновено минават или че не трябва да излизат точно в това време. Много хора са споделяли, че нещо от вътре ги е спирало в други случаи и така са избягвали опасност.
Нека да се научим да се вслушвам в интуицията си. Тогава много проблеми бихме могли да избегнем. Това е твоя духовен Урим и Тумим. Това е Бог, Който говори направо в духа ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.