ПРОРОЧЕСКИ БЮЛЕТИН М. ДЕКЕМВРИ 2020 ГОДИНА

                            ПРОРОЧЕСКИ БЮЛЕТИН М. ДЕКЕМВРИ 2020 ГОДИНА 

Н. Н. Рангелова 

Декември 2020 г 

                               КОГАТО МИНАВАМЕ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА

     ИЛИ КАК БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ ТЕЖКИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА В ЖИВОТА НИ

   

Поне аз не познавам човек, който да не се плаши от страшните обстоятелства в живота, през които ни се налага да минаваме от време на време. За някои хора случките от живота са просто наниз от случайности, които идат неизвестно от къде и ни се случват просто ей така. За някои хора пандемията Ковид - 19 е само една от всички пандемии в света и е просто една пандемия. А вирусът, наречен Коронавирус Ковид - 19 е просто един от всички вируси, с които се сблъскваме всяка година - предимно есенно време и пролетно време. 

Всяко събитие, всяка случка в живота ни, всяко обстоятелство, което идва при нас, не е продукт на проста случайност или стечение на обстоятелствата, но то има точно определен произход. Понякога ние сами сме източници на някои събития или сложни обстоятелства в живота ни. Често говорим неправилно, водени от страх, паника, непрошка, или омраза, завист.... и после получаваме последствията от това, понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Много пъти се опитваме да контролираме другите, житейските си ситуации, близки и познати, а после получаваме онова, което сме посяли.  Бог допуска в нашия живот да дойдат семената от неправилните ни мотиви или от грешните ни убеждения, за да ни научи, че каквото посее човек, това и ще пожъне. И идва момента, когато на човека му писва да жъне зли плодове и си казва : " Абе защо на мен все така ми се случва? Къде е причината? Не искам повече така да страдам!" Започва да анализира живота си, мислите си, постъпките си, започва да търси отговор  от Господа и Бог му показва къде е проблема - неправилните мисли в сърцето на човека. 

Друг път тези обстоятелства могат да са следствие от дейността на тъмните сили, но дори и в този случай те са били допуснати от Всевишния с точно определена цел. И някой ден човекът се пита същия въпрос, започва да търси причината за поражението в живота си, започва да търси Бога и да Го пита защо, как, по какъв начин... И Бог скоро му казва какво да промени и какви врати да затвори в живота си, за да престанат вражеските атаки. А, може би, целта на Господа, когато допуска всички тежки събития да се случат в живота на даден човек, е да обърне вниманието му върху Себе Си, да го накара да вдигне очи към Всемогъщия.

      ЧОВЕШКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ИЗПИТАНИЯТА, ПРЕЗ КОИТО МИНАВА

Когато човек минава през пустинни места, през долината на мрачната сянка, той приема това като страдание и се стреми по - бързо да излезе от тази черна дупка в живота си. Понякога даже се ядосваме на Бога защо е допуснал това. Не възприемаме тежките събития като благословение. Страшно е да минаваш през пустиня. За нас пустинята е страшно място, сухо, безводно, горещо, безлюдно, безнадеждно, отчайващо, няма видимост, няма надежда за изход. Обикновено когато минаваме през пустинята в живота си, ние се оказваме абсолютно сами, на душата ни е притеснено, изпитваме неудобство, дискомфорт. Губим ориентация, струва ни се, че не чуваме Божия глас. Мислим си, че Бог ни е изоставил.

       БОЖИЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НИ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА 

       " Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята,

          За да бъде изкушаван от дявола."

                               Евангелието от Матей 4 : 1

 В Писанието се казва, че Духът Божий отвежда Исус в пустинята! Обърнете внимание : Сам Божият Дух отвежда Сина Божий в ПУСТИНЯТА, ЗА ДА БЪДЕ ИЗКУШАВАН ОТ ДЯВОЛА. Когато ние минаваме през ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА СИ, не сами влизаме в нея и не тя сама идва при нас, а Сам Бог ни отвежда в нея! Сам Бог ни отвежда в пустинята ни - в страшните ни обстоятелства и житейски трудности, когато ни се струва, че няма изход! И Сам Бог ни води в тази пустиня, в сухите и страшно горещи безлюдни места, за да бъдем изкушавани от дявола! Обърнете внимание - да бъдем изкушавани от дявола! Да, да - от дявола! Иначе самият дявал няма над нас, вярващите, право.

 А защо Бог допуска ние да бъдем изкушавани от дявола в пустинята? 

На иврит думата, преведена на български език като "пустиня", звучи като МИДБАР. От същия корен, от който е образувана думата МИДБАР, се образува думата, която звучи приблизително МИДАБЕР.

МИДБАР означава пустиня, а МИДАБЕР - говоря. По този начин на иврит се получава така, че пустинята ни говори на нас. ПУСТИНЯТА ГОВОРИ . Тя се обръща към нас, разговаря с нас. В пустинята народът Божий е странствал 40 години, при което нито дрехите им са се изхабявали, нито обувките им са се протривали! В пустинята Израил е видял чудесата на Господа. Животът на израилтяните е бил непрекъснат наниз от свръхестествени събития - чудеса, знамения, свръхестествено снабдяване на нуждите им от храна, от вода, от елементарни хигиенни условия и човешки нужди. Те са били здрави и не са се нуждаели от никакви лекарства. 

Те в дадения момент са имали всичко, от което са се нуждаели, и даже повече от това. На иврит МИДАБЕР не е дума, която ще се каже някога или която вече е звучала, а това е дума, която се говори сега, в дадения момент, в настоящия момент..

В иврит има и още една дума, която произлиза от същия корен, и това е думата МАД.  Думата МАД означава мярка, измерение, ниво, термометър. Затова пустинята ни измерва, премерва нашето ниво, анализира ни и като ни говори на нас, тя ни измерва. ПУСТИНЯТА открива нашето ниво, на което сме. Нашата реакция на онова, което става в пустинята, определя дали тази пустиня ни говори на нас и дали тя ни отвежда до ново равнище или не.

                                 КАК НИ ИЗМЕРВА ПУСТИНЯТА?

Първо, пустинята ни измерва в отношение към нашата плът. 

Второ, пустинята ни измерва в отношение към нашата душа, в емоционално - чувствено отношение.

И трето : пустинята ни измерва в духа.

                          ПУСТИНЯТА ГОВОРИ НА НАШЕТО ТЯЛО

Както Исус е минал през Своята пустиня на плътта, така и ние минаваме през тази пустиня, когато Бог се разправя с нашия грях, с нашата склонност да се поддаваме на изкушението. В три области от живота на нас ни предстои да победим, подобно на Исус : похотта на плътта, похотта на очите, гордостта житейска или тщеславието. 

Какво представлява пустинята на плътта? Това е когато човек мисли прекалено много за себе си, за служението си, за дарбите си. През този етап от нашето пътешествие с Бога ние сме склонни да възвеличаваме себе си, за да придобием по - голямо влияние над останалите хора или да ги предразположим  към себе си така, че да можем да им влияем или да имаме от тях изгода. Също така тук преминаваме през такива ситуации в живота си, чрез които сме подложени на изкушение да използваме дарбата, която Бог ни е дал, за свои лични цели и своя изгода, за да удовлетворим нашите собствени желания. И тези ситуации, ситуациите, когато ние се изкушаваме да злоупотребим заради собствена изгода, не идват при нас от самосебе си! Те са добре планирани  и на тях им е позволено да дойдат в нашия живот лично от Господа! 

А как разбираме дали сме издържали изпитанието на пустинята на плътта? ПУСТИНЯТА ни говори на този етап и във всяка конкретна ситуация с ясен глас като ни ИЗМЕРВА доколко се отъждествяваме с онзи проблем, от който Бог иска да ни избави - било то дарба, било служение, било призвание, позиция, или нашето его, нашия страх, манипулации. Докато продължаваме да упрекваме другите хора за нашите неуспехи, значи все още сме в пустинята на плътта. Тогава обикновено казваме :"Никой не ме разбира, не ми позволяват да служа!" Или :" Понеже съм роден в такова семейство, затова не можах да се реализирам." "Аз нямам успех в живота, понеже съм от малцинставта/ черен съм/, беден съм - от бедно семейство/...." Докато търсим причините извън себе си, ние не можем да излезем от тази пустиня. Докато не се обърнем навътре в себе си и не открием корена на проблема, който Бог иска да отреже от нас, ние сме в пустинята на плътта. В тази пустиня Бог използва такива обстоятелства, които да ни изявят всяко нещо от нашия характер, което ни свързва и ни държи далеко от Господа, всичко онова, което ни удържа от тесни взаимоотношения с Бога. 

Мнозина служители на Бога се спъват именно в тези обстоятелства, именно в тази пустиня. Мнозина, за жалост,  се отказват да вървят напред и остават в тази пустиня. Спират да вървят напред, спират точно посред сухостта на пустинята, защото не могат да оставят онези неща, които са им скъпи и им доставят удоволствие, временно удоволствие, но все пак е удоволствие! Изправени пред своя избор, те не могат да оставят своето и да изберат Божието, макар че именно тук те наричат своето желание - Божие, за да успокоят съвестта си. В тази пустиня ние трябва да умрем за себе си! И колкото по - бързо се оставим да бъде умъртвена нашата плът, толкова по - бързо ще излезем успешно от нея.

За да изпълним Божията цел и призванието, с което Той ни е пратил на земята, ние трябва да Му се оставим да отстрани от нас всичко онова, което ни ослепява очите и разума и да Му  дадем право да разруши тези окови на греха в нашия живот.

                          ПУСТИНЯТА ГОВОРИ НА НАШАТА ДУША

След пустинята на плътта, най - често минаваме и през пустинята на душата. Това е едно страшно място, където душата ни се гърчи в буквалния смисъл на думата. Тя е и следващо стъпало в нашето духовно развитие. За това и сложността тук е по - голяма. Това е пустинята на СКРЪБТА. Така бих я нарекла. Тази пустиня в живота на Исус е описана в Евангелието от Матей в 26- та глава, където Исус се намира в Гетсиманската градина, точно преди предаването Му на разпятие. Когато страда, когато моли Отца Си да Го избегне тази участ, когато предава Своята воля в ръцете на Отец, когато на земята падат кървавите Му капки пот, поради огромната скръб, през която Той минава. 

Волята, ума и всичките емоции - всичките три аспекта на душата са подложени на изпитание, пустинята ги измерва всичките тях, едновременно! Тези обстоятелства, през които минаваме по време на нашия престой в пустинята на душата, целят да изчистят душата на човека от всичкото онова, което я отделя от Създателя й и я отвлича с временни ненужни неща. Исус казва, че всеки, който обича душата си, ще я загуби. 

ПУСТИНЯТА на душата - това са такива обстоятелства, които целят да изгубим душата си - ум( логика), емоции, своя собствена воля. Да изгубим душата означава да я победим! Защото като победим душата си, ние я запазваме за вечен живот, спасяваме я, извършваме нашето спасение на душата ни! 

Преминаваме през такива ситуации, в които си задаваме въпроса " Защо ми се случи на мен това? Как така ми се случи това? Защо?" Бог ми каза в моята пустиня на душата да не задавам този въпрос, че той е неправилен! Точният въпрос трябва да бъде :" Какво искаш с това да ми кажеш? Какво е онова, които не Ти е угодно в мен? В коя област от живота ми още има неща, които не са Ти угодни?" 

Въпросът "Защо ме сполетя това?" предполага самосъжаление, а то не е приятел на човека, а негов враг! А въпросът "Какво искаш да кажеш с това? На какво искаш да ме научиш?"- предполага готовност за изменение, податливост, смирено послушание. Показва състоянието на меко и покорно на Господа сърце. 

Скръбта ни, когато минаваме тези обстоятелства, идва от факта, че сме приложили всички усилия да се приближим до Бога, а в резултат сме получили несправедливи печали, загуби, и все по - голяма тъмнина, дезориентация и неизвестност ни се стоварват! Ние вече не чуваме гласа на Господа и си мислим, че ни е оставил. Не виждаме никакво придвижване напред в духа, имаме усещането, че някаква невидима стана ни пречи. Чувстваме, че няма да видим изпълнението на Божиите обещания. Усещаме пълен провал. Тягост от отдръпването на Бога, самота и пълно отчаяние без подкрепата на Господа. 

Чрез всички събития, които ни се случват в тази пуста и безводна  земя, пустинята на душата - Бог ни очиства като през огън и ставаме Негов инструмент. Ставаме Негов народ, придобиваме разбирането, че сме осиновени и възлюбени Негови деца. Любими! Бог тогава взема хаоса в нашия живот и го привежда в съвършен ред. Това е времето на усилената работа на Святия Божий Дух вътре в нас. Той осветява всяко кътче от душата ни и го напълва със Своята субстанция.

В резултат човек придобива мир дори когато около него бушува свирепа буря. ПУСТИНЯТА на душата говори на човека Кой е Господа и какъв е самият човек. В края на тази пустиня човек осъзнава, че той е нищо, лъх, че без Господа не може да се справи с нищо, че Бог е Този, Който произвежда в човека и желанието, и действието, и силата да го изпълни. Тук човек научава Кой е Бога. Вместо страх, във вас се установява радост от присъствието Му, съвършен мир, силна вяра и доверие в Бога, понеже Бог ви подкрепя. И като ви укрепи, вашата вяра расте.

ПУСТИНЯТА на душата произвежда във вас плод. Много плод. Духовен плод. Вие започвате да виждате с духовните си очи въпреки ужасния мрак около вас. Ориентирате се вече не по обстоятелствата, не по това, което виждат физическите ви очи, а по онова силно и ясно чувство вътре във вас, което расте и набира сили поради обстоятелствата, през които минавате в пустинята на душата. Те моделират вашите вътрешни качества на духовния ви човек. Очите на сърцето ви стават здрави и виждат добре. Любовта ви става проницателна. 

Бог ви учи Кой е Той и вашата увереност в Него расте. Бог ви учи да Му се доверете във всичко. Постепенно изграждате здрави отношения с Господа и вие се приспособявате как да се движите в условията на невидимост, дезориентация, страшна тъмнина и неизвестност. На въпросите си, които сте задавали в предната пустиня, вече знаете отговорите. Вече знаете с абсолютна увереност, че Той никога не ви е напускал, че винаги е бил с вас. Не ви е изоставял! Не! Държал ви е за ръката здраво, за да ви приближи повече до Себе Си и да ви научи Кой е Той. Да не се лутате никога повече! Но да имате увереност, че при никакви обстоятелства, в никакъв случай Той няма да ви остави! И когато сте минавали през дълбоките води - Той е бил с вас! И през огъня ако минавате - Той е с вас! И че Той е с вас, за да ви избавя! 

Разочарования, депресия, пълно отчаяние  - това са емоциите в тази пустиня! Ако все още усещате, че нямате почва под краката си или че няма да имате обещанията, които Бог ви е дал, то вие сте насред пустинята и изходът от нея е все още далеко! Ако не сте изработили абсолютно доверие в Бога и не сте предали своята воля в Неговите ръце, не е скоро изхода от нея. За да се откажем от това, което не трябва да задържаме, Бог ни повежда в нашата пустиня на душата, където да бъдем изкушавани от дявола. 

Тук няма как да се откаже човек да не я премине тази пустиня, понеже няма друг изход. Тук човек оставя своите собстевни планове и кроежи. Построеното върху неправилните убеждения пада с голям грохот тук! Тук човек се отказва от своите планове за живота си. Тук рухват всички илюзии. Тук се показват корените на всички проблеми в характера. Причините за пораженията до днешния ден. Неправилните мисли стават явни. Взетите неправилни решения - откриват се причините за тях и се вижда следствието от тях. Те са причината и за вашето безпокойство, за тревогите ви, за разочарованието ви. Тук е и долината на сухите кости. И колкото и да нямате никакви сили да говорите на тези кости, ще се наложи да го направите и това! Болезнено е минаването през тази пустиня и иска много усилия. Но всички усилия се възнаграждават богато и пребогато! 

 

                          ПУСТИНЯТА ГОВОРИ НА НАШИЯ ДУХ

Това е много по - суха и страшна пустиня, през която минава и Исус, когато е бил разпънат на кръста. Това са такива обстоятелства и ситуации, които целят да ни избавят от самодостатъчност. Първата пустиня ни предпазва от самослужение, втората - от самонадеяност и заслепяване, третата  - от самодостатъчност. Когото минаваме през тази пустиня, все по - ясно осъзнаваме, че въобще не можем да извършим онова призвание, към което сме призвани. В началото сме искали да спасим целия свят, а накрая на първата пустиня сме искали само семейството си поне да спасим. През втората пустиня сме искали да спасим поне семейството си, а после сме разбрали, че е добре поне себе си да запазим от гордост, а в края на третата пустиня стигаме до извода, че ако не е Бог, ние дори ще престанем да дишаме, понеже той отваря ръката Си, и ни дава живот; затваря ръката Си- и духа ни отлита отново към Него, от къдато е и дошъл.

През тази пустиня разбираме, че ние не можем да извършим онова, което иска от нас Бог! Че само Той върши в нас всичко! А наша цел ще стане да очистим своя съд така, че да се удостоим  да бъде използван съда ни от Господа- да станем канал, през който да тече Божията сила, слава и величие! Тук в тази пустиня човек обръща внимание на всичко, което Бог върши и вижда ръката Божия в живота си! Във всяка ситуация! Открива дори и най - малките прояви на движението Божие в живота си. Именно тук ние умираме напълно за себе си. 

Тази пустиня съм я нарекла ПЪЛНО ОТЧАЯНИЕ.  Понеже тук стигаме до ръба на отчаянието. Бог ни позволява да го направим, да стигнем до пълно отчаяние, защото трябва човек да разпъне душата си на кръста подобно разпятието на Сина Божий. Тук човек изпитва най - силни борби  със себе си. Става пълно отдръпване на човека, за да може Святият Дух да вземе пълния контрол. Както е писано : Не аз живея вече, но Христос живее в мен. А също  : Аз трябва да се смалявам, а Ти да растеш.  Точно това става през тази пустиня. Всички събития, през които ни води Святият Дух, са с една цел - да стигнем до този извод - Аз не мога с нищо да се справя, но Ти можеш в мен! Предавам Ти пълния контрол над себе си.  Твоята воля става, а не моята. Тук ние придобиваме характер на Христа. Павел е стигнал до това ниво. Оставил е Господ да го преведе през тази пустиня. 

В началото на всяка пустиня вие ще знаете, че ви предстои да минете през нея. Ще има създадена такава ситуация, в която ще изпитвате някаква липса, ще се нуждаете от нещо. Ще имате някакъв незадоволен стремеж, силен подтик да искате нещо, да търсите нещо. И тогава ще тропате  силно, ще търсите, ще чукате на вратата да ви отворят, но няма да ви отворят. Това ще ви накара усилено да търсите. И всеки път ситуациите ще се усложняват. И ако решите да се откажете, ако се уморите от напразните усилия или просто се провалите - не постигнете желаното и необходимото  - тогава обстоятелствата, през които ще минете,  ще бъдат подобни на първите, но по - сложни. За да Го търсите усилено и упорито! За да се намери корена на онова, което ви отделя от Господа, да се изтръгне този корен целия. Целта на минаването ни през пустинни места е това.

За Бога пустинята не е пясък и дюни, не е просто жега. Ситуациите, за които си мислим, че ни се стоварват изневиделица на главите, са начин, метод, инструмент в Божиите ръце, с който инструмент Бог ни очиства и ни прави да съответстваме не на нашите си стандарти, а на Неговите. ПУСТИНЯТА е мястото, където ЧУВАМЕ Божия глас.  ПУСТИНЯТА е мястото, където Бог ни говори, където ние можем да видим чудесата Му! 

                     ЗАЩО ТРЯБВА ДА МИНАВАМЕ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА?

         

Ние не живеем сами по себе си. Когато Бог ни е сътворил и извел на белия свят, с това Неговата намеса не е завършила! Той не ни пуска в този свят сами да се оправаме или както можем! Разберете : човек без Бога дори един миг не може да преживее! Бог направлява човека постоянно. Той го води през живота като Свой син! Животът - това е един непрекъснат диалог между Бога и човека! За да се справим с нашето призвание и със задачите, които Бог е поставил пред нас, ние трябва да минем през процес - процес на учене, процес на очистване, процес на ръст, процес на довеждане до оня образ и онова подобие, в което в края трябва да се превърнем! Целият живот е процес. И това не може да го постигне никоя пророческа школа, никоя духовна семинария, никое човешко училище, дори най - елитното! Това го постига Духът Божий в пустинята, през която ни води!

ПУСТИНЯТА ни анализира. Тя ни разголва до край, отделя всеки примес от нас. Това могат да бъдат от съвсем обикновени обстоятелства до много сложни ситуации : някой не те приема и ти говори зле, отхвърля те незаслужено; мъжът ти се отнася зле с теб, не те цени, пренебрегва те.... Човек може много хубяво да говори, може и правилно да говори, може да заявява, че е велик Божи служител, че знае цялата Библия наизуст. Приятели, думите нищо не струват пред пустинята! Пустинята сама те анализира, изпитва те колко струваш, на какво си способен, съответстваш ли на думите си. Това, което става с теб в пустинята, определя на какво ниво си и за какво ставаш. Ако всички вярващи бяха достатъчно честни и бяха дали право на Духа Божий да ги преведе през пустинята им, тогава нямаше да има много от онова, което сега виждаме. Нямаше да отхвърлят другите хора, нямаше да ги лъжат и манипулират...защото всеки човек си има своята лична пустиня. Както и всеки народ си има своята пустиня, през която трябва да мине и никоя друга пустиня не би могла да извърши онова, което ще извърши неговата пустиня. Това, което ме отделя мен от Господа, което ме е вързало и ме държи здраво в оковите си, може за теб да е нищо и ти отлично да го преодолееш. Всеки си има особена пустиня.

Мнозина не желаят даже да слушат за преминаване през пустинята. Те си мислят, че Бог наказва някои хора и затова ги прекарва през пустиня. А това не е така : Бог казва :

       " .........И в пустинята, където ти видя как Господ,

          Твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си,

           През целия път, по който ходихте......."

                            Второзаконие 1 : 31  

Господ те е носил там както баща носи сина си! В пустинята Бог те носи! Не те наказва, а те носи както баща носи сина си! 

Няма друг път към светостта, освен сложния път през пустинята! Не може човек да стане изведнъж свят или просто така, без всякакво усилии в пустинята,  да се приближим до Святия! Пътят до Святия минава през пустинята. Ти не можеш с едно махане на ръка да станеш свят и никога повече да не бъдеш изкушаван. Дори и години да стоиш в манастир сам, да станеш отшелник, аскет...Защото Пътят ти минава през пустинята! А в пустинята ти чуваш Гласа на Господа! В пустинята виждаш чудесата на Господа. В пустинята е ....Господа! И Той те носи на ръце през пустинята. Бог говори на човека чрез обстоятелствата житейски. Той благоволи в човека, затова и му говори чрез всички обстоятелства. Няма ообстоятелства извън Диалога с Бога. 

Когато Бог иска да ти говори, Той те води в пустинята! И това съвсем не значи, че Бог идва да ти говори за някого другиго! Не! Откажете се от тази лъжа! Бог ти говори на теб лично и затова ти си Му нужен в пустинята!

       " Но ето, Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята,

         Ще й говоря по сърцето й.

         Още там ще й дам ханаанските лозя и долината Ахор

         / Смущение/ за врата на надежда."

                      Осия  2 : 14 15

Бог сам те води в пустинята! Там Той те привлича до Себе Си! Там Той ти говори. Там Той ти дава духовна сила, отнема твоята физическа - твоите усилия сам да се справиш -  и ти дава духовна. Там Той ти дава влияние - а не чрез манипулации, чрез добре планирани конференции, събрания, акции...Там Той ти показва и вратата на надеждата, а тя е през Смущение, Скръб, умиране на твоята плът.