НЕВИДИМАТА ЧЕРТА И СТЕНАТА

                                                НЕВИДИМАТА ЧЕРТА И СТЕНАТА

Н.Н.Рангелова
12. май 2019 г






Преди повече от десетина години реших да отида на инкаунтер. Намирах се в тежко положение. Имах пред себе си една невидима бариера, която ми пречеше да направя каквото и да било. Една осезаема невидима бариера, огромна стана, която не можех да прескоча и нямаше как да я избегна. Тази невидима непреодолима стена беше вече непрекъснато пред очите ми. Не ми даваше мира. Не ми позволяваше нито да се моля, нито да предприема с успех каквото и да е. Пречеше ми да живея и да общувам с моя любим Татко. Лишаваше ме от Неговото присъствие, понеже постоянно мислех за нея. Отнемаше мира в сърцето ми. Както и да се молех, колкото и да постех, колкото и да свързвах и отвързвах, нищо не се изменяше! 

Така реших да отида на инкаунтер. Бях твърдо убедена да отида и да получа своето чудо. Мислех само да получа и готово! Да получа от Бога! Няма нищо лошо в това да получи човек от Господа, нали! Така си мислех тогава.
Когато застана Бог пред мен, се зарадвах. Толкова дълго време не можех да Го видя и да Го почувствам, да Го пипна, да Му се радвам. Да се къпя в присъствието Му. И Му казах да махне тази проклета стена, която по никакъв начин не можех да прескоча. А Бог ме погледна и ми каза :
" Нарисувай невидима черта пред себе си."

Веднага нарисувах на около 50 сантиметра от краката си черта. Тогава Бог ми каза :
" А сега започни да я прескачаш! Като се стараеш да скачаш все по - далече от нея."

Никак дори не се замислих какво ще да е това зрелище за останалите там хора. Когато Бог ми говори, не мисля какво ще си помислят другите, а как по - добре да извърша онова, което Бог ми е поръчал. Започнах да скачам. Отначало беше трудно. Сякаш имах големи гири - тежести на краката си и те не се откъснаха от пода, не ме слушаха. Но волята ми беше по - силна от физическите усещания.

После вече стана по - леко и непринудено. След няколко минути скачане в ума ми възникна въпроса : А колко време така да скачам? Но не посмях да го задам. Продължавах да скачам, чаках Бог да ми каже следващата стъпка. Представях си, че ще каже :" Понеже ти се подчини, затова ей сега ще ти махна тази стена!"

Но не! Бог каза :" Виждаш ли? Тази черта, която ти начерта на пода пред себе си, тя е онази висока стена в ума ти, която толкова ти пречи! Стената, която отнемаше твоя мир и не ти позволяваше да завършиш каквото и да е действие, е само в ума ти! Затова не можа да я махнеш нито с пост, нито с молитва, нито със свързване, нито с отвързване! Понеже тя съществува само в ума ти! Плод от неправилно мислене, грешни стереотипи.

Ти се молеше да падне нещо, което е сложено пред теб от тъмните сили - извън теб! А стената се намираше вътре в теб! Плод на твоето въображение! Когато се справиш с твоите мисли, тогава и тази невидима непреодолима стена пред теб ще падне! Когато се справиш с крепостта, с лимита, с ограничението, със спирачката в ума си, тогава и тази стена ще падне! Стената е вътре в твоя ум и има силата да те върже и направи бездействена.  Също като многотонен слон, вързан с хартиена връв за пластмасов химикал. Когато му се втълпи, че е вързан, той няма и да направи усилие да провери дали наистина е така.

Щом като можа да заставиш тялото си да послуша това, което твоите мисли му казват да направи, значи твоята мисъл управлява и тялото ти, и душата ти, и духа ти. Твоята мисъл движи цялото ти същество! Каквато е мисълта ти, такова ще е и действието ти! Мисълта определя и битието ти! Твоята мисъл!

А как да имаш правилна мисъл? Правилни шаблони? Като ги сравниш с Моето слово. Ако твоята мисъл не е еднаква с Моята мисъл, просто я замени! Замяната става бавно, но затова пък - има резултат! За да измениш една мисъл, която вече се е загнездила в ума ти - мисълта, че има стена, която ти пречи, са ти необходими 21 дена! И още 21 дена, за да настаниш там новата мисъл - няма нищо невъзможно за Бога, всичко мога да извърша, понеже Исус ме подкрепя, няма да се страхувам, защото съм приела дух не на страх, а на мъдрост, на любов и на сила! И още 21 дена  - за да закрепиш новата мисъл!"



Всеки един от вас има една такава черта, невидима черта, която той трябва да нарисува пред себе си. Защото Бог започва да ни води зад тази черта! Бог започва да ни води зад чертата на видимото. Бог започва да ни води зад чертата на нашите способности, зад лимитите на силите ни, значително зад онова, което е обикновено и което обикновено сме правили до сега, значително зад границата на онова, което бихме могли да си помислим или да направим. Да! Бог започва да ни води по съвършено нов начин.

А за да можем да Го последваме зад чертата на видимото и обикновеното, на онова, което сами можем да направим и да достигнем, на нас ще ни бъде необходимо да намерим всички онези "високи и непреодолими стени", които са издигнати високо в умовете ни и да ги съборим! С огъня на словото Божие да ги изгорим и на тяхно място да построим безлимитни пространства, в които скоро ще се носим на крилете на вярата! 

Проблемите, които не можеш да решиш, са само в твоя ум! Те са онази стена - висока и страшна - която ни плаши и ни прави бездействени!
Сложните ситуации, безизходицата - те са тази стена, невидима, но така реална в нас! Нашето " не мога, нямам сили да се боря!" - те са тази стена в разума! Или " няма да се получи! Няма да успея! Няма да оздравея! Няма да бъда щастлива!"
Или :" Аз съм неудачник! За нищо не струвам! С нищо не мога да се справя, не ме обича никой! Всички ме отхврълят! Мислят ме за малко насекомо, всички ме мразят, всички ми завиждат, трябва да издигна високи стени срещу всички хора, за да не ме обиждат повече...."

Всеки си има своята висока стена! Въпросът е в друго : дойде времето да се събори тази стена! О, да! И аз си мислех, че само като каже една дума Бог, и всичко веднага ще рухне! Ще изляза пълна със сила и по водата ще мога даже да ходя! Ама не! Не в този случай! Защото стената се намира вътре в ума ви! И от там може да я извади и събори само един човек - вие самите! Съборете всички високи стени, които ви разделят от другите - стени на завист, злоба, обида, непрошка...
Съборете всички високи стени в разумите си, които определят кои сте вие в действителност!
Съборете всички високи стени, които ви лимитират и правят неуспешни!

И начертайте онази невидима черта пред вас, зад която ще се научите да скачате! Много зад пределите й, заедно с Духа на Господа!
Бъдете благословени!