ГОСПОДНИТЕ ПРАЗНИЦИ

                                                           ХАНУКА --

 ПРАЗНИКЪТ НА ОСВЕЩАВАНЕТО ИЛИ ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Н.Н.Рангелова
18. 12. 2029 г


             " И настъпи в Ерусалим празникът на освещаването
                на храма. Беше зима. И Исус ходеше в Соломоновия
                трем на храма. Тогава идеите Го заобиколиха и Му казаха :
                Докога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Помазаникът,
                кажи ни ясно."


                               Йоан 10 : 22 - 24


Исус е празнувал този празник. Въпреки, че празникът на освещаването на храма не е установен от Бога. Този празник все пак е тясно свързан с живота на вярващия. Защо? И защо Исус е празнувал празникът на освещаването на храма - Ханука?

Ханука е еврейска дума, която означава освещаване. Това е празникът на освещаването на храма или още се нарича празникът на светлината. Чували сте за освещаването на храма и за особените изисквания на Бога, свързани с тази работа, но знаете ли какво е неговото пророческо значение за нас.

ИСТОРИЯ И ЗАРАЖДАНЕ НА ПРАДНИКА НА ОСВЕЩАВАНЕТО НА ХРАМА                      ИЛИ ПРАЗНИКА НА СВЕТЛИНАТА - ХАНУКА

Историята на този празник е описана в книгата 1 Макавей  и действието се развива в средата на периода на Втория храм. Историята е подобна на онази история за царица Естер, само че действието се развива на територията на Израил. От историята знаем, че през 198 година пр.н.ера Израил е бил вече изцяло окупиран от сирийско - гръцки войски. Елинската култура била смесица от религиите на много държави, а иператорът искал да направи от всичките окупирани народи - един народ, който да се покланя на върховния бог Зевс( не ви ли напомня нещо от съвременността?). Книгата на Макавеите описва това време така :
"Антиох написал на цялото си царство всички да бъдат един народ и всеки да остави своите си закони. И съгласили се всичките народи с думата на царя. И много от Израиля приели идолослужението и принесли жертви на идолите и така била осквернена съботата."( 1 Макавей 1 : 41) .

Тогава Антиох III, еден от наследниците на Александър Велики, бил благосклонен към евреите и им позволявал да изповядват вярата си. Но след него идва сина му - Антиох IV Епифан. Той забранил на израиляните да изповядват вярата си, да празнуват празниците Господни и дори да притежават Тората.  За четене или притежаване на Свещената книга Тора се наказвало със смърт. Този закон бил издаден през 167 година пр.н.ера от Антиох IV Епифан. Антиох IV си поставил за цел пълното унищожаване на вярата и елинизиране на еврейското население.

Тогава много от еврейското население започнало да се съобразява с тези заповеди и направили компромис  с вярата си - започнали да следват обичаите и празниците на гърците.( също както и българите по време на двувековното гръцко робство, когато започнали да се погърчават поголовно, дори дотолкова, че Паисий Хилендарски написал своята история славянобългарска, където пита българския народ защо се срамува да се наричат българи и говорят на гръцки език вместо на своя си език!) И въобще паралелите с българската история са очебийни! Тогава евреите е трябвало да направят избор, както и българите е трябвало да направят избор, и не веднъж, а два пъти в историята си - да приемат чуждата вяра и да се отрекат от своята си християнска вяра или да умрат.

Но тук не става само въпрос за живот и смърт. А много повече! Не ви ли напомня тази ситуация и съвременните събития? Европа сваля кръстове от църквите си, за да не  "обиди" чувствата на нашествениците - бежанци. Папата призовава към толерантност към другите религии и към греха. При нас хората са уволнявани и преследвани, само защото носят кръстчета на шиите си за украса, може дори да не са твърди последователи на Исус, а просто - християни. Можем ли да преодолеем себе си и да не се поддаваме да следваме този свят и това, което той отстоява? Или ще следваме ли библейските принципи според това как това го изисква сам Бог или ще следваме света и масата, болшинството и празниците на болшинството? Да се изправиш против светските правила - то е трудно! Изисква смелост! Храброст! Сърце, пълно с обич към живия Бог! Това е избор!Изправени сме пред избор - да изберем да вървим против системата или твърдо да отстояваме Завета с нашия Господ Исус Христос!

Обществото на Израил се разделило на две групи : едната, която приела гръцките празници, култура и обичаи и ги смесила с вярата си; и друга група - която твърдо стояла на страната на Божия Завет и за нищо на света нямало да отстъпи от истинската си вяра - вярата на бащите си Авраам, Исаак, Яков. Тогава гърците започнали да привличат на своя страна онези от твърдо решилите да спазват Господните празници и които решили да не отстъпват от вярата си. Давали им подкупи. Така веднъж един гръцки водач дошъл в дома на  Матитяху (свещеник на Бога по чина Хасмонеев)с цел да му даде подкуп, за да приеме компромис с вярата си. Матитяху, заедно с целия свой дом твърдо били решили да опазят вярата си и да не приемат погърчване.

Но в момента, в който този човек заявил твърдото си решение да не отстъпи от Божията правда, друг еврей приел подкупа от ръката на гърка. Тогава Матитяху  избухнал в гняв и убил неверния еврей, а заедно с него и носещия подкуп гръцки управник. Матитяху трябвало да бяга, заедно със семейството си, за да не го убият окупационните гръцки власти. Така се слага началото на въстанието на Макавеите. В началото то има партизански характер, но после се превръща в освободително движение. То се противопоставило на професионалната армия на гърците.

През 169 г пр.н.е. войниците на Антиох влезли в Ерусалим и избили много евреи и осквернили Храма. Осквернен бил Храма, Зевс бил поставен в Святая Светих, а на олтаря била заклана в жертва свиня. През 166 г пр.н.ера умира Матитяху и неговото място на водач заема сина му Юда Макавей или  Макаби, което от иврит означава " Чукът ". А също това е абревиатурата на бойния прякор на въстанниците  "Ми камоха баелим, Гашем?" - " Кой е подобен на Тебе, Господи?"( Изход 15:11). Силите на гърците значително превъзхождала тези на въстаналите, но въпреки всичко след три тежки години на жестоки боеве, Макавеите победили войската на Антиох,  освободили Ерусалим и завладели Храма. Това станало през 164 година пр.н.ера на 25 - то число от месец кислев.

Когато влезли в Храма, Макавеите намерили мерзостта на запустението. Сложили нов свещник, за да осветят Храма, но нямало масло за менората, всичкото било осквернено.  Потърсили и намерили едно шишенце, запечатано от Първосвещеника. Но то можело да стигне само за един ден, а било необходимо масло за осем дена, докато направят и осветят новото, защото ново масло можело да се получи за осем дена. Според Божия закон в Храма постоянно трябвало да бъде запалена менората, а масло имало само за един ден. Но по вяра все пак запалили менората, защото това изисквал Бог в закона ( съгласно Изход 27 : 20 - 21).  А това масло горяло цели осем дена без да спира. Станало чудо. Така Храмът бил отново осветен от свещениците. Това се случило през месец кислев, който се пада обикновено през месец декември от нашия календар. Така са започнали да празнуват този осемдневен празник в чест на освобождението на Божия народ от езичеството.  И затова се нарича и празник на светлината, защото фокусът е върху светлината на менората в Храма. Светлината - това е Исус.


                  ПРОРОЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ХАНУКА ЗА НАС ДНЕС


Пророческото значение на този празник е много широко. Но аз искам да акцентирам само върху това:

Божий Храм днес - това е тялото на вярващия : 1 Коринтяните 3 : 16. Ние сме храм на Святия Божий Дух.  Когато светлината на Истината огрее нашите души, те се освещават. Колкото повече светлина пускаме в сърцата си, в храмовете на ЖИВИЯ Бог, толкова повече нашите свещници светят и осветяват пътя на тези, които търсят Светлината и Пътя. Както Храмът е бил нападнат с цел оскверняване и заличаване на вярата в Бог, така и нашите тела ежедневно са под нападките на тъмните сили, които искат да затъмнят Светлината в нас, да осквернят нашия храм, да ни осквернят нас и да ни "помогнат" да изберем компромиса и следването на света.
Всеки ден ние сме изправени пред избор - да направим ли компромис с вярата си или да останем верни на Божието слово. Да, сега на нас ни се струва, че в миналото нещата били критични и доста ясни! А днес като че ли не е така, но някак си завоалирани са. Изборът ни е в малките неща, ежедневно. Да приемем ли Истанбулската програма или не! Да се противопоставим ли на джендърските насоки в културата ни или не! Да приемем ли да се противопоставим въобще или не! А не си казваме днес : какво ми пука на мен, нали не ме докосва мен!...
А има ли в сърцата ни някоя и друга "статуя на Зевс". Какво има в сърцата ни, само Светлината на Истината ли? Каква жертва принасяме на Бога? Не оскверняваме ли своя храм като допускаме и чуждо влияние, чужд дух - сребролюбие, идолопоклонство, страх, завист, възвеличаване на човека...? 

Празникът на светлината показва преди всичко състоянието на нашите сърца! Свети ли там светилник на Бога? Или отразяваме светлините на света? Светлините на света са толкова примамливи, така разноцветни, "защо да се правя на черната овца", толкова примамливо светят в мрака.

Пожелавам на всеки да бъде осветен вашия храм отново! Да бъде поставена Менората на мястото си! Да бъде запален огъня й с Божието осветено масло! И нека да прониква в сърцата ви повече Светлина! Нека ви изпълва Светлината на Спасителя! Нека освещава все повече място от Храма ви! И нека няма чуждо влияние в Храма ви!
Нека бъде възстановен Храма ви! Нека бъде осветен и посветен Храма на Бога в държавата ви! И нека да свети Светлината на Истината в него! И нека Неговото Чудо отново да се прояви в нас!