Видение от 13 март 2011 година

   ВИДЕНИЕ ОТ 13 МАРТ 2011 ГОДИНА

Днес по време на прославлението в „Рио де вида”,това е испанската църква,която посещавах през тоя период от живота ми,в 11 часа и 30 минути,видях Исус пред себе си.Той беше във формата на врата,по-точно,когато Го забелязах пред себе си,Той беше обърнат към мен и тогава се отвори една врата в тялото му и ми рече:-Ела с мен!Аз не чаках покана и веднага се озовах минаваща през Него.Не зная дали е светкавично,или със скоростта на мисълта-но беше автоматически,веднага се озовах във вратата,т.е.-в Него.Но не бързах да мина,правех крачка напред,крачка-назад,и забелязвах как се променя действителността около мен.Самото измерение се променяше.И така правех няколко пъти,докато чух нежния глас на Исус,който ме подканяше да Го последвам.

Влязох през вратата,която е Той.И се озовах в един прекрасен свят,беше светло,хвърчаха пеперудки и други насекоми около мен,кацаха,излитаха и пак кацаха..Беше много светло,но слънце нямаше.Светлината идва отвсякъде,не е както тук,на земята,а светлината е отвсякъде.И не можеш да кажеш откъде.Затова там няма сенки-защото всяко нещо е осветено отвсякъде,от всички страни поравно.Като че ли там няма мрак и никога не мръква.Имаше облаци-бели и пухкави,но те също не хвърляха сянка,дори малка.Там нищо няма сянка.Това е така,защото източникът на светлина е друг-той е Самият Бог,Който осветлява всяко нещо еднакво и отвсякъде.И по всяко време.Въздухът беше изпълнен със спокойствие,хармония,мир.Непредаваемо е с човешки думи.Там времето спира да се движи.Проблемите,ако си ги имал тук,на земята,там те не влизат с теб.Ти влизаш,но не си същия.Влиза онова от теб,което е незлобливо,независтливо,безгрижно,спокойно.Другото те оставя.Ти не можеш да влезеш там с лошите си помисли.Просто защото ти не ръководиш нищо,теб те ръководят,като че ли някой невидим те движи,но по Своята си воля.Там твоята воля я няма.

Гледах колко са прекрасни дърветата около мен.Те са живи,имат мисли и желания.Листите им постоянно хвалят Бога.Можех да видя как се движи под кората им сока,който пиеха от земята.

Във въздуха се носи една много тиха и мелодична мелодия,с нищо не сравнима,такъв аналог на земята няма. Понякога тя наподобява звуците на арфа,а друг път е много особена-тиха,но те докосва силно,за нея няма аналог или думи,с които да се предаде.Това е нещо неземно,феерично,много фино,много,много фино и мелодично!..Дори и сега тази мелодия звучи вътре в мен.Няколко пъти съм я чувала досега в живота си.Тя не е натрапчива,тя е нежна и много чиста.Пълна е с вибрации,които действуват на тялото ти отпускащо и същевременно-зареждат те с желание да прославяш твоя Създател.Там всичко  непрекъснато прославя Създателя и Твореца и въздухът е напълнен с хвала!

Оглеждах се на всички страни и радост влизаше в мен и ме обземаше.Видях,че съм на много хубава полянка,зелена трева,която е жива и мирише,ме окръжаваше. И тревата има мисли,и тя може да говори,но не като нас,а без уста.Аз чувах всичко да говори-и тревата,и листата,и водата...Не зная как да обясня това-ще кажат учените,че тези материи нямат уста.Да,вярно е,уста не видях да имат,но говорят.

Полянката стигаше до река,кристално чиста,прозрачна и много бърза,която също пееше хвала.Водата й е жива вода.Но този път аз не отидох до реката,а тръгнах към вътрешността,където имаше дървета. На дървото,до което се бях спряла,имаше прекрасни плодове-различни,както винаги съм ги виждала.Откъснах едно зрънце и с наслада го сложих в устата си.Беше мораво на цвят,от огромен грозд.Веднага откъснах още едно.Неописумо наслаждение!От устата ми по цялото тяло се разнася обновление,сила,свежест. Не зная как да го опиша.Но тялото ми автоматически прие сила от този сок,който попадна в устата ми.Тоя сок се разпространяваше много бързо в мен като вълни,които можеха да се видят, и носеше пълно обновяване и освежаване –и духовно,и физическо,на тялото ми.Навлизаше огромна радост в мен и нещо много интересно,което го имат малките деца.Може да се каже,че заприличах на дете,с неговите чувствования и вяра,или доверие,с неговата чистота в душата и прозрачност.

Първия път,когато ядох неземен плод,беше преди много време,но вкусът не съм забравила.Така и сега,ни вкусът,ни това цялостно обновление или сила,или как да го нарека-не зная.Яла съм различни неземни плодове,вкусовете им са различни,но обновлението,което последва след приемане на първата хапка, е като че ли, почти еднакво.Всеки плод идва с определена мисия.И когато приемаш,дори и една хапка от който и да е плод,ти приемаш това,за което този плод е дошъл-а то е от Бога и е много силно,възпълня всичките ти нужди.

След като изядох зърната,се почувствувах с възобновени сили и някак много силна.Гребнах вода от реката,която не беше близо до мен,но само като си помислех за нещо и то се оказваше вече до мен.И тя имаше почти същия ефект.Освежава  и се движи в тялото ти и ти можеш да усетиш нейното движение вътре в теб.

През това време Исус беше с мен и ми показваше красотата,която ни заобикаляше.Когато се отдалечих от реката,Той ме погали по главата и аз се намерих в Неговите прегръдки.Той толкова много ни обича!Той толкова жадува нашето общуване!Той изгаря от любов към нас!Той толкова много желае да ходим при Него,да общуваме с Него заради самия него,а не заради богатствата и постовете,които ни е приготвил!Той така желае да отидем при Него  и просто да Го потърсим ей така,като когато търсим приятел!Той така желае да бъде ваш приятел,а не само Бог.Не само Този,който има сила да даде и който дава....постове,служения,сила...изцеление,освобождение,отговор на молитва или отговор на нужди.Той е Личност и то-най-прекрасната на света!И като такъв,иска да го потърсиш просто като личност!Без да търсиш нищо от него,а да отидеш просто ей така,да го навестиш,да му покажеш,че Той е Личност и че желаеш просто така да пообщуваш с тази личност.Това е същото,както когато имаш приятел и го търсиш само когато ти трябва нещо.Или ако твоя приятел е станал президент,то ти започваш с него да общуваш само с делови тон:”Господин Президент,мога ли да поискам субсидии за семейството си”,”Господин Президент...”Понякога,много често дори,този президент също иска да го третират като личност,да се обръщат към него като с приятел...

Тогава почувствувах остра необходимост да отида при моя Татко.Никога до сега не съм изпитвала това чувство-то е като у малко дете,когато се отдалечи от майка си за малко,играе си с нещо,докато му е интересно,но после си спомня за мама и настоятелно почва да я търси.Попитах Исус къде е двореца му и веднага се озовах пред Трона на Отца.

Първото нещо,което видях,беше белота.Един огромен трон,и хиляди по хиляди пред трона,хвалейки Бога,пееки:”Свят!Бог е свят!Свят!Свят!”Всички те бяха облечени в съвършенно бели дрехи,толкова бели,че не могат да се гледат с просто око.Дрехите им бяха дълги до долу,до глезените и покриваха напълно краката им.Струва ми се,че дрехите също имат език.Защото тези дрехи,с които бяха облечени прославящите Го,говореха,т.е.явяваха светостта,чистотата,посветеността и пълната отдаденост на хората,които ги носеха.

На трона беше седнал Един,Древният по дни,в цялото си величие и мощ!Нито един човек не може да извържи на силата Му.Също в искрящо бели дрехи,но Неговите дрехи са живи,те се движат и обновяват непрекъснато,вътре в самите тях става движение.А от тях навън излизат нещо като прозрачни вълни и обхождат пространството.Той напълно прилича по външен вид на човек,но мощта,която е в Него нито дори може да се опише,нито да се разкаже,нито дори да се проумее с човешки мозък.Не зная дали серафимите Го разбират.Но пред Него всичко живо се прекланя,от силата Му нищо не е в състояние да стои на крака.Клетките на моето тяло Го познават,те моментално падат пред Неговата мощ!Силата,която има в един ядрен реактор,е само една клетчица от Неговия потенциал.Това е нещо неописуемо,просто защото сме малки да го разберем.Главата Му  и цялата Му фигура е от светлина.Наричам я светлина,защото не зная друга дума,с която да опиша тази материя.Той излъчва като огромно слънце,само че светлината е много по-силна от всяко слънце и много,много ярка-ослепяваща.Не съм сигурна дали е светлина,но е жива материя,която се движи и върши,работи,действува.Нищо не е същото,след като премине тази материя,тя прави живот,ражда.Всичкото това го разбрах в едно мигновение,получих го,не зная как,но без думи.Когато Бог Отец е пред теб,ти със сигурност го знаеш това.Първо твоето тяло го знае,всяка фибра от тялото ти,го знае с абсолютна сигурност пада на земята,иска или не.Но аз нямах време да мечтая,нито да приемам решения.Както казах и преди,друг взема решенията.Моето тяло просто се подчиняваше.Както и всички други.То е нещо много интересно-тялото ти да знае кой стои пред теб,а мозъкът ти-после научава.

Колко са жалки хората-ходят по земята,големеят се,наричат себе си господари над други хора,убиват,отнемат живота,даден от Този могъщ Бог,правят си каквото си искат с по-слабите,събират си богатства и после управляват цели народи,правят войни,изтребват милиони и оправдават себе си като казват,че мирна била мисията им и какво ли не още....Какво ли няма под небето?И всичкото това е суета на суетите!Всичкото това-нашите големеения,почестите,лъжите,упоритото ни отблъскване на Всемогъщия,упоритостта ни,с която ходим всеки по своя си път,всичкото това е направо  едно нищо,изчезва в едно мигване с око и няма го!И да искаш да направиш нещо пред Царя на Царете, не можеш.Ти не се притежаваш вече-защото идва момент,когато разбираш,че Този,Който те е направил, е пред теб!Това е едно голямо откритие!За вас са само думи,но когато се озовеш лице срещу лице с Древния по дни,тогава разбираш цялата същност на тази дума.