ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА? - ЧАСТ - 2
2 Тимотей 3: 1 - 5
Апостол Павел в писмото си до Тимотей изброява много признаци на последните времена. А за това, че ние сме влезли в тия времена, можем сами да се убедим по ставащото около нас. Важното е то да не се случва и с нас! Важното е ние, които се наричаме с Божието име, да не започнем да проявяваме същите тези празници!
Апостолът казва: " Защото човеците ще бъдат себелюбиви...." Така Святият Божий Дух ни предупреждава, че един от главните признаци на последните времена ще бъде преобладаващото в хората прекомерно себелюбие, концентриране върху собствената персона и егоизъм. Тук се говори за хора, съсредоточени изключително върху себе си, егоцентрични, интересуващи се изключително само от себе си. За тях съществуват единствено тхните желания и нужди и те са погълнати само от това да мислят за себе си.
В превод от гръцки език думата philautos = " себелюбиви " е необикновено съчестие на две думи. Първата дума е philos, което има значение на " да обича някого", " да бъде привързан към някого" и указва на " любов, нежност, влечение, изпитване на романтични чувства, които един човек изпитва към друг". Обаче в тази дума " себелюбиви" първата й съставка е свързана по много необичаен начин с втората съставка на думата в гръцкия оригинал, а именно думата " philos" е съединена с думата "autos", която означава " на себе си". По този начин става ясно, че в текста се говори за егоцентрично общество, за хора, зациклени върху себе си. Значението на употребената дума philautos описва прекалената любов към себе си, загрижеността единствено за себе си, зацикленост върху себе си. Главният признак на това, че живеем в последните времена, е именно егоцентричното общество.
Следва думата " сребролюбиви". В гръцкия оригинал тази дума е "philarguros". Тя се състои от две думи : philos, която вече знаем какво значи, и " arguros ". Arguros се превежда като " пари, сребро". Така думата philarguros означава прекалена любов към парите, прекалена загриженост за тях. И така, даденият откъс може да звучи по следния начин :
" Хората ще бъдат заети единствено със себе си, концентрирани върху себе си, егоцентрични, погълнати от себе си и обичащи себе си повече, отколкото каквото и да е друго нещо. И понеже са до такава степен погълнати от себе си, те ще трупат пари единствено за себе си и много малко ще жертват за нуждите на другите..."
След това апостол Павел говори, че в края на времената хората ще са " горди, надменни, злоречиви ( клеветници)." Думата "горди" е превод от гръцка дума, която описва самохвалко, който до такава степен е погълнат от самореклама и самовъзхвала с цел издигане в обществото, и реклама на своите собствени планове, че да преувеличи истината е нещо естествено за него, да поукраси с измислица историята си е просто необходимост, норма, правило в стила му на живот, а да излъже за себе си с цел да се нарисува по - хубав, отколкото е, стига това да му помогне, например, да получи нова длъжност, или въобще да достигне своята цел, е просто правило, на което той дори вече не придава никакво значение.
По нататък става дума за това, че обществото от последните времена ще бъде нагло, високомерно и ще се превъзнасят над другите хора като че искат да покажат, че те са нещо по - добро от другите. Hiperephanos = надменен. Тази дума се състои от две други : hiper = високо, и описва нещо, което се надига над останалите, превъзхождащо, висше; и втората съставка от думата е Phanos. Тя означа " да бъда проявен". И по този начин цялата дума описва човек, който мисли себе си за нещо повече от другите, по - висш от останалите и се държи високомерно, надменно, дръзко, нагло, предизвикателно. Такива хора мислят себе си за по - умни от другите и поради тази причина си мислят, че имат правото да въвеждат нов ред, да установяват нови норми, нови правила и да заповядват на другите как да живеят, да ги заставят да приемат техните либерални възгледи и въобще да започнат да мислят като тях. И според Павел именно този признак ще показва края на времената.
Нататък се говори, че хората ще бъдат и злоречиви, клеветници. Думата " клеветник" е гръцката дума " Blasphemeo". Тази дума може да се отнася както към Бога, така и към хора и тя описва човек, който " говори не вежливо, клевети, укорява, осъжда, ругае, издига оскърбителни и унизителни оскърбления". Понеже мислят себе за по - умни от другите, тези хора превъзнасят себе си над останалите, презират ги и затова ги опорочават, изричат клевети, зле говорят за тях, присмиват им се, подиграват им се, защото те според тях са примитивни.
А по - нататък апостол Павел продължава, че хората ще са непокорни на родителите си. Думата " непокорен" е превод на гръцката дума "apeithes". Коренът на тази дума е peitho и означава " да убеждавам ". Но ако към него добавим "А", получава се apeithes = не поддаващ се на убеждаване, неконтролируем, неуправляем". По този начин фразата, че децата ще са непокорни на родителите си, ни говори, че децата ще бъдат непослушни на родителите си и родителите им повече няма да имат никаква власт над децата си. Децата няма повече да се покорят на родителите си и няма да следват техните указания, бащата и майката за тях няма да имат никакъв авторитет. И вместо да възпитават децата си, родителите всячески ще се опитват да се договорят с тях, да сключат един вид сделка с тях.
Такова повсеместно вече се случва! Родителите са принудени да се откажат от родителските си права, от отговорността, която имат над децата си, и да се подчинят на децата си! Да изпълняват всеки техен каприз! Като че са в ръцете на децата си и те ги държат за каишка като кученца. До голяма степен в този процес е оказала и съвременната европейска и световна политика, спонсорирана от Сорос и подобни на него.
Въпросът е в това : А какво прави църквата, за да измени това общество? Какво прави църквата, за да спре легалното отнемане на деца от родителите им? Какво прави църквата, за да покаже истината в последните времена? Различава ли се тя от света, от обществото? Има ли сол в църквата? Тя сол ли е? Става ли за осоляване? Тя светлина ли е? Свети ли със своя собствена светлина или отразява истинската светлина? И кой ще покаже на този свят истината, ако не църквата? Кой ще отстоява Божиите принципи, ако не църквата? Кой ще показва на обществото кое е правилно, а кое не е правилно, кое е норма, а кое е зло? Кое е грях? Кой ще показва правилния път, истинния път, водещ към живот?
Ние отдавна сме затворили устата си и не изявяваме вече Божията Истина! Не защото не я познаваме, а защото не искаме конфликти, защото не ни интересува какво става извън нашия дом. И защото трябва да я отстояваме! А то и изисква водене на битки в молитва и пост. Апостол Павел съветва своя духовен син да води битка за вярата! А ние много отдавана вече не водим битка за вярата си - нито отделния човек се сражава за своята вяра, нито Божиите синове отстояват пред света своята вяра както са правили преди много векове нашите братя от епохата на цар Борис първи - Кирил, Методий, Ангеларий, Климент Охридски и други духовни дейци от това време! Или както са отстоявали своята вяра българи от епохата на Възраждането, знайни и незнайни българи като Кочо Чистеменски, Райна Княгиня, Георги Бенковски, Волов. Те отстояха своята християнска вяра пред света. Те имаха смелостта да заявят, че са християни и не заменят своята вяра с друга.
Ние живеем в малко по - различно време от тяхното. Време, когато трябва да се изяви истината, истинския Бог, праведния път, и да се заклейми двуличието, нахалството, самолюбието, сребролюбието!
Това е ерата на църквата! Онази църква, която бе създадена от Бога на земята. Която Бог призова да свети! За да осветява мрака и да могат народите да дойдат при нейната светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.