Видение за божията библиотека

             Видение за божията библиотека

През месец януари-февруари,когато бях в молитва и пост,Бог дойде и ме вдигна в духа на небето.От това,което мога да спроделя е видението на библиотеката Божия.

Исус ме повика да отида след Него.Той влезе в тясна и малка стая.Тогава ме покани и аз да вляза.Каза ми,че трябва да видя това.Малко хора са имали възможността да видят тази стая.Там почти никой не е влизал досега.Там се влиза само ,ако те поканят.Трябва да имаш покана.Който и да е, там не може да попадне.Това е едно строго охранявано място.

Очудих се на малките размери на стаята, изненадах се  и рекох-„Истина ли е това,че съм на небето и съм в тая стая?Обикновенно тук,на небето,всичко е голямо,дори огромно!”Но Исус ми отговори,че се намирам в библиотеката на Небето-едно много важно място,където са записани всички думи,казани от хората,всички книги,написани за Бога и Царството Небесно.

Тогава ми показа стилажите.Стените на тази стая са целите в стилажи от пода до тавана,а тавана е трудно да се види докъде е.И от двете страни на стаята има стилажи с книги.Големи книги.Те са като нашите книги,подредени са като в нашите библиотеки.

Тогава Исус си протетна ръката и взе  от стилажа в ляво от мен,на височина около 2 метра от пода,една огромна книга с дебели корици.Разгърна я,намери страницата,която му трябваше и с пръста си мина по редовете от горе надолу, докато стигна итересуващото Го място.Показа ми го-имаше изписани много букви,просто букви,буква след буква,аз не разбирах съдържанието им,струваше ми се,че са просто букви.Когато ми посочи мястото,което трябваше да видя,една буква светна и подскочи,за да се отдели от другите.Беше буквата ен-n.Малка буква „ен”,която светеше с ярка жълта светлина.Каза ми:”Това е твоята книга,която ти ще напишеш.”Аз разбрах,че всичко,което ще напиша,е записано в книгата на истината на небето. Но,от друга страна,това е моята книга,където са записани всичките случки от живота ми-това е моя живот!!!

След това ми даде ключ,          който се състои от от две части.Или два ключа.С думите :”Този ключ ти го давам,защото ще ти трябва.С него ще извикваш в съществуване неща,които още не съществуват.А този,който излиза от него, е за вратата,за да влизаш тук,когато трябва.”

След като каза това,ме заведе в друго помещение.Каза ми:”Ела,ще ти покажа още нещо.”Аз тръгнах след него и в едно мигане на окото се озовахме в другото помещение.То,за разлика от предходното,бе огромно,много голямо.Не се виждаше края му,нито стените до къде стигат.Също беше на пръв поглед като библиотека.Имаше множество книги-техния брой не би могъл да се предвиди.Това е огромна работа-никъде по света няма такова нещо-толкова е огромно.То просто нямаше граници.Не се виждаха.Показа ми всичките тези книги и ми каза:”А това е написано също за Мен,но не е от Мен.Хора, на които не съм казвал да пишат,нито съм им давал думи за написване.Едни го направиха от алчност и от страст към парите.Други искаха просто да бъдат известни.Други мислеха,че искам от тях жертви и написаха книги,изговориха много думи,които не съм им давал.Те така и не разбраха,че през цялото време Съм искал да дойдат при Мен и просто да ме познават.Като приятел,като брат...Нищо повече,само да Ме признаят като близък...Само да изградят с мен близки отношения.Отношения на любов,на доверие,на вярност... От сърце...Това всичко са думи,които аз не съм казвал...”

Помолих Господа-„Моля те,нека винаги да говоря само това,което си ми казал да кажа и нека никога не пиша това,което ти не си ми казвал да напиша.Ако говоря,да говоря само това,което ти си ми заповядал да кажа.Не ми позволявай да говоря думи от себе си.”