ПО НОВ НАЧИН

                                                           ПО НОВ НАЧИН 

Н.Н.Рангелова 

1. 11. 2020 година 

Разговарях с Бога за всичко, което става в момента в света и Той ми показваше какво иска от нас в тези последни времена и как можем въобще да живеем в тях, как да имаме победа и успех, как да не се препънем в заблудата и лъжата и как да слушаме гласа Му. Защото има толкова много страх и ужас в момента! Страх пред вируса, страх от болестта, страх от невидимия враг, страх пред неизвестното, страх за живота на нашите близки.... Хората се страхуват даже да се окажат близо до друг човек, страх ги е да не се разболеят, когато до тях някой кихне или се изкашли.. Страх ги е за бъдещето им, страх ги е от безработицата, от заговорите на световното правителство...

Божият Дух ме взе и ме заведе в едно място. Видях човек, който замисляше убийство, имаше планове за терористични атаки и искаше да убие колкото се може повече хора. После Духът ме взе и пак ме занесе в друго място, където имаше зли хора. Тези хора се гневяха на Господа и изричаха хули в Негов адрес, жестоко Го нападаха, страшно Го обвиняваха. Някои наричаха себе си атеисти, а други просто бяха ядосани на Всевишния и затова Го осъждаха с всякакви думи.

Духът ми каза : " Виждаш ли тези хора? Те в самото си сърце са зли. Не само не искат да Ме познават, не искат да приемат Мен и Моята воля, но така силно са закоравили сърцата си и са приели да вършат само тяхната си воля. Но Аз пак се грижа за тях, всеки ден им давам живот. Отварям ръката Си и им давам жизнено дишане. Всеки ден им давам жизнено дишане, осигурявам функционирането на всеки орган от тялото им, на всяка клетка от тялото им! Поддържам живота в тях, работата на всеки техен орган, неща, които те не забелязват и не знаят дори, понеже даже не се досещат за тях. Снабдявам им всичко необходимо за живот, даже броя на космите на главата им зная. Достатъчно е само да затворя ръката Си и те ще престанат да живеят, лишени от Живота, от Мен Самия, от Този, против Когото те излизат да извършат плановете на сърцето си. Нещо повече : Моите ангели, които Аз изпращам в техния живот да ги пазят от демонските нападки срещу живота им, срещу семействата им, се сражават постоянно с невидимите им врагове от духовния свят като при това понасят наранявания. Тежките удари на врага, насочени против тези зли човеци, ги поемат върху гърба си Ангелите Ми.

Този човек, когото ти видя, който замисляше планове как да погуби повече хора, той Ме мрази и поради тази причина иска да унищожава Моите създания. Той това го върши съзнателно. Това е негов избор. 

Аз така много се грижа дори за тези хора, които Ме мразят от дъното на душата си, които са предали душите си на сатана. И без Моето жизнено дишане те биха умрели, биха отишли в небитието. Смяташ ли, че за Моите деца, които са се посветили на Мен и Мен следват всеки ден, Аз няма да се погрижа? Смяташ ли, че ще ги оставя сами да търсят брод, сами да излязат от която и да е тежка ситуация?" 

Бог толкова силно е възлюбил хората, че се грижи за всички и за всичко! Дори за тези, които Го презират! Възлюбено дете на Господа, не напускай увереността си, че Бог те обича! Всичко в този живот функционира чрез разбирането ни, че Бог ни обича силно, силно!!! И понеже ни обича, Той се грижи за нас. Защитава ни. Обгръща ни със Себе Си.  

Веднага след този разговор бях потопена в царството на съня. И ето, сънувам, че пътувам с Бога в един влак. Седим един до друг и Той ми показва лични откровения за моя живот. Влакът се движи много бързо. Едва успявам да чуя какво ми говори Бог. Гледам през прозореца на купето и виждам местата, през които с бърза скорост се движи влакът - зелени ливади, някакви обекти, всичко виждам без да му придавам особено значение, понеже съм потопена в разговора с Бога. Изведнъж до нашите релси, по които се движи влака, виждам на някакво разстояние от нас още едни релси. Те са изоставени и от страната към нас са увиснали надолу като огъната под тежестта си пластина, счупени, и продължават нататък, накъдето ние пътуваме. Целите черни.

Изявих желание да ги поправя. Но Бог ме спря. Не може да бъдат поправени! Не трябва да се проправят! Те идват от някъде, но вече са откъснати. Може и така да сме живяли, но на това вече е сложен край! Релсите продължаваха малко по - нататък заедно с нашите релси, по които се движеше влакът, но бяха целите черни - лишени от живот. Това е стария път, по който сме живяли. И той не се харесва на Господа. Повече така не трябва да живеем. Идва момент, в който по старому вече няма да бъде възможно да се живее и който не пожелае да се пригоди към новото, към зова на Господа, към онова, което сега Бог ни говори, той повече няма да има живот. Някои ще загубят работа, други- партньор или близък човек в борбата си с коронавируса. Но никой и нищо повече няма да е същото. 

Има нови релси - нов живот. Нов път, по който се движи Бог. И всичко, което избере да върви по стария начин, според както е вървял до сега, ще изгуби живота си. Защото това е време за промяна! Това е време, когато Бог съди нашите дела, делата на ръцете ни. Призовава ни да се обърнем с цяло сърце към Него и да Го потърсим истински. Призовава ни да оставим лицемерието си, манията си да блеснем пред хората с успеха си, да спрем с усилията си да градим своя собствена империя, да съграждаме свои кули, като ги наричаме с Божието име. 

Време е да спрем да търсим показност! Да спрем да търсим собствената си облага! Да се спрем за определено време в тишина и да разберем, че Господ е Бог! Защото прекалено много сме викали, говорили сме прекалено много, не винаги зли думи, но предимно сме говорили, а не сме търсили лицето Му. Повече сме викали, провъзгласявали сме нашата победа, а сме оставали в тинята. Викали сме, че сме изцелени, а болестите ни си остават. Заявявали сме, че сме в Неговото присъствие, а в домовете ни - развод, разруха, разочарование, недостиг от всякакво естество, унищожение... Разпри, разделения, зависти, злоба. Да спрем да викаме, а да започнем да слушаме гласа Му в тишина докато не видим чудесните Му дела в живота си; да търсим лицето Му и силата Му. Да престанем да живеем повърхностно и така сами себе си да заблуждаваме, че сме спасени, или че сме вярващи, или че сме Негови деца, а в същото време да си оставаме окаяни сираци- изоставени, наранени, отчаяни, самотни. Да престанем да живеем без да Го познаваме, без да искаме да Го познаваме, без да слушаме гласа Му и без за Го следваме. Без да Му се покланяме така, както Той ни е заповядал да го правим.

В това време обаче сме приклонили ушите си да слушаме човешки глас, следваме човеци и сме им дали право да ни водят към онази цел, която те са ни поставили. Време е да спрем да евангелизираме заради самите себе си, за да отчитаме само дейност, да записваме имената на така наречените спасени от нас в нашите отчети за пред другите църкви. Време е да престанем да си строим империи, да говорим както харесва на хората, като при това казваме, че е слово от Господа. Време е да спрем това безумие! Това не е нашия живот! Това е фалшиво копие негово. 

Да спрем за определено време в тишина и да познаем Неговата блага и всеобхватна любов! Да престанем да завиждаме и да оставим злобата си! Това са качества, които трябва да изхвърлим от сърцето си. Нямаме любов, защото не оставаме с Любовта наедине, не черпим от Нея, не се изпълваме с Нея! Наливаме в чашите на сърцата си злоба, дива завист, чародейства, спорове, състезания с ближните кой е по- силен, кой има по - голяма империя...Защото чашите ни си остават празни! Любовта! Нищо не работи без любов! Без осъзнаването, че Бог ни обича! Ако Му отделяме поне мъничко време, ние щяхме да се оприличим на Него.  Щяхме да имаме любов. Щяхме да станем любов.

Новите релси, новият път ни показва Божията любов и че не можем повече да "спасяваме" хората от ада като ги заставяме насила или чрез страх от ада, или лицемерно ги караме да прочетат две изречения - молитва на спасение. Новият път е пътят на любовта: време е тя да се покаже на света! Светът е жаден за любов! Светът страда, понеже любовимащите не я показват! Исая казва : "Стани, свети!" Светът се нуждае от светлината на Божията любов! Светът се нуждае от Господа! А Бог е любов! Това е новият път, по който вървим! 

Моля се никой да не отпадне от този път! Моля се всеки един от нас да чуе Божия призив и да го последва. Моля се всички хора да изберат да вървят по новия път.